Решение № 368 от 14.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Стара Загора, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. А. като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500584 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.247, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК /2008 г/.

По делото е постъпила официална писмена молба с вх. № 7948/23.06.2023 год. от от адв. Т. К. А., от АК - Ст. Загора, като пълномощник на въззивницата Я. Д. А. по гр.д. с № 584/22 г. по описа на ОС Ст. Загора, относно Решение с № 191/05.06.2023 г. по настоящото дело.

Молителката твърди в молбата си, че в мотивите на въззивното решение по в.гр.д. с № 584/22 г. на ОС Стара Загора, съдът е приел, че г-н И. Ж. е изпаднал в забава, считано от 01.10.2019 г., така както заявителката Я. А. своевременно е посочила и в заявлението по чл. 410 от ГПК, и е поискала да бъде установено в последващата искова молба в производството по чл. 422 от ГПК, в резултат на което г-н Ж. дължи на А. плащане на претендираната със заявлението и исковата молба лихва за забавено плащане върху цялата главница за посочения период в размер на 307.10 лв. За доказване на размера на лихвата пред първата инстанция бе назначена ССЕ, чието заключение е прието.

В диспозитива на решението по в.гр.д. 584/2022 г. на ОС Стара Загора обаче, съда, макар че в мотивите на решението си е приел, че жалбата срещу първоинстанционното решение в частта за дължимата мораторна лихва е основателна, в диспозитива на решението не е възпроизвел тези свои мотиви.

С оглед на изложеното, считат, че в решението е допусната явна фактическа грешка, изразяваща се в изложените мотиви от съда относно дължимостта на сумата 307.10 лв., представляваща мораторна лихва върху 1 цялата главница от 1929.27 лв., за времето от 01.10.2019 г., до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, и липсата на диапозитив в съответствие с правните изводи на съда от мотивите на решението.

В случай, че съда не приеме, че е налице противоречие между мотивите на решението и диспозитива на същото, и поради това то не представлява явна фактическа грешка, а е непроизнасяне по цялото искане на страната в хипотезата на чл. 250, ал. 1 от ГПК, моли да се приеме молбата като искане за постановяване на допълнително решение относно дължимостта на предявената мораторна лихва в размер на 307.10 лв.

Ако гореописаните са очевидни фактически грешки на съда, то с настоящата молба молят същите да бъдат изправени.

В срока по чл.247, ал.2 от ГПК по делото по тази молба на молителката по чл.247 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна по делото.

По делото е постъпила и втора писмена молба с вх. № 8093/27.06.2023 год. от адв. Т. К. А., от АК Ст. Загора, пълномощник на молителката Я. Д. А..

Молителката твърди в молбата си, че с решението по горното дело ОССтара Загора е уважил изцяло въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, е което PC е отхвърлил частично установителния иск по чл. 415, ал.

1, т. 1 от ГПК, предявен във връзка с възражение на г-н Ж. срещу издадената заповед по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

В диспозитива на решението по в.гр.д. с № 584/22 г. на ОС Стара Загора, съдът е приел за установено, че въззиваемия г-н Ж. дължи на доверителката му А. разноските по делото пред първа инстанция за отменената част от решението в размер на 536.44 лв. Този диспозитив обаче създавал трудности при издаването на изпълнителен лист за сумата 536.44 лв., тъй като е установителен, а произнасянето по разноските винаги е осъдително.

С оглед на изложеното молят съда да направи тълкуване на решението относно дължимите разноски пред първа инстанция и ако намери за правилно, да измени решението на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК в частта за разноските, като постанови осъдителен диспозитив за дължимите разноски по отмененото първоинстанционно решение с решението по горното въззивно дело.

В законоустановения срок е подаден писмен отговор с вх. № 9165/24.07.2023 год. от въззиваемия И. Д. Ж., чрез адв. С. Н. С.-АК-Стара Загора, моб. тел. ***, с адрес за призоваване и съобщения: град С.З., ***, на: молба вх. № 8093/27.06.2023 г., подадена от Я. Д. А..

Със същият отговор въззиваемият твърди, че така подадената молба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Съдът е уважил подадената от другата страна въззивна жалба, съобразно вида на заявеният пред първа инстанция установителен иск, който 2 предполага и такъв вид диспозитив на съдебното решение, така, както е постановил и въззивният съд.

Отделно от това, в молбата се прави искане за тълкуване на съдебното решение, което не е необходимо в настоящият случай, а и такива съображения отделно не са изложени в процесната жалба.

По-скоро твърди, че тази молба е за изменение и/или допълнение на решението на въззивната инстанция в частта му за разноските, което също считат за неоснователно, тъй като въззивният съд правилно е определил размера на разноските, дължими на другата страна, съобразно размера на уважения установителен иск.

По делото е постъпило и молба-становище с вх. № 13136/20.10.2023 год. от адв. Т. К. А., от АК Ст. Загора, с което моли да се остави без уважение отговора на въззиваемия и да се уважат и двете му молби, подадени след постановяването на въззивното съдебно Решение.

По отношение на двете искания, направени с писмената молба на въззивницата и молителка Я. Д. А. въззивният съд намира следното:

По депозираното искане с правно основание чл.247 от ГПК съдът приема за установено следното:

Съдът намира, по изнесеното от молбата на въззивницата, че действително е допусната очевидна фактическа грешка и в мотивите на въззивното решение по в.гр.д. с № 584/22 г. по описа на ОС Стара Загора, съда е приел, че г-н И. Ж. е изпаднал в забава считано от 01.10.2019 г., така както заявителката Я. А. своевременно е посочила в заявлението по чл. 410 от ГПК, и е поискала да бъде установено в последващата искова молба в производството по чл. 422 от ГПК, в резултат на което г-н Ж. дължи на молителката А. плащане на претендираната със заявлението и исковата молба лихва за забавеното плащане върху цялата главница за посочения период в размер на 307.10 лв. За доказване на размера на лихвата пред първата инстанция е била назначена ССЕ, чието заключение е прието.

