Решение № 3219 от 22.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3219 гр. София, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110203903 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-2100158 от 01.02.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 от КТ на „.......“ ........ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

С жалбата на „.......“ ........ се иска съдът да постанови решение, с което да отмени процесното НП. Твърди се, че компетентен орган да извърши проверката, респ. да издаде АУАН и НП, е Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, която обслужва Столична община – район „Сердика“. Посочва се, че нарушението не е извършено виновно и няма доказателства за това. Визират се несъответствия между АУАН и НП относно имената на управителя на Дружеството и липса на идентичност на имената Т.К.В и Т.В.М..

От тук се прави извод, че АУАН и НП са изготвени и връчени на лице, което е „не относимо“ към това производство. Името на работника/служителя, за когото се твърди, че не му е изплатено трудово възнаграждение също било различно – Л.И.Д. и не е имало работник/служител с такова име в Дружеството. Според жалбоподателя актосъставителят е нямал правомощията да състави подобен род АУАН. Изтъква се, че НП не е издадено в 1месечен срок от съставянето на АУАН, а Актът не бил съставен в 3-месечен срок от откриване на нарушението. При съставянето на АУАН не били присъствали свидетели и нямало подписи на такива. По съществото на спора жалбоподателят твърди, че представените ведомости за изплащане на трудови възнаграждения опровергавали 1 твърденията на наказващия орган. С тези аргументи се иска съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление. В условията на алтернативност се сочи, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и се иска намаляване на размера на имуществената санкция поради прекомерност и непосилност.

Пред настоящия съдебен състав жалбоподателят се представлява от управителя на Дружеството – Т.М. и от адв. А.. И двамата в съдебно заседание на 03.06.2022г. заявяват, че поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адв. А. казва, че нарушението, което е предмет на настоящото производство е от категорията на онези, които биха могли да се отстранят по реда на КТ. Посочва се, че нарушението е било отстранено на 08.12.2021г. след започване на проверката и от него не са произлезли вредни последици. Твърди се, че деянието е с ниска степен на обществена опасност, има смекчаващи обстоятелства и липсват вредни последици за служителя/работника, спрямо който се твърди, че не е изплатено трудово възнаграждение. Поради това адвокатът пледира за маловажност на случая и за прилагане на чл.415 от КТ. Ако не бъде отменено изцяло Наказателното постановление, адв.

А. иска да се наложи наказание в предвидения в закона минимум, като се изтъква, че „.......“ ........ не е санкциониран до момента за подобно нарушение. Определя се като недопустимо искането на административно-наказващия орган работодателят да се преследва административно по чл.245, ал.1 от КТ, така и по чл.128 от КТ и чл.124 от КТ и то кумулативно, тъй като документалното неоформяне на изплатено възнаграждение е нарушение при водене на счетоводната документация, но не е нарушение по чл.245, ал.1 от КТ. На следващо място в пледоарията си защитата посочва, че в АУАН и Наказателното постановление нямало изчерпателно фактическо описание на констатираното нарушение, не бил индивидуализиран размерът на минималната работна заплата за процесния период, както и размерът на трудовото възнаграждение, което следвало да се плати, не било ясно дали става въпрос за неизплатено в срок възнаграждение или за изплатено извън способите, посочени в чл.270, ал.3 от КТ, не било посочено имущественото състояние на нарушителя и не било обосновано защо се налага по-високо от минималното наказание. Претендира се и за нарушение на териториалната компетентност на актосъставителя, тъй като той е служител на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, а извършената проверка е на територията на Дирекция „Инспекция по труда“ - София и същевременно няма Заповед за командироване или друг документ от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с който да се прехвърлят правомощия на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ на територията на Дирекция „Инспекция по труда“ - София. Освен това се посочва, че Актът е съставен на 06.12.2021г., а Наказателното постановление е издадено на 01.02.2022г. Поради това адв. А. моли за отмяна на Наказателното постановление с алтернативно искане да се определи минималното, предвиден в закона наказание. Изрично адвокатът посочва, че не претендира разноски.

Управителят на Дружеството-жалбоподател казва пред СРС, че поддържа казаното от адвоката и няма какво да допълни.

Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ 2 се представлява от юрк. Найденова пред СРС. В съдебното заседание на 03.06.2022г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред районния съд юрк.

Найденова моли съда да остави жалбата без уважение, тъй като от свидетелските показания се установявало, че Дружеството е извършило вмененото му нарушение. Процесуалният представител на въззиваемата страна казва, че от ведомостта за заплати на страница 14 се вижда, че този документ е изготвен след извършване на проверката на контролните органи, както и след като е даден срок за изплащане на трудовото възнаграждение, който е бил до 22.12.2021г. Ведомостта за заплати с подпис на свидетеля била предоставена на 29.12.2021г., след приключване на проверката. По отношение на сочената в жалбата нередност в имената на Управителя юрк. Найденова я приема за „неотносима“, тъй като съгласно справка в Търговския регистър там не е променена фамилията на Управителя и все още е В.. Несъответствията в имената на работника в Акта също не е основание за отмяна на Наказателното постановление според юрк. Найденова, защото ставало въпрос за техническа грешка. По отношение липсата на свидетели при изготвянето на Акта юрк. Найденова казва, че е видно, че такива са присъствали и са подписали Акта. Процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че по делото са представени Заповеди за правомощията на актосъставителя да издава АУАН, както и за компетентността на Дирекцията, съответно на контролните органи да извършват проверки в съответни райони в гр. София. Поради това се приема, че Наказателното постановление е издадено в срока, предвиден в закона. Пред СРС юрк. Найденова иска да се потвърди НП, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Въпреки, че адв. А. казва, че не претендира разноски, юрк. Найденова прави възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като е видяла по преписката такова искане.

