Решение № 336 от 16.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Пловдив, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20215300503318 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, против Решение № 260330 от 20.09.2021 г., постановено по гр. дело № 2890 по описа на РС – Асеновград за 2019 г., в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Б. Б. Т., ЕГН:

**********, лично и със съгласието на майка му П. Г. Т., сумата от 4000 лв. – обезщетение за понесените от последния болки и страдания – неимуществени вреди, причинени при настъпване на ПТП на 15.07.2019 г. около 16,30 ч. в гр.

Асеновград, ул. ***“ на входа на бензиностанция Шел, възникнало между л.а.

Мерцедес МЛ 270 ЦИ с ДКН ***, управляван от С.Г.Б. и л.а. Рено Лагуна с ДКН ***, управляван от Б.Л. Т., ведно със законната лихва от 16.10.2019 г., както и сумата от 720 лв. – разноски в производството, както и е осъден да заплати на П. Г. Т., ЕГН: **********, сумата от 9500 лв. – обезщетение за понесените неимуществени вреди – болки и страдания, причинени при настъпване на същото ПТП, ведно със законната лихва от 03.09.2019 г., както и сумата от 1080 лв. – разноски в производството. С уточняваща молба от 03.11.2021 г., представляваща неразделна част от въззивната жалба, жалбоподателят посочва, че предвид извършено от него плащане на сумата от по 1300 лв. на двамата ищци поддържа жалбата си по отношение на иска на П. Г. Т. за сумата от 8200 лв., представляваща разликата над 1300 лв. до присъдения с решението размер от 9500 лв., а по отношение на иска на Б. Б. Т.

– за сумата от 2700 лв., представляваща разликата над 1300 лв. до присъдения с решението размер от 4000 лв.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на 1 решението в обжалваната му част. Поддържа се, че присъдените в полза на ищците обезщетения са прекомерно завишени и несъответстващи както на на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, съответно на интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и страдания, така и на практиката на съдилищата по аналогични случаи. Оспорва се и началният момент, от който районният съд е присъдил законна лихва за забава върху определените обезщетения, като се излагат доводи, че лихва би могла да бъде претендирана от датата на подаване на исковата молба в съда. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявените претенции да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност – да се намалят размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Б. Б. Т. и П. Г. Т., в който взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът намира следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Б. Б. Т., лично и със съгласието на майка му П. Г. Т., и П. Г. Т. искове с правно основание чл. 432 КЗ за осъждане на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да им заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания, причинени при настъпване на ПТП на 15.07.2019 г. около 16,30 ч. в гр. Асеновград, ул. ***“ на входа на бензиностанция Шел, възникнало между л.а. Мерцедес МЛ 270 ЦИ с ДКН ***, управляван от С.Г.Б., и л.а. Рено Лагуна с ДКН ***, управляван от Б.Л.

Т., в който като пътници са пътували ищците, в размер на 5000 лв. в полза на Б. Б. Т. и в размер на 17500 лв. в полза на П. Г. Т., ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователните претенции до окончателното плащане на задължението.

От фактическа страна е прието за установено в първоинстанционното решение и по тези факти липсват оплаквания във въззивната жалба и 2 отговора, че на 15.07.2019 г. около 16,30 ч. в гр. Асеновград, ул. ***“ на входа на бензиностанция Шел е настъпило ПТП, виновно причинено от водача на л.а. Мерцедес МЛ 270 ЦИ с ДКН *** С.Г.Б., който при маневра за излизане от крайпътен обект не е пропуснал праводвижещия се л.а. Рено Лагуна с ДКН ***, управляван от Б.Л. Т., в който като пътници са пътували ищците. За настъпилото ПТП на С.Г.Б. е съставен АУАН № 440913/15.07.2019 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление № 19-0239-001058 от 12.08.2019 г., което е влязло в сила. Към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил Мерцедес МЛ 270 ЦИ с ДКН *** е била застрахована при ответния застраховател. На 30.09.2019 г. ищецът Б. Б. Т., действащ със съгласието на своята майка П. Г. Т., е предявил пред ответника искане за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въз основа на което е образувана преписка по щета № 0801-003016/2019-3. На 19.08.2019 г. ищцата П. Г. Т. е предявила пред ответника искане за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въз основа на което е образувана преписка по щета № 0801003016/2019-2. На 19.11.2019 г. ответникът е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 500 лв.

Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху въпроса за претърпените от ищците неимуществени вреди от произшествието, обуславящ от своя страна въпроса за размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение.

