Решение № 771 от 12.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20261000500134 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7291/01.12.2025г. , постановено по гр.д.№ 9491 /2025г. по описа на СГС, VІІІ-ми брачен състав е оставена без уважение молбата на М. А. Ч., родена на *** г. в гр.Жешув, Република Полша, полски и американски гражданин, с адрес ***, Република Полша и съдебен адрес гр.София, ул. „Св. София“ № 8, ет.5,офис 507, по чл.29 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл.22а, ал. 1 от Закона за закрила на детето за връщането в Република Полша на синовете й П. А. Л., роден на *** г. в Съединени американски щати, и Я. А. Л., роден на *** г. в Съединени американски щати, като неоснователна.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от М. А. Ч.. В същата се поддържа, че са налице всички предпоставки за уважаване на молбата, като се изтъква, че в случая решаващо е било приетото от съда, че майката не се е противопоставила веднага на задържането на децата в България. Страната счита, че това противоречи на данните по делото за опити на молителката в производството да разреши конфликта по мирен и доброволен път и на практика я „наказва“ за това й поведение. Твърди се , че М. Ч. никога не се е съгласявала синовете й П. и Я. – и двамата граждани на САЩ, обичайно пребиваващи в Полша- да останат за постоянно в България. Престоят им винаги бил замислен като временно посещение за лятната ваканция и веднага след края на лятото г-жа Ч. осъществила многократни опити да се свърже с децата и техния баща за да бъде уредено завръщането им в Полша. След като не постигнала успех с тези си действия, тя ангажирала адвокат в Полша, 1 който направил многократни опити да се свърже с бащата на децата,а след това и наела и адвокат в България с цел провеждане на производство по реда на Хагската конвенция.

Счита,че събраните пред първоинстанционния съд доказателства установяват, че намерението на майката е било децата да дойдат в страната временно и същата е поискала те да се върнат в Полша след края на лятото. Жалбоподателката поддържа, че при постановяване на решението не е взет предвид висшият интерес на децата и не са съобразени данните от събраните доказателства, които показват, че промяната в местоживеенето и обкръжаващата ги среда, в образователната система се отразява негативно върху емоционалното състояние на децата. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново,с което да уважи искането.

Ответникът А. Л. е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата. В отговора отново се излага тезата, лансирана и в първоинстанционното производство, че молбата е подадена след изтичане на едногодишния срок, предвиден в Хагската конвенция. При условията на евентуалност се поддържа, обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Въззиваемият счита, че при постановяването му е зачетен висшият интерес на децата. Акцентира се на обстоятелството, че макар да се иска връщане на децата в държавата по постоянното им местопребиваване – Полша , всъщност се подготвя тяхното прехвърляне в САЩ.

В проведено пред въззивният съд съдебно заседание на 09.02.2025г. страните поддържат становищата си.

Представителят на Апелативна прокуратура – София изразява становище за неоснователност на жалбата.

По делото са постъпили писмени защити, в които страните са изложили подробни доводи.

Апелативен съд - София, след като разгледа и обсъди доводите и възраженията на въззивника и съобразно данните по делото и приложимите законови разпоредби, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в производството- ищец, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на делото е молба по чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (Конвенцията) и чл. 22а и сл. от Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/ , подадена от М. А. Ч. с искане за връщане на децата малолетните деца П. А.

Л., роден на ***г. в САЩ, с ЕГН **********, и Я. А. Л., роден на ***г. в САЩ , с ЕГН ********** в държавата по обичайното им местопребиваване, а именно - Република Полша, по местоживеенето на тяхната майка М. А. Ч..

В молбата се излагат твърдения , че молителката и ответникът са били съпрузи, като първоначално семейството е живяло 11 години в САЩ (от април 2008г. до май 2019г.), 2 където са родени и децата. През 2019г. семейството дошло в България, но след една година родителите се развели.

В бракоразводния процес същите постигнали споразумение относно родителските права върху децата, като същите били предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. Същият посещавал Република Полша, като разходите по престоя му били поемани от молителката.

През м.юни 2024г. децата били доведени в България от техния баща за лятната ваканция в изпълнение на неговия режим на лични контакти. За тази цел майката подписала декларация – съгласие за пътуване,с която е дела разрешение децата да напуснат Полша и да пътуват до България за срок от 01.06.0204г. до 01.09.2024г., доколкото отношенията между родителите към онзи момент не предполагали нарушение на споразумението.

След изтичане на лятото бащата информирал майката, че ще задържи децата в България и тя трябва да „свикне“ с това, както и че трябва да му плаща издръжка. Госпожа Ч. можела да разговаря с децата само по веднъж месечно по телефона на ответника и то само когато и колкото той прецени.

Първоначално молителката се надявала,че господин Л. ще изпълни споразумението и ще й позволи да върне децата у дома, но с течение на времето се убедила, че това няма да стане. Същата се уговорили с американския си работодател да остане да работи от Европа, докато уреди въпроса с попечителството над децата.

През м.април 2025г. г-жа Ч. пристигнала в Република България и след като разбрала, че бащата няма доброволно да й даде децата, сигнализирала всички институции в Република България. Дори с тяхното съдействие обаче молителката не успяла да вземе децата, а и те самите отказвали да тръгнат с нея . Направени били само три лични срещи, две от които в сградата а на Социална служба- Младост.

