Решение № 1170 от 12.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. Варна, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100501374 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 36293/23.04.2025г. по регистратурата на ВРС подадена от Г. Д. С., ЕГН ********** действаща лично и в качеството на майка и законен представител на детето М. А. С., чрез процесуалния им представител срещу Решение № 1109/30.03.2025г. постановено по гр.д. № 16562/2023г. по описа на ВРС, 17-ти състав, с което съдът е ДОПУСНАЛ да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент с ид. *** по Кадастралната карта на гр.

Варна, с площ 59,68 кв.м., находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Д.Б.“, ***, ведно с прилежащите към него: избено помещение с площ 3,49 кв.м. и 1,0560% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, придобит чрез Договор № 17425 от 27.12.1990г. по реда на Наредба за държавните имоти, сключен между ИД на ОНС, като продавач, и от П.П.

С. и Д.С.С., като купувачи, при квоти: 1/8 ид.част за С. Ж. М.; 1/8 ид.част за К. Ж. К.; 1/4 ид.част за П. А. С.; ¼ ид.част за Г. Д. С. и ¼ ид.част за М. А. С., на основание чл. 34 от ЗС.

Във въззивната жалба се възразява за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение по първата фаза на делбата. Твърди се, че неправилно в делбата на съсобствения имот са включени К. К. и С. М. поради това, че те не притежават дял в съсобствеността на апартамента. Поддържат изложените в първото по делото съдебно заседание твърдения, че макар и придобит по време на брака между П. С. и 1

Д.С. процесния имот е заплатен със заемни средства от ДСК в размер на 9800 лева и тъй като П. С. е починала около година и един месец след заема, то същият е изплатен само от Д.С.. На това основание се твърди, че приносът на П. С. е незначителен, а този на Д.С. за придобиване на процесния имот – значително по-голям. Възразява се и срещу изводите на съда за недоказаност на въведеното от ответника Г. С. възражение за придобиване по давност на процесния имот от нея по време на брака й с А. С. – единствен наследник по закон на Д.С. поради недоказаност на намерението им за своене. Счита този извод за необоснован от събраните по делото гласни доказателства установяващи, че нито С. М., нито К. К. са имали някакви претенции по отношение на имота, в който е живеело семейството на А. Д. и жалбоподателката. Молят въззвината жалба да бъде уважена.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемите страни – С. Ж. М., К. Ж. К. и П. А. С., чрез процесуалния им представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Считат за недоказани и неоснователни възраженията на жалбоподателите, че С. М. и К. К. не се легитимират като съсобственици на процесния имот, тъй като техните общо 6/24 идеални части са били придобити по давност от Г. С. и съпруга й А. С.. Излагат, че обжалваното решение е постановено при правилен анализ на събраните по делото доказателства и в съответствие със задължителната съдебна практика.

Поддържат, че факта, че част от заемните средства, с които е заплатена цената на процесния имот са изплащани от Д.С. след смъртта на съпругата му П. С. не променя извода, че имотът е станал СИО, а отделно от това доколкото при сключване на договора е заплатена 1/5 от цената, то приносът на жената не е незначителен. Считат за правилни и изводите на съда за това, че до смъртта си А. Д. не е обективирал промяна в намерението си да счита имота за общ и не го е демонстрирал пред останалите съсобственици, като дори след смъртта му, съпругата му Г. С. е подала данъчна декларация, в която като съсобственици е посочила С.

М. и К. К.. Излагат също, че не се установява в кой точно момент и как Г. С. е завладяла имота, при положение, че съпругът и е владял собствените си идеални части и е държал идеалните части на своите брат и сестра. Молят за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените по делото съдебно –деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемите страни поддържат заявените становища. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като въззивникът прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемите страни адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с предявен от С. Ж. М., К. Ж. К. и П. А. С. срещу Г. Д. С. и М. А.

С. иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на наследствен недвижим имот, представляващ апартамент с ид.*** по действащата Кадастрална карта находящ се в гр.Варна, ул.“Д-р Б.“ *** със застроена площ от 59,68 кв.м., ведно с прилежащо избено 2 помещение с площ от 3,49 кв.м. и 1,0560% ид.части от общите части на сградата.

Ищците твърдят, че съсобствеността е възникнала на основание наследяване от П.П.

С., починала на 08.02.1992г. и Д.С.С., починал на ***., които са придобили по време на брака, с договор за покупко-продажба№ 17425 от 27.12.1990г. по реда на Наредба за държавните имоти процесния апартамент. Излагат, че С. М., К. К. и А. С. са деца на наследодателите, а след смъртта на А. С. през 2021г. негови наследници са съпругата му Г.

С. и децата му П. С. и М. С.. Сочат, че до 2021г. между тримата наследника С., К. и А. са се провеждали преговори за подялбата на имота, но след смъртта на А., неговата съпруга Г. С. отказала да разговарят, което обусловило и правния им интерес от предявения иск. Молят да бъде допусната делба при квоти, както следва: по 1/8 ид.част за С. М. и за К. К. и по ¼ ид.част за П. С., Г. С. и М. С..

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е депозиран от ответниците Г. Д. С. и М. А.

