Решение № 153 от 29.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. С., 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20241800500099 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Т. „ ЕООД с ЕИК ********* против решение № 246/17.11.2003г. по гр.д.№ 1088/2022г. на РС-И., в ЧАСТТА му, с която е уважен искът на Х. В. Ш. с правно основание чл.200 , ал.1 КТ за неимуществени вреди в размер на 15 000лв.,причинени в резултат на настъпила на 29.01.2022г. трудова злополука.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон,съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт.Съдът игнорирал противоречията между свидетелските показания относно обстоятелството имала ли е пострадалата алтерантивен маршрут за придвижване с оглед нейната безопасност, а именно: свидетелят Ш. твърдял,че ищцата преминала по най-краткия път от гарата до автобусната спирка, а св. В. твърдяла,че това бил единственият път,който води към булеварда,където е пешеходната пътека.Съдът бил длъжен да направи справка в Гугъл Мапс,при която щял да установи,че в непосредствена близост от двете страни на градинката,през която минава пешеходната алея, е разположена улица „5006“ с широко пътно и тротоарно платно.На второ място,съдът неправилно приел,че ответникът не е доказал съпричиняване на пострадалата чрез груба небрежност . Очевидката св.В./която иначе дала недостоверни показания относно липсата на алтернативен маршрут/, достоверно установила,че ищцата паднала на пешеходна алея,видимо покрита със сняг и лед,но самонадеяно взела решение да мине именно по заледената повърхност.Въззивникът признава,че пострадалата избрала най-прекия път поради закъснение на влака,с който 1 отивала на работа,но поддържа,че била длъжна да се придвижи по тревното пространство отстрани на алеята.Въззивникът не спори,че счупването на ръката е в резултат на падане на заледен пътен участък по обичайния маршрут на работа и представлява трудова злополука ,но поддържа тезата ,че уврежданията,болките и страданията са изцяло причинени от погрешната терапевтична стратегия на лекуващия лекар-чрез ръчно, а не оперативно наместване на костите,причинило недобро костно срастване и трайно увреждане на здравето- ограничени в обема на движение на ръката и неврологични увреждания, изразяващи се в нарушена сетивност .Съдът не бил достигнал до този извод,защото игнорирал основната експертиза на в.л.др Т. се доверил на допълнителната експертиза на д-р С..,според който трайните увреждания са причинени от обездвижването, а не от метода на лечение.На трето място,въззивникът оспорва справедливостта на присъденото обезщетение, аргументирайки се с теорията на Аристотел за „възстановителна справедливост“и „разпределителна справедливост“.Нарушен бил принципът на „разпределителна справедливост“,според който всички идентични случаи следва да бъдат третирани еднакво.Сумата 15 000 лв. се равнявала на 11 брутни ТВ на ищцата,което надхвърляло обезщетителната функция и водело до неоснователно обогатяване през времето извън периода на възстановяване.Според квалификацията си ищцата не била инвалидизирана и можела да работи,вместо да използва обезщетението като „източник на доход“.Следвало да се приеме като смекчаващо отговорността обстоятелство,че злополуката не се дължала на неспазване на нормите за безопасност от работодателя.Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска в тази част, ведно с присъждане на съдебни разноски в пълен размер пред двете инстанции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.Поддържа,че се е придвижила по обичайни маршрут към работното си място.Присъденият размер на обезщетението бил справедлив предвид пожизненото увреждане.Хипотезата,че при друг терапевтичен метод тези увреждания не биха настъпили,не била доказана.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна.

Не се спори между страните,че ищцата е пострадала при трудова злополука на 29.01.2022г. рано сутринта на път за работа в района на гара „И.“-С., падайки върху заледен участък и била в отпуск по болест до 07.04.2022г.не се спори,че работела като касиер в бензиностанция на работодателя в гр.С. и живеела в гр.И..Несериозно е възражението,че пострадалата била длъжна да се движи извън пешеходната алея при положение,че цялата земна повърхност е била покрита със сняг.Вариациите на пътни отсечки по принцип не означават наличие на алтернативни маршрути до работното място/ пострадалата е следвало да се придвижи до С. от И. конкретно от Гара Искър до ул.“Димитър Пешев“ и няма алтернативен сухопътен маршрут;ако по някакви нейни съображения беше слязла например на Централна гара, въззивникът би имал основание/.Не се спори относно 2 характера на увреждането-счупване на дясната лъчева кост в долната трета над гривната става,причинило трайно затруднение на движението на дясната ръка за около два месеца,причинено от силен удар при падане в контакт с терена.Изпитвала силни болки и страдания през целия възстановителен период,включително при наложителната репозиция, изискващи приемане на обезболяващи лекарства.След възстановяването доживот ще изпитва болки при промяна на времето и физическо натоварване.Допълнителната експертиза установява,че е увреден лакътния нерв,поради което има изтръпване на пръстите на дясната ръка.Лекувана е консервативно със закрита репозиция и гипсова имобилизация в УМБАЛ“ Исул“. При това положение настоящият състав намира за нелогично пострадалата да понесе последиците от евентуално погрешен избор на терапевтична стратегия.Съпричиняването е относимо към поведението на пострадалата спрямо неправомерно поведение на делинквента, а не спрямо такова на трети лица.Размерът на присъденото обезщетение е справедлив предвид интензитета на болките и страданията,дискомфорта при самообслужване/касае са за увреждане на дясна ръка в областта на дланта и китката/и невъзвратимите увреждания на лакътния нерв.Константната съдебна практика в актуалната икономическа ситуация не предвижда по-ниски обезщетения за подобни увреждания.Законодателят не е предвидил занижена отговорност на работодателя при трудова злополука,която не се дължи на неправомерни действия или бездействия на самия работодател.По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.В останалата част решението е влязло в сила.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 246/17.11.2023г. по гр.д.№ 1088/22г. на РС-И. в частта,с която „Т. „ЕООД ЕИК ********* е осъдено да заплатки на Х. В. Ш. с ЕГН ********** от с.Стамболово обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука на 29.01.2022г. в размер на 15 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 29.11.2022г. до окончателното плащане, и съдебни разноски в размер на 754.63 лв.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3