Изрично се заявява, че майката не е давала съгласие за задържането на децата в България от бащата и децата били задържани въпреки нейното противопоставяне. Създалата се ситуация водела до отделяне на децата от нея създаване на родителско отчуждение и настройване на децата срещу нея.

Поради изложеното, се поддържа, че са налице предпоставките на чл.3 от Хагската конвенция, тъй като децата са имали постоянно местопребиваване в Полша за период повече от три години, а бащата ги задържа в България след лятната ваканция въпреки несъгласието на майката, която упражнява родителските парва върху тях. Моли се на основание чл.8 от Хагската конвенция за международно отвличане на деца да бъде разпоредено връщането на малолетните деца П. А. Л., роден на *** г. в Съединени американски щати, и Я. А. Л., роден на *** г. в Съединени американски щати

Ответникът А. Л. е депозирал писмен отговор на така подадената молба. В същия на първо място поддържа, че молбата е недопустима като подадена след едногодишния срок по чл.12 от Хагската конвенция и на следващо място – че се явява неоснователна. Излага 3 доводи, че децата са се адаптирали в средата, в която живеят в момента и към настоящия момент държавата, в която пребивават постоянно е Република България. Връщането на децата в страната,в която молителката твърди, че е тяхното постоянно местопребиваване – Република Полша щяло да причини непоправима психологическа вреда и щяло да ги постави пред липса на стабилност, доколкото майка работела в САЩ. Поради това било налице изключението на чл.13,б.“б“ от Хагската конвенция. Евентуалното връщане на децата противоречало на висшия интерес на децата. Майката била изоставила родителския си дълг, занимавайки се със собствените си дела на територията на САЩ , оставяйки двете си деца в България.

Заявява, че децата са споделяли за тежки прояви на малтретиране и неприемливи условия при майка си в Република Полша .

Въззивният съд намира следното:

В настоящия процес не са спорни обстоятелствата, че бракът между родителите на малолетните деца е прекратен с Решение №2026315 от 26.11.2020г. по гр.д.№ 49710/2020г. по описа на СРС, като с одобреното споразумение между съпрузите е запазено съвместното упражняване на родителските права върху родените от брака деца, но местоживеенето на същите е определено при тяхната майка в Република Полша. На бащата е определен режим на свиждане, който включва и възможността да взема децата през лятната ваканция - за периода от 25.06. до 31.08. всяка година.

В производството е отделено за безспорно, че за периода от 2019г. до 23.06.2024г. децата са пребивавали в Полша , където са живеели със своята майка, а на посочената дата са влезли в Република България и до момента подаване на молбата се намират в страната, като живеят със семейството на своя баща.

По делото е приложено пълномощно с нотариална заверка подписа от 12.06.2024г., подписано от М. А. Ч., с което същата дава съгласие децата да пътуват за определен период от време – от 01.06.2024г. до 01.09.2025г. извън границите на Република Полша, включително и по-специално България с техния баща.

Представено е Заявление – декларация с нотариална заверка на подписа на А. Л., с което е заявено, че същият оттегля декларацията с нотариална заверка на подписа, която обективира съгласие децата да пътуват в чужбина със своята майка.

По делото са представени документи, от които е видно, че майката на децата е инициирала съдебни производства във връзка с издаване на разрешение за пътуване на децата в чужбина и за издаване на паспорти на децата. Това са копие от искова молба вх.

№160475 от 08.05.2025г. по описа на регистратурата на СГС за образувано производство по реда на чл.127а, ал.2 от СК, вр.чл.51,ал.1 от СК и копие, придружено със заверен превод на български език от акт на Районен съд в Жешув.

Ответникът е представил копие от електронна кореспонденция .

Част от писмата са разменени между него и молителката. Тяхното съдържание обаче е оспорено от процесуалния представител на М. Ч., като се поддържа, че те не изхождат от 4 това лице и с тях не са направени от молителката в производството. Предвид обстоятелството, че за посочените изявления не е налице електронна идентификация за лицето, което ги е направило, то не може да се приеме, че те изхождат от молителката и съдът не обсъжда тяхното съдържание.

Друга част от разпечатаните на хартиен носител електронни писма представляват кореспонденция между бащата и служители на училище в Полша. От съдържанието на същата се установява, че бащата е изисквал от училището данни за двете деца, като е посочил, че същите са записани в училище в България, гр.София.

Приложено е също писмо от адвокат Ягода Тендера с дата 17.02.2025г. до ответника по молбата , в което се съдържа предложение за изготвяне на ново споразумение за упражняване на родителските права върху децата. Съгласно същото родителските права и местоживеенето на децата следва да останат при бащата, а майката да има право да взема същите два пъти годишно в мястото на нейното местопребиваване, което скоро ще бъде в САЩ.

При изслушването на родителите в съдебно заседание, проведено на 19.09.2025г. майката М. Ч. е заявила,че никога не е давала съгласие децата да останат в България перманентно. Бащата се опитвал да я принуди да подпише споразумение децата да останат при него.

Бащата П. Л. е посочил, че още при вземането на децата за престоя им през лятото на 2024г. в България майката е попитала дали има интерес по-голямото дете да остане за една година при него и му е дала оригиналната диплома на детето П. с цел същият да бъде записан в училище в България.