В диспозитива на решението по в.гр.д. под № 584/22 г. по описа на ОС Стара Загора обаче, съда, макар че в мотивите на решението си е приел, че жалбата срещу първоинстанционното решение в частта за дължимата мораторна лихва е основателна, в диспозитива на решението не е възпроизвел тези свои мотиви.

С оглед на изложеното, съдът счита, че в решението е допусната явна фактическа грешка, изразяваща се в изложени мотиви от съда относно дължимостта на сумата 307.10 лв., представляваща мораторна лихва върху цялата главница от 1929.27 лв., за времето от 01.10.2019 г., до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, и липсата на диспозитив в съответствие с правните изводи на съда от мотивите на решението.

По отношение на оплакването и искането в т.2 от молбата, за допълване на Решението съдът счита, че тъй като се уважава молбата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, в настоящето производство не се 3 налага допълване на Решението, поради което това искане на молителя е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.4 от ГПК Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. В тази връзка съдът счита, че е допусната действително очевидна фактическа грешка в диспозитива на горецитираното Решение на съда по делото, тъй като правилно в мотивите си въззивният съд е приел, горецитираните констатации по т.1 от молбата на молителката по реда на чл.247 от ГПК се явяват основателни, а по т.2 съответно неоснователни.

Очевидната фактическа грешка представлява техническа грешка при обективиране волята на съда в съответния съдебен акт. Волята на съда намира израз в диспозитива и мотивите на решението и в този смисъл очевидна фактическа грешка е мислимо да се обсъжда не само и единствено само по отношение диспозитива на съдебния акт, а също така и по отношение и във връзка с мотивите на същия акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива и л и по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови Решение на основание чл.247 от ГПК , с което да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на Решение с № 191/05.06.2023 г., постановено по в. гр. дело с № 584/2022 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, на стр.18, ред 16 от долу нагоре след цитираното: „по договор за изработка на обща стойност 2500 лева“ настоящият съд следва да допълни и следва да се впише и да се чете правилното, а именно: „както и дължимата на ищцата Я. Д. А. и претендираната със заявлението и исковата молба лихва за забавеното плащане върху цялата главница от 2500 лева за посочения период в размер на 307.10 лв.“.

По направеното искане за тълкуване на въззивното решение въззивният съд възприе следното:

Съдът констатира, че в постановеното от въззивния съд решение № 191/05.06.2023г. по в.гр.дело под № 584/2022г. ОС-Стара Загора е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Д. Ж., с ЕГН **********, от гр.С.З., ***, че същият дължи на Я. Д. А., ЕГН **********, гр.С.З., ***, на основание чл.265, ал.1 предл.2 и ал.2 от ЗЗД още сумата от 990,00лв., или до общо дължимите 1929,27 лева, представляваща разходите, необходими за заплащането на сумите за възложените, авансово заплатени, но неизпълнени работи /СМР/ по договор за изработка на обща стойност от 2500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 23.04.2021г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на Я. Д. А., с п.а. против И. Д. Ж., с п.а. и заповед с №182 от 27.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1893/2021г. по описа на 4

Районен съд

Ст.Загора, както още и сумата от 536,44 лева, представляваща направените от въззивницата и ищца разноски по делото пред първата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част от исковете.

Въззивната инстанция намира, че с решението по горното въззивно дело ОС-Стара Загора е уважил изцяло въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, е което PC е отхвърлил частично установителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, предявен във връзка с възражение на г-н Ж. срещу издадената заповед по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

В диспозитива на решението по в.гр.д. под № 584/22 г. на ОС Стара Загора, съдът е приел за установено, че въззиваемия г-н Ж. дължи на въззивницата А. разноските по делото пред първата инстанция за отменената част от решението в размер на 536.44 лв. Този диспозитив обаче създава действително трудности при издаването на изпълнителен лист за сумата 536.44 лв., тъй като е установителен, а произнасянето по разноските винаги трябва да бъде осъдително.

Въззивният съд счита, че оглед на изложеното, в настоящия случай не се налага тълкуване на решението относно дължимите разноски пред първа инстанция, а отново в решението на съда на практика е допусната явна фактическа грешка, изразяваща се в изложени мотиви от съда относно дължимостта на сумата 536.44 лв., представляваща дължимите разноски от ответника пред първата съдебна инстанция и липсата на осъдителен диспозитив в съответствие с правните изводи на съда, който осъдителен диспозитив следва да бъде допълнен в решението на съда.

Налага се категоричния извод, че съдът следва да постанови Решение на основание чл.247 от ГПК , с което да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на Решение с № 191/05.06.2023 г., постановено по в. гр. дело с № 584/2022 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, на стр.18, ред 9 от долу нагоре преди цитираното: „сумата от 536.44 лева“, която следва да се присъди със съответния осъдителен диспозитив именно с оглед на възможността същата сума да бъде събрана по принудителен начин именно с оглед евентуално, ако не бъде събрана доброволно, следва да се ДОПЪЛНИ, А ИМЕННО:

Разпечатката съдържа 45 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35724e37-4731-463d-9aba-3e945975c2e0