Решение № 321 от 29.10.2021, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Плевен, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500537 по описа за 2021 година

С решение № 439/27.05.2021 г. по гр.д.№ 20214430100375 по описа за 2021 г. на ПлРС е осъдено „Вектор ХМС“ООД със седалище гр.Плевен да заплати на Х.Д. Ф.-К. следните суми:

-сумата от 1 729.03 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 3 258.67 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищцата имот- СОС *****по КККР гр.Плевен със застроена площ от 78 кв. м., брой етажи -1- за периода от 13.01.2016 г. до 01.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 1 729.03 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 3 258.67 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищцата имот - СОС ***** по КККР гр.Плевен със застроена площ от 51 кв. м., брой етажи -2- за периода от 13.01.2016 г. до 01.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;

1

-сумата от 4 862.90 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 9 165 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищцата имот-СОС *** по КККР гр.Плевен със застроена площ от 19 кв. м. - за периода от 13.01.2016 г. до 01.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 4 862.90 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 9 165 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищцата имот - СОС *** по КККР със застроена площ от 17 кв. м. - за периода от 13.01.2016 г. до 01.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 814.34 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 1 786.79 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищцата имот- СОС ***** по КККР гр.Плевен със застроена площ от 25 кв. м. - за периода от 13.01.2016 г. до 01.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и

-сумата от 1 062.19 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 2 330.60 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищцата имот-СОС *** по КККР гр.Плевен със застроена площ от 30 кв. м. - за периода от 13.01.2016 г. до 01.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, или общо сумата от 15 060. 40 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.Отхвърлен е като неоснователен предявения от Х.Д. Ф.-К. против „Вектор ХМС“ООД със седалище гр.Плевен, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми:

-сумата от 561.93 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 1 059.07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 729.03 лв. за имот-СОС *****по КККР гр.Плевен за периода от 01.11.2017 г. до 13.01.2021 г.;

-сумата от 561.93 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер 2 на 1 059.07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 729.03 лв. за имот-***** по КККР гр.Плевен - за периода от 01.11.2017 г. до 13.01.2021 г.;

-сумата от 1 580.45 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 2 978.63 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 4 862.90 лв. за имот-*** по КККР гр.Плевен - за периода от 01.11.2017 г. до 13.01.2021 г.;

-сумата от 1 580.45 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 2 978.63 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 4 862.90 лв. за имот - СОС *** по КККР гр.Плевен - за периода от 01.11.2017 г. до 13.01.2021 г.;

-сумата от 264.66 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 580.71 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 814, 34 лв. за имот-СОС ***** по КККР гр.Плевен - за периода от 01.11.2017 г. до 13.01.2021 г., и

-сумата от 345.21 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 757.45 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 062.19 лв. за имот-СОС *** по КККР гр.Плевен - за периода от 01.11.2017 г. до 13.01.2021 г., или общо сумата от 4 894.63 лв.Осъдено е „Вектор ХМС“ООД със седалище гр.Плевен да заплати на Х.Д.

Ф.-К. сумата от 1 945.38 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.

Депозирана е въззивна жалба от „Вектор ХМС“ООД със седалище гр.Плевен, чрез пълномощник, срещу решение № 439/27.05.2021 г. по гр.д.№ 20214430100375/2021 г. по описа на ПлРС в осъдителната му част.По делото няма спор за факти и обстоятелства, а спорът се поражда от неправилната правна квалификация на тези факти и обстоятелства в обжалваното решение.Прави се искане да се отмени като недопустимо и неоснователно решение № 439/27.05.2021 г. по гр.д.№ 20214430100375/2021 г. по описа на ПлРС в частта му, в която е присъдена в полза на въззиваемата Х.Д. Ф.-К. сумата от 15 060.40 лв. по шест обективно съединени иска с правно основание чл.59 ЗЗД, заедно с присъдените в нейна полза разноски; на основание чл.365 3

ГПК да разпореди гледане на настоящия търговски спор пред ПлОС и в полза на въззивника да бъдат присъдени направените от него разноски.

За въззиваемата страна Х.Д. Ф.-К. чрез пълномощник, е изразено становище, че оспорва изцяло въззивната жалба на „Вектор ХМС“ООД против решението, постановено по гр.д.№ 375/2021 г. на ПлРС в частта, в която са уважени предявените срещу дружеството искове с правно основание чл.59 ЗЗД и се прави искане същата да бъде оставена без уважение.

Депозирана е въззивна жалба и от Х.Д. Ф.-К. чрез пълномощник, срещу решение № 439/21.05.2021 г. по гр.д.№ 375/2021 г. по описа на ПлРС в частта му, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от нея искове против „Вектор ХМС“ООД по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на частично предявените по делото главни искове по чл.59 ЗЗД за периода от 13.01.2016 г. до 01.11.2017 г., ведно със законните от това последици.Решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени решението по гр.д.№ 375/2021 г. по описа на ПлРС в обжалваната му част и по същество да уважи изцяло предявените от въззивницата искове.