С.. Считат предявения иск за делба за неоснователен, поради това, че имотът е придобит по давност от нея и от съпруга й - А. С. приживе. Излага, че първоначално имотът е бил закупен от П. С. и Д.С. през 1990г. по време на брака им със договор за продажба на държавен имот № 17425/27.12.1990г. През 1997г. Г. заживяла заедно със съпруга си А. С. и с неговия баща Д.С. в имота. След смъртта на Добри през 1999г. в имота останали само тя и съпругът и А.. Излага, че от тогава до настоящия момент са изминали повече от 25 години, през които в имота са живели само те, извършвали са ремонтни и подобрителни дейности, поради което са го придобили по давност. Оспорват твърденията на ищците, че са я търсили за уреждане на взаимоотношенията по повод на имота. Молят за отхвърляне на иска за делба.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения Договор № 17425 от 27.12.1990г. за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти, Д.С.С. и П.П. С. са закупили недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.„Д-р Б.“, ***, с площ 59,68 кв.м., с прилежащо избено помещение с полезна площ 3,49 кв.м., както и 1,0560 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж за сумата от 12798 лева. Видно от приетата във въззивната инстанция вносна бележка /л.12/, Д.С. е заплатил в полза на Държавната спестовна каса сума в размер на 9956,79 лева.

Видно от представеното удостоверение за наследници издадено от Община Варна на 17.11.2022г., П.П. С. е починала на 08.02.1992г. и нейни наследници по закон са съпругът й Д.С. /починал на ***./ и децата й К. Ж., С. М. и А. С.. А. С. е починал на *** и негови наследници по закон са съпругата му Г. Д. С., с която е сключил брак на 04.05.2007г. и дъщерите му П. А. С. и М. А. С.. Последните са приели изрично наследството, оставено от наследодателя А. Д. С., видно от представеното решение № 1551/09.05.2023г. постановено по гр.д.№ 16156/2022г. по описа на ВРС, като малолетната М. С. е приела наследството по опис.

3

Видно от удостоверенията, издадени от Община Варна, настоящият адрес на ответниците Г. Д. С. и М. А. С. е гр.Варна, ул.“Д-р Б.“ № 12, ет.7, ап.41.

Видно от представената фактура издадена от „ВиК-Варна“ ООД №

1159869017/22.01.2024г., и касов бон за заплатена ел.енергия от 07.02.2024г., и двете за имота на ул.“Д-р Б.“ ***, титуляр и на двете партиди е Д.С..

Представена е справка за задълженията на Д.С.С. към 31.12.2014г. за неплатени данъци за имота на ул.“Д-р Б.“ № 12, ет.7, ап.41, видно от която има непогасени задължения за всяка година в периода от 2004г. до 2014г., както и заявление от А. Д. С. заведено под № 003053/27.03.2014г. до Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ за погасяване по давност на вземания на общината.

Между страните не е налице спор /установено е в хода на въззивното производство/, че титуляр на партидата на имота в Община Варна до 2022г. е бил Д.С. и имотът не е бил предеклариран от синът му А. С. до смъртта му. Предеклариране на името на всички наследници е направено от Г. С. след неговата смърт през 2022г.

В хода на първоинстанционното производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.П.Т., И.М.Г. Т.Щ.Ч.-М., С. Т.а К.а и Я.П.П..

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Тотева се установява, че познава Г. и А. от 20 години и знае, че живеят в апартамент, който е бил собственост на бащата на А.. Не знае жилището да има други собственици. Често са си гостували и не е чула някой друг да претендира за този имот. Г. и А. правили ремонти през годините и мъжът на свидетелката им е помагал. Знае, че имат дете - М., което също живее там. След смъртта на А., който починал от Ковид, в апартамента продължили да живеят ответниците. Чувала е, че А. е имал брат и сестра, но не познава С. М. и К. К. и не знае къде живеят.

Свидетелят Г. посочва, че познава Г. и А. от повече от 20 години, защото баба му живее в апартамента до тях и я посещавал поне веднъж седмично. В процесния апартамент са живеели Г., А., дъщеря им и майката на Г.. Не е виждал други хора да имат ключове за апартамента. Всеки от блока знаел кой живее там, но не са коментирали кой е собственик. Не е ставало на въпрос някой да има претенции към имота. Не познава С. М. и К. К.. А., докато бил жив, постоянно работел по жилището.

Разпитана свидетелката Т.Щ. посочва, че е биологична дъщеря на Д.С. от първия му брак, но в края на 1980г. е осиновена, при условията на пълно осиновяване, поради което не е негов наследник. Познава брат си А., както и съпругата му Г. от 1997г., когато заживели заедно. Знае, че жилището е било ведомствено и през 90-те години е било купено от Д.С. с кредит, който той изплатил, но имал и задължение да не напуска 10 години предприятието, в което работел. Посочва, че познава децата на П. от първия и брак - С. М. и К. К., но не е чувала да са имали претенции към имота, защото имали собствени жилища. В процесния имот след смъртта на П. живеели баща й Добри до смъртта си през 1999г., А. и съпругата му Г.. Знае, че през годините тримата били правили ремонт на жилището. След смъртта на А., в имота останали да живеят Г. и дъщеря им М..

4

Свидетелката К.а посочва, че е съпруга на К. К. и знае за процесния имот – къде е и при какви обстоятелства е придобит. Закупен бил от свекърва й и бившия и съпруг. В апартамента живеел братът на съпруга й, а сега живее жена му и дъщеря им. С Г. не била провеждала разговори за наследствената част от апартамента, но знае, че съпругът й К. и неговия брат А. са разговаряли многократно за това, че А. ще трябва да изплати пазарните дялове от апартамента, които се полагали на него и сестра им. Разбрали се да отложат плащанията, защото А. купил място със стара постройка в Каменар, която изплащал. Бил е много щастлив, че има имот. А. винаги идвал скришно от съпругата си, тъй като жена му не искала да поддържат отношения и тя била причината да не се събират. Двамата братя обаче се разбирали много. Разбрали за смъртта на А. от други хора, защото Г. не им се обадила.