Решение № 1231 от 25.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100509341 по описа за 2024 година

С Решение № 11903/17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 17502/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, са: уважени частично предявените от И. С. Г. срещу И. Д. Д. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 374,20 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска (31.03.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща недължимо заплатена наемна цена по договор за наем от 20.12.2022 г. на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, за периода 31.12.2022 г. - 19.01.2023 г., както и сумата 520 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска (31.03.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща заплатен по същия договор депозит, подлежащ на връщане след прекратяване на договора за наем, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата над 374,20 лева до пълния предявен размер от 580 лева, представляваща заплатена наемна цена по договор за наем от 20.12.2022 г. за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **** за периода 20.12.2022 г. - 30.12.2022 г., и за сумата над 520 лева до пълния предявен размер от 750 лева, представляваща заплатен по същия договор депозит, подлежащ на връщане след прекратяване на договора за наем, както и изцяло исковете по чл. 88 ЗЗД за сумата 456 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението на договорното задължение на наемодателя да предостави ползването на имота и представляваща заплатено възнаграждение по договор за посредническа услуга, сключен с „Ринекс имоти“ ЕООД, и по чл. 92 ЗЗД за сумата 580 лева, претендирана като неустойка по чл. 12 от договора за наем поради отстраняването му в качеството на наемател от наетия имот.; отхвърлени изцяло предявените насрещни искове от И. Д. Д. срещу И. С. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 386 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 4 от сключения между страните договор за наем поради неизпълнението на задължението на наемателя 1 по чл. 3 от договора, начислена за периода 20.12.2022 г. - 30.12.2022 г.; по чл.88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата 150 лева, представляваща обезщетение за претърпени от имуществени вреди - заплатено възнаграждение по договор за посредничество на "Алдес имоти" ЕООД за отдаване под наем на процесния имот, възникнали от неизпълнение на задължението на ответника по чл. 3 от договора, по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 1663 лева, представляваща обезщетение за имуществени (пропуснати ползи) от неотдаване под наем на процесния недвижим имот за периода 31.12.2022 г. 26.03.2023 г., поради получавани по телефона през този период заплахи, подбудени от И. С. Г.; по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетения за неимуществени вреди, както следва: за сумата 1200 лева, обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от поведението на ответника на 29.12.2022 г., който използвал обиден за ищцата тон, злорадствал и демонстрирал надмощие, като поискал от нея да отлепи моноблока в санитарното помещение на отдадения под наем имот и след това да го залепи отново, за сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за вредите, причинени от поведението на ответника на 30.12.2022 г. в района на Централна автогара в гр. София, изразяващо се в подстрекаване, подбуждане и подканване на трето за спора лице, да се обръща към ищцата с думите "Ти за каква се мислиш? Виж се на какво приличаш - грозна, стара" и заплахите: "Ще те пречукам. Не ми пука!", за сумата 800 лева, обезщетение за неимуществени вреди причинени й от заплахи, получени по телефона в периода м.януари 2023 г. - м.март 2023 г., "че ще я намерят и пречукат", поръчител на които бил И. С. Г..

С Определение № 24927/17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 17502/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, е оставена без уважение молбата на И. Д. Д. за изменение на решение № 11903/17.06.2024 г. в частта за разноските.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца по насрещните искове И. Д. Д. с доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото избирателно. Поддържа се, че е налице доказателствена непълнота, дължаща се на процесуални нарушения, допуснати от СРС.

Твърди се, че разпитаните по делото свидетели К. и М. са извършили лъжесвидетелстване, за което са подадени сигнали в прокуратурата. Твърди се, че в обжалваното решение е допуснато неправилно тълкуване на чл. 3 от договора за наем, тъй като нарушение на договора би било налице и при частично преотстъпване или съвместно ползване с наемателя на наетия недвижим имот без съгласието на наемодателя. По иска за претърпени имуществени вреди в размер на 150 лева се поддържа, че решението на СРС е неправилно поради допуснато нарушение при обсъждането на събраните по делото доказателства.

Твърди се и че съгласно разпоредбите на ЗЗД подлежат на обезщетяване всички преки и непосредствени вреди. Твърди се, че основателността на исковете за неимуществени вреди се установява от представени по делото писмени доказателства, както и от изслушаните свидетели. Заявява се, че искът за пропуснати ползи се доказва чрез представен по делото втори договор за наем, сключен почти три месеца след прекратяването на процесния договор за наем, както и от свидетелските показания. Излагат се подробни съображения за допуснати от СРС грешки в обстоятелствата по делото.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалванaта част.

С молба с вх. № 134858/23.04.2024 г. е направено изявление от жалбоподателката И.

Д. Д., че оттегля въззивната жалба срещу частта от първоинстанционното решение, с което СРС се е произнесъл по иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от телефонни заплахи в периода м. януари 2023 г. - м. март 2023 г. С Определение № 17503/01.11.2024 г. на настоящият въззивен състав е прекратено производството в оттеглената част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по насрещните искове И. С. Г., в който се излагат съображения за 2 неоснователност на въззивната жалба на И. Д. Д.. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че е невярно оплакването, че не били обсъдени всички доказателства по делото. Поддържа се, че искът за неустойка по чл. 3 и чл.

4 от договора за наем е недопустим, а евентуално - неоснователен, защото наемателят не е ползвал имота. По иска за имуществени вреди се поддържа, че подробно от първоинстанционния съд е разяснено, че неизправна страна по договора е бил наемодателят.

По иска за неимуществени вреди се поддържа, че по делото не е конкретизирано от какви действия/бездействия на въззиваемия въззивницата е търпяла страдания. По иска за пропуснати ползи се поддържа, че вредите са само предполагаеми, но не са били реално доказани. Излагат се подробни съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение в първата инстанция не следва да бъде изменяно.

Въззиваемият моли съда да потвърди решението в обжалваната от насрещната страна част.

Срещу Определение № 24927/17.06.2024 г. е депозирана частна жалба от И. Д. Д. с доводи за неправилност. Излагат се твърдения, че оплаквания по повод неправилното присъждане на разноски в първоинстанционното производство.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от И. С. Г..

Излагат се подробни съображения за неоснователността на частната жалба, постъпила от насрещната страна, като се отправя молба същата да бъде оставена без уважение.

Решение № 11903/17.06.2024 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, с която уважени частично предявените от И. С. Г. срещу И. Д. Д. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 374,20 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска (31.03.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща недължимо заплатена наемна цена по договор за наем от 20.