За въззиваемата страна - „Вектор ХМС“ООД със седалище гр.Плевен, чрез пълномощник, е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна.

Въззивната жалба на „Вектор ХМС“ООД със седалище гр.Плевен е процесуално допустима, депозирана срещу решението в осъдителната му част, а по същество – неоснователна.

Въззивната жалба на Х.Д. Ф.-К. чрез пълномощник, е процесуално допустима, депозирана срещу решението в отхвърлителната му част, а по същество – неоснователна.

4

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Относно изложеното във въззивната жалба на „Вектор ХМС“ООД със седалище гр.Плевен, чрез пълномощник, съдът намира за установено следното.

Във въззивната жалба се сочат доводи за допуснати процесуални и материалноправни нарушение при решаване на спора от първоинстанционния съд.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд в нарушение на чл.365 ГПК е постановил едно недопустимо решение по търговски спор с цена на иска над 20 000 лв., което е подсъдно на окръжния съд.

Първоинстанционният съд е приел, че правната квалификация на предявените обективно съединени искове са разпоредбите на чл.59 от ЗЗД, чл.232 във вр. с чл.228 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба като цена на исковете е посочена сумата от 15 060.94 л в . (при условията на частично предявяване за 6 от съединените иска ) и обезщетение за забавено плащане – 4 867.01 лв. (при условията на частично 5 предявяване за 6 от съединените искове).

С влязло в сила определение от 01.04.2021 г. е прекратено частично производството по делото по предявения иск с правно основание чл.232 във вр. с чл.228 ЗЗД за сумата от 1 857.74 лв., представляваща дължима наемна цена за периода 01.05-17.12.2018 г. както и в частта досежно предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД за посочените претенции за сумите от 146.31 лв. и 274.78 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.06.2018 г. до 13.01.2021 г.

Допуснато е изменение на исковата молба в частта, касаеща периода по предявения иск по чл.59 ЗЗД за сумата от общо 13 203.20 лв., като се счита, че периода е от 13.01.2016 г. до 01.11.2017 г. (първоначално посочения период в исковата молба е от 07.06.2014 г. до 01.11.2017 г. ), като общата сума на исковите претенции е 13 703.20 лв.

С определение от 07.05.2021 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД, като същият да се счита увеличен за сумата от 15 060.40 лв. вместо първоначално претендираната сума от 13 703.20 лв., както и на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, като същият да се счита предявен за сумата от 4 894.63 лв. вместо първоначално претедираната сума от 4 867.01 лв.

В процесния случай цената на всеки един от обективно съединените искове с правно основание, посочена по-горе, е под 25 000 лв.

В обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по 12 обективно съединени иска с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като са претендирани съответните главници за общо 6 бр.недвижими имота, описани в исковата молба, и съответното претендирано обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.Тези искове са предявени и като частични, като всеки от тях има отделна цена.

Във въззивната жалба е посочено също така, че въззивникът счита, че делото е търговско, с оглед на договорните му правоотношения с наемодателя от 01.10.2014 г. и чл.286, ал.1 ТЗ и чл.287 ТЗ, като не подлежат на касационно обжалване решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв.

6

При предявен частичен иск преценката по чл.280, ал.3, т.1 ГПК се извършва с оглед на предявения размер на вземането, а не твърдяния общ размер на претенцията.

Независимо от обстоятелството дали в процесния случай делото ще се определи като търговско или гражданско, с оглед на позоваването на въззивника на определение № 206/14.05.2019 г. на ВКС, ІV гр.о. и образуваното тълк.д.№ 3/2019 г., ОСГТК на ВКС, то решението на въззивния съд няма да подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки от 12 иска поотделно е под 5 000 лв.При преценката по допустимостта на касационното обжалване меродавна е цената на частичния иск, а не пълния размер на паричното вземане, както това е прието и в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС.

Предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД са оценяеми съгласно чл.68 ГПК.Цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК по искове за парични вземания, каквото е и процесното, е търсената сума.Аналогично това следва да се приеме и за предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД.

При обективно съединени искове ищецът заявява толкова петитума, колкото е броят на правните последици, за които се търси правна защита, а тези правни последици могат да произтичат, както от един и същ фактически състав, така и от разни фактически състави, какъвто е и процесният случай ( решение № 239/13.02.2018 г. на ВКС по т.д.№ 626/2017 г., ІІ т.о.).

Неоснователни са доводите на възивника за недопустимост на обжалваното решение поради нарушаване на правилата за родовата подсъдност.Предмет на делото са обективно съединени искове, като цената на всеки един от тях не надхвърля 25 000 лв.В случая не е налице изключението по чл.104, т.4 ГПК, определящо подсъдност на окръжен съд по искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв.