Решение № 13 от 06.04.2026, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Белоградчик, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20261310200002 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по Жалба на „Монолит 78 ” ЕООД – гр. Видин, ЕИК 205513311, със седалище и адрес на управление гр. В ж.к. „“ бл., вх. , ет. , ап., представлявано от Т. Н. А. - Управител против Наказателно постановление № 05-2500198/ 11.11.2025 г. на Директора на Д „ИТ“ - гр. В, с което на осн. чл.

416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 49, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид изложените в същата съображения. Доводите за исканата отмяна са, че в хода на проведеното административнонаказателно производство, са допуснати съществени по своя характер нарушения на процесуалните правила, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на Наказателното постановление. Твърди се, че са нарушени правилата за връчване на АУАН.

Инвокират се доводи, че АУАН е съставен само от актосъставителя, но не са 1 посочени свидетели при установяване на нарушението или при съставяне на акта. Не е посочено в Наказателното постановление, подадено ли е възражение срещу съставения АУАН от страна на жалбоподателя. Оспорва се възприетата от актосъставителя фактическа обстановка, като жалбоподателят твърди, че не е ясно как актосъставителя е установил, че изкопа не е обезопасен. Навеждат се доводи, че случаят е относим към маловажните такива, тъй като нарушението е отстранено веднага и от него не са настъпили вредни последици. При тези аргументи, се моли съда да отмени издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание, дружеството – жалбоподател не се представлява.

Представени са Писмени бележки от процесуален представител на жалбоподателя - адв. С. Л. от АК - Видин, в които поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – М. М. старши юрисконсулт, оспорва жалбата и моли съда да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Представени са Писмени бележки, в които са изложени подробни аргументи.

По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна - В.

П. Ц. – главен инспектор в Д „ИТ“ - Видин - актосъставител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Подадена е от лице с право на жалба – наказаното ЮЛ, в законния срок, пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съображенията на съда са следните :

От разпита на свидетеля на въззиваемата страна – актосъставителя В. П.

Ц., на длъжност «главен инспектор» към Д «ИТ» – гр. Видин, се установи следната фактическа обстановка : На 08.07.2025 г. от страна на св. В. Ц. и Р. Г.

- последния инспектор в Д „ИТ“ - гр. В., била извършена проверка на строителен обект - разширяване на цех за механична обработка в гр. Д., общ.

Д., обл. В., собственост на „Димо Тек“ ООД. Свидетелят заяви, че „Димо Тек“ ООД възложили на дружеството - жалбоподател „Монолит 78 ” ЕООД да извършват строително - монтажните дейности на място във връзка с разширяването на цеха. В хода на проверката, на място били установени да 2 работят работници на „Монолит 78 ” ЕООД, които извършвали изграждане на бетонни основи на землена част, равняваща се на кота „0“, спрямо частта, върху която се строи. При огледа на строителната площадка контролните органи - св. В. Ц. и Р. Г. установили, че непосредствено до мястото където работят работниците на дружеството - жалбоподател, е подготвен изкоп, който се намира на ниво под кота „0“. Констатирали, че изкопа не бил обезопасен по краищата му, така че ако служителите минат близко, да бъдат защитени от падане в него. Контролните органи констатирали, че на обекта нямало поставен на видно място „План за безопасност“, поради което поискали такъв да им бъде представен. Такъв план обаче не им бил представен и в обекта нямало такъв. Проверяващите, при огледа на терен на изкопа извършили преценка, че изкопа не е обезопасен и поради тази причина бил съставен и Акт за спиране на строежа от 08.07.2025 г. За констатираните нарушения на място, бил съставен и Констативен протокол от същата дата, в който били описани констатираните нарушения и са дадени предписания за отстраняването им. Свидетелят Ц., в разпита си пред съда показа, че по отношение на нарушенията, установени на място и обективирани в протокола, за които са дадени предписания, до момента Дирекция „ИТ“ - гр. Видин, не е уведомена от дружеството - жалбоподател, отстранени ли са допуснатите нарушения, констатирани в Протокола за извършената проверка. Свидетелят Ц. показа пред съда, че работниците на дружеството - изпълнител на обекта, извършвали дейност на отстояние около 10 м. от изкопа, като на 3 - 4 м от изкопа, бил паркиран камиона, в който те товарели строителни материали, т.е., изкопът бил в непосредствена близост от мястото на което се работело.

Свидетелят Ц. заяви, че изкопа е бил опасен за работещите в близост до него, тъй като той не бил обезопасен по никакъв начин.

Поради това, за нарушение на чл. 49, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, свидетелят и актосъставител В. Ц. съставил на дружеството – жалбоподател „Монолит 78“ ЕООД, АУАН № 05 – 2500198 от 26.09.2025 г.

АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като след изпратена покана до дружеството, никой не е бил открит на седалището и адреса на управление и известието /обратна разписка/ е върната с отбелязване „отсъства“.

3

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 05 – 05 - 2500198 от 11.11.2025 г. на Директора на Д „ИТ” – гр. В., с което на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 49, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

От правна страна съдът намира следното :

Съдът, като взе предвид събраният по делото доказателствен материал, обсъден заедно и по отделно, намира, че в хода на делото се доказа, че от страна на жалбоподателя е осъществен състав на административно нарушение, за което му е ангажирана отговорност. Съдът, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за доказано, че на инкриминираната дата - 08.07.2025 г., дружеството „Монолит 78“ ЕООД изпълнител на обекта, не е изпълнил изискванията на чл. 49, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и не е осигурил безопасни условия на труд на работещите на обекта негови работници. Установи се от всички събрани по делото доказателства, че дружеството е работодател на работещите на обекта в гр. Д., обл. В.. В този смисъл, съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля на въззиваемата страна – главен инспектор в Д „ИТ“ – гр. В. – В. Ц.. Възприятията на същия са преки и непосредствени, и пресъздават действителната фактическа обстановка. Съдът изцяло възприема тези свидетелски показания, тъй като не съзира причина поради които свидетелските показания на този свидетел да не бъдат кредитирани от съда. Не се доказа св. Ц. да е заинтересован от изхода на делото. Установените на място работници са служители на фирмата жалбоподател, като същите са посочени поименно в АУАН и НП, както и са конкретизирани длъжностите, които заемат. В правомощията на контролните органи е да извършват преценката дали работодателят е осигурил здравословни и безопасни условия на труд. В разглеждания случай, служителите на Дирекция „ИТ“ - гр. В., са установили, че това изискване не е спазено. При оглед на терен, е установен изкоп, който е създавал опасност за живота и здравето на работещите в непосредствена близост работници, които 4 извършвали строително - монтажна дейност. Изкопът е бил под кота „0“, което е създавало опасност от падане в изкопа на работещите в близост работници.

Не се оспорва по никакъв начин от страна на жалбоподателя, че именно „Монолит 78“ ЕООД, е бил изпълнител на обекта, нито работниците, установени да работят на място, са оспорили този факт. Единият от тях Илиян Русинов - „арматурист“ дори е подписал акта за спиране на строителството на обекта. Поради това, съдът намира, че този факт е безспорно доказан и правилно именно от жалбоподателя, в качеството му на работодател, е ангажирана административно наказателна отговорност. Съдът приема, че от обективна страна се доказа реализиране на състава на административното наказание от страна на наказаното юридическо лице. Съдът не изследва субективния елемент, тъй като отговорността на юридическите лица е безвиновна и достатъчно е да бъдат доказани обстоятелствата при които е извършено нарушението.

Съдът счита, че всички доказателства по делото сочат на извода, че от страна на жалбоподателя е извършено административно нарушение на императивните разпоредби на трудовото законодателство. Императивно е задължението, въведено в разпоредбата на чл. 49, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи - при изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват:

3. предотвратяване на рискове, свързани с падане на хора, продукти и/или предмети и/или с проникване на вода. Установи се, че в случая, въведеното с подзаконов нормативен акт правило, е нарушено.

Съдът, при общия контрол за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават същото. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено. Изпълнителното деяние на процесното административно нарушение е описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не е налице съществено нарушение на процесуално правни норми. Както актосъставителя, така и наказващият орган правилно са квалифицирали нарушението и нарушените законови разпоредби.

И двата основни акта са издадени от лица, притежаващи материална компетентност.

5

По отношение на наведените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – че АУАН не е връчен на нарушителя, съдът приема, че не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила. Видно от материалите по административнонаказателната преписка, наказващия орган е изпратил Покана до Управителя на дружеството - на седалището и адреса на управление на фирмата, който дори съвпада с настоящия адрес на управителя, но книжата са се върнали от там с отбелязване „отсъства“. Съдът приема, че по никакъв начин не са нарушени императивните изисквания на ЗАНН - за връчване на АУАН. Нарушителят е търсен за връчване на седалището и адреса на управление на фирмата, посочен в Търговския регистър, но не е намерен. Това е адресът на който се връчват книжата, и в случай, че дружеството е напуснало адреса иили не е намерено лице за връчване на книжата, същите се считат за редовно връчени.

Поради това, съдът приема, че по никакъв начин не са нарушени правата на юридическото лице в сочения смисъл.

Освен това, процесното Наказателно Постановление е надлежно връчено на жалбоподателя, последния е депозирал Жалба в съда и е реализирал в пълнота правото си на защита.