Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 349 от 08.08.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 855/2025
Вид
Решение № 349
Подписан
08.08.2025
В сила
20.11.2025
Състав
Магдалена Момчилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 10, б. "б" · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Стара Загора, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Стела Г. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20255530200855 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. М. Г. от гр. Стара Загора, против наказателно постановление № 24-1228-005873 от 16.01.2025 на началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора в частта досежно нарушението, описано в т. 1.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно в обжалваната част и се иска неговата отмяна. Излагат се подробни съображения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично заедно с упълномощен защитник адв. Ц. В., който поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно приложения списък.

Въззиваемата страна - началник група в ОД на МВР - Стара Загора, сектор ПП при моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не изпращат представител, но чрез писмено становище от гл.юрисконсулт Светла Русева моли съда да отхвърли жалбата, като излага аргументи в тази връзка.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

1

С обжалваното наказателно постановление № 24-1228-005873 от 16.01.2025г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора на нарушителя Й. М. Г. са наложени следните наказания: 1. на основание чл.

179, ал. 6, т. 2 ЗДвП - наказание глоба в размер на 200 лева и 2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за това, че на 10.12.2024г. в 17.49ч. в гр. Стара Загора по бул. „България“ до №131 в посока изток-запад управлява лек автомобил марка: БМВ с рег. № ***, собственост на В. С. Г., като МПС е с нарушена конструкция на изпускателната системалипсват задни крайни гърнета. Водачът не представя СРМПС част II на управляваното от него МПС.

По посочения начин Й. М. Г. нарушила съответно разпоредбите на чл.

139, ал. 1, т. 1 ЗДвП - управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство - значителна неизправност и чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП - не носи СРМПС на МПС, което управлява.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA № 3372503/10.12.2024г., съставен от служител в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора.

Във връзка с личността на нарушителя Й. Г. е представена справка за нарушител/водач.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган е представена заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

От показанията на В. И. Ж. - актосъставител и Н. С. Н. - свидетел по акта се установява, че при извършена проверка на 10.12.2024г. около 17.49ч. в гр. Стара Загора по бул. „България“ до №131 в посока изток-запад на лек автомобил марка: БМВ с рег. № ***, управляван от жалбоподателката Й. Г., било установено, че МПС е технически неизправно, тъй като е нарушена конструкция на изпускателната система- липсват задни крайни гърнета.

Неизправността била установена чрез обикновен оглед на изпускателната система на автомобила.

Двамата полицейски служители непосредствено са възприели действията на въззивника, движението на автомобила и шума, издаван от него. По делото не бе констатирано наличие на предубеденост или необективност у тях.

Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила и не се констатира нарушение правото на защита на жалбоподателя.

В случая не е спорно, че именно жалбоподателят на процесните време и място е управлявал горепосоченото МПС, което се установява от приетите по делото писмени доказателства.

Предвид всичко изложено, съдът намери фактическите твърдения на НО 2 за доказани по несъмнен начин, като намира че в СЗ не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

Съдът предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи: АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията, за които са повдигнати обвинения на въззивника, позволяват му да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното: По отношение на първото констатирано нарушение: Според чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /посочен в АУАН и НП като нарушена разпоредба/ движещите се по пътя ППС трябва да бъдат технически изправни. Законът обаче не дава определение на понятието "техническа неизправност". Това понятие е уредено в чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП, където са описани всички неизправности, които касаят автомобила – по спирачната уредба, по каросерията, по окачването, по гумите, по двигателя, по осветителната уредба и т. н.

В т. 10 са изброени видовете технически неизправности по двигателя, като б. "б" предвижда, че такава има, когато "нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности". Именно тази разпоредба следва да се анализира и съответно – приложи в конкретния случай, тъй като жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява автомобил с неизправно шумозаглушително устройство. Чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, предвижда адм. наказание "глоба" от 200. 00 лв. за водач, който управлява МПС със значителна техническа неизправност.

В 3-те точки на чл. 179, ал. 6 ЗДвП са описани 3 вида технически неизправности - незначителна, значителна и опасна. Пар. 6, т. 72 от ЗДвП, посочва кои неизправности са значителни - тези, които "могат да засегнат безопасността на ПС или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по значителни несъответствия". Дали дадена неизправност е значителна, следва да се преценява във всеки конкретен случай, най-напред от актосъставителя, а след това и от АНО, при проверка на всички обстоятелства и събрани по преписката доказателства, преди издаването на НП.

В настоящия случай за да се установи най-напред техническата неизправност, а след това – дали тя е значителна, е необходимо да се използва ТС. Нито едно от обстоятелствата, описани в чл. 10, ал. 1, т. 10, б. "а", "б" и "в" от ППЗДвП: съдържанието на вредни вещества в отработилите газове и степента на димност, нивото на шума, изтичане на гориво, не могат да бъдат установени зрително или чрез звук.

3

За установяването на някое от тези обстоятелства (а в случая – за неизправност на шумозаглушителното устройство) е необходимо ТС, но такова не е използвано. Никъде в акта и в НП не се описва в какво точно се състои неизправността. От проверяващите нито е изследвано, нито е описано защо шумозаглушителното устройство се приема за неизправно, още повече – за значително неизправно. Именно затова в чл. 179, ал. 6 ЗДвП /както беше вече посочено/ се разграничават три вида неизправности – незначителна, значителна и опасна, за които са предвидени съответно различни глоби – 50.

00 лв., 100. 00 лв. и 200. 00 лв.

Дори да се приеме, че актосъставителят, а след това и АНО са имали предвид нормата на чл. 10, ал. 1, т. 10, б. "б" от ППЗДвП, то за да се установи дали нивото на шума съответства на предписаните нормативни стойности безспорно е необходимо ТС, а по делото няма данни такова да е използвано.

Неописването в какво се състои неизправността лишава наказаното лице от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и съответно – да организира своята защита. АНО е следвало да провери спорните обстоятелства и да изложи аргументи защо налага наказание за значителна техническа неизправност, а не например за "незначителна". Това обаче не е сторено.

По адм. нак. преписка не са събрани доказателства, че от въпросната неизправност е създадена някаква опасност за конкретното МПС, за околната среда или за другите участници в движението. Затова и не може да се приеме, че управляваното от Й. М. МПС е било със "значителна техническа неизправност", и съответно да й бъде наложено адм. наказание "глоба" по чл.

179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.

В подкрепа на горното е и т. 8.1.1 от Приложение № 5 на Наредба № Н32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, към която препращат чл. 101, ал. 4, вр. с чл. 147, ал. 1 ЗДвП. От посочената точка е видно, че преценката за неизправност на системата за намаляване на шума е субективна и се извършва, когато техническият специалист прецени, че нивото на шума е на границата на допустимото, в този случай може да бъде извършено измерване на шума, излъчван от неподвижно превозно средство, като се използва шумомер. Следователно невинаги лисата на част от системата за намаляване на шума води до техническа неизправност.

В този смисъл Решение по КАНД 1038/2024г. на Административен съд Стара Загора, както и Решение № 2174/02.07.2024г. по КАНД № 428/2024г. на Административен съд Стара Загора.

Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в обжалваната му част - досежно нарушението, описано в т.1.

По отношение на нарушението, описано в т. 2 от обжалваното наказателно постановление не е подадена жалба и същото е влязло в сила.

4

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде понисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.

В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 38 от делото) същите са в размер на 500,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в становището на процесуалния представител на въззиваемата страна (л. 14 от делото), е основателно.

Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 400,00 лева, като до претендирания размер от 500,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.