За установяване на претърпените от ищците болки и страдания в хода на производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Б.Л. Т. и С.В.П.. В показанията си свидетелят Б.Л. Т., баща на ищеца Б. Б. Т. и съпруг на ищцата П. Г. Т., разказва за настъпилото ПТП. Същият управлявал автомобила, в който се возили ищците. Посочва, че непосредствено след произшествието ищецът изпаднал в шок и треперел. От ръката му течала кръв, а в нея имало забито стъкло. Ищцата, която поела целия удар, се държала за главата и рамото и плачела. Двамата ищци били отведени с линейка до болницата. През следващите дни болките на ищцата се усилили – тя изпитвала силни болки в дясното слепоочие, главата пулсирала, всичките зъби я болели, имала болки в гърдите, не можела да се храни. Ходила на редица прегледи при различни специалисти. След преглед при хирург била насочена към невролог, тъй като троичният нерв бил засегнат от удара. Започнала лечение, но състоянието не се повлияло от него. През периода на лечението ищцата приемала обезболяващи, които обаче не облекчавали болките. Започнала да посещава стоматолог, специализиран в работата с раково болни, при когото ходила ежедневно. Направена била операция, но това не довело до подобряване на състоянието и болките продължили. След няколко месеца – през м. февруари 2020 г., ищцата била оперирана още веднъж, като втората операция била сполучлива и болките отшумяли. През целия този период от произшествието ищцата изпитвала много силни болки, постоянно плачела и 3 викала, не можела да спи нощем. Започнала да изпитва стрес при пътуване с кола. Свидетелят посочва, че след произшествието ищецът Б. Б. Т. се затворил в себе си, спрял да говори и да излиза, не искал да храни, стоял си само в стаята, спял неспокойно – стряскал се, викал и говорел на сън.

Личният му лекар му изписал лекарства, които обаче не му повлияли.

Наложило се да го заведат при психолог, тъй като не искал да излиза от дома си. Посещенията при психолога продължили няколко месеца. Състоянието му се подобрило, но все още изпитвал притеснения при пътуване с кола. В показанията си свидетелката С.П. заявява, че ищцата страдала от онкологично заболяване. Същата се обадила веднага след произшествието и я помолила да отиде да я вземе. Когато отишла на мястото на произшествието, свидетелката видяла ищцата, която била в шок и плачела. Ищецът също бил ожулен. Още същата вечер започнали болките на ищцата, получила оток на лицето и зачервяване към слепоочието. Наложило се да я оперират двукратно.

Лечението приключило през м. февруари 2020 г., като провеждането му наложило прекъсване на другите терапии във връзка със заболяването . През цялото време ищцата се хранела със сламка и приемала болкоуспокоителни.

Налагало се да си прави промивки по няколко пъти на ден, а това било много болезнено. Свидетелката посочва, че се е случвало да я чува да плаче и вика от болка. Състоянието било много тежко. Според свидетелката след катастрофата ищецът се затворил в себе си, спрял да се храни, наложили се консултации с психолог, имал кошмари. И двамата ищци се страхували от пътуването с кола.

В хода на производството пред първата инстанция е прието заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Според заключението данни за уврежданията на ищеца Б. Б. Т. са налични в издаден на името на ищцата П. Г. Т. амбулаторен лист № 4464/15.07.2019 г., въз основа на който може да се приеме, че на ищеца са били причинени повърхностна рана на кожата на дясната мишница с налично чужда тяло – малко стъкло в раната, и повърхностно охлузване на кожата на дясна подбедрица. Охлузванията на подбедрицата са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет по отношение, а нараняванията в областта на мишницата – при действието на предмет с режещи ръбове и остри ъгли. Според експерта е напълно възможно посочените травми да са причинени при описаното ПТП като травма в купето на автомобила. Оздравителните процеси са протекли нормално и са продължили в рамките на 10-15 дни, в който период пациентът е понесъл умерени до слаби болки със затихващ характер, без налични усложнения или остатъчни явления от травмата. От заключението се установява още, че при извършени прегледи на ищцата П. Г. Т. са констатирани охлузване по дясната буза, оток по дясната буза, контузия на гръдния кош, травматичен оток по горната част на гръдния кош, неуточнена повърхностна травма на подбедрицата, кръвонасядане по дясната подбредрица и лявата колянна става. Посочените травматични увреждания са 4 причинени по най-общ механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начина, описан в документите поделото, а именно: при ПТП като пътник на предна дясна седалка на лек автомобил. Получените травматични увреждания са отшумели в рамките на 20-25 дни, като не е била необходима рехабилитация. Претърпени са умерени до слаби болки и страдания със затихващ характер. В заключението се подчертава, че от наличните по делото материали се установява, че към момента на инцидента ищцата е била в процес на лечение на онкологично заболяване. Според експерта лечението на това заболяване и провежданата антирезорбтивна терапия нямат отношение към установените травматични увреждания след ПТП, но те несъмнено оказват влияние върху общото състояние на ищцата и върху снижаване на имунните сили, а това от своя страна може да има отношение към сравнително по-лесно развитие на възпалителни изменения поради снижените защитни сили на организма.

Същият сочи, че по делото е представена медицинска документация, отнасяща се до констатирани възпалителни процеси в устната кухина при прорязване и екстракция, които обаче не са от травматично естество и не се провокирани от минималната травма на главата, получена в резултат на ПТП.