Като реплика адв. А. казва, че на 23.12.2021г. са приети изменения на ЗАНН и в чл.43, ал.5 от ЗАНН се вменява в задължение на актосъставителя да уведоми нарушителя за правото му да сключи споразумение, но административно-наказващият орган умишлено не го направил, въпреки че бил задължен по закон.

Управителят на Дружеството-жалбоподател казва, че поддържа казаното от адв. А. и допълва, че е станало ясно, че Л.Д. не е потърпевша, тъй като е имала причина да забави подписването на ведомостите, а здравето на всеки е преди всичко и на работника/служителя му се е наложило да отсъства. Управителят на Дружеството-жалбоподател казва, че е нямала моралното право да я вика на часа, за да подпише ведомостите и изтъква, че от 20 години е управител на Дружеството и никога не й се е случвало нещо подобно.

Като последна реплика процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че промените в ЗАНН са от 23.12.2021г., а Актът е съставен на 06.12.2021г. и тогава е връчен.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Със Заповед № З-0058/11.02.2014г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” е упълномощил Директорите на Дирекции 3

„Инспекция по труда” да издават Наказателни постановления по Актове за установяване на административни нарушения, съставени от инспектори и от лицата от Дирекция „Инспекция по труда”, посочени в чл.21, ал.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

Със Заповед № З-0024/08.01.2019г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” е определил териториалния обхват на контролната дейност на служителите от Дирекция „Инспекция по труда“ - София и Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Със Заповед № З-0025/08.01.2019г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” е разширил териториалния обхват на контролна дейност, определен със Заповед № З-0024/08.01.2019г. за служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”. Така район „Овча купел“ и район „Сердика“ на Столична община са били включени към териториалния обхват на контролна дейност на служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.

Л.И.Д. работила за „.......“ ........ от месец март до месец август 2021г. като продавач – консултант. Трудовият й договор бил подписан на 10.05.2021г. и бил прекратен, считано от 01.09.2021г. Уговорката с работодателя била заплатата да й се плаща на седмица.

Възнагражденията на Д. били изплащани в магазина, в който тя работила според уговорката – седмица за седмица. Тъй като Д. трябвало да се грижи за майка си, подписването на ведомостите за заплати станало накуп след като били прекратени трудово-правните отношения на лицето с „.......“ .........

След постъпил сигнал за нарушение на трудовото законодателство свидетелите Ц.К. и Б.Т.а (служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“) извършили проверка на „.......“ ........ в магазин за алкохол и цигари, намиращ се в гр. .......... Проверката започна на 24.11.2021г. в обекта на контрол и продължила по документи на 02.12.2021г. и 06.12.2021г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. При прегледа на документите свидетелките К. и Т. приели, че работодателят „.......“ ........ не е изплатил в установените срокове трудовото възнаграждение за положен труд на Л.Д. за месец юни 2021г. Трудовото възнаграждение на лицето било начислено и въведено във ведомостта за заплати за месец юни 2021г., но липсвал подпис на служителката. Въз основа на трудовите договори на „.......“ ........ с други работещи в Дружеството лица и Вътрешните правила за работна заплата в „.......“ ........, К. и Т. приели, че трудовото възнаграждение на работниците, включително и на Д., следвало да се изплаща не по-късно от 25-то число на следващия месец. До приключване на проверката от „.......“ ........ не представили документи, удостоверяващи изплащането на трудовото възнаграждение на Д. за месец юни 2021г.

Поради това, а и за други нарушения, констатирани в хода на проверката, проверяващите лица издали Протокол за извършена проверка № ПР2139601 от 06.12.202021г. С него било прието, че работодателят „.......“ ........ не е изплатил в установените срокове трудовото възнаграждение за положения труд от Л.И.Д. през месец юни 2021г., начислено във ведомост за заплати за юни 2021г., с което бил нарушен чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.270, ал.3 от КТ. В тази връзка било дадено и предписание № 11 в Протокол за извършена проверка № 4

ПР2139601 от 06.12.202021г., според което в срок до 22.12.2021г. работодателят следвало да изплати трудовото възнаграждение на Л.И.Д. по ведомост, срещу разписка, по писмено искане на работника/служителя – на негови близки или по писмено искане на работника/служителя на влог в посочена от него банка – за положения труд за месец юни 2021г. съгласно чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 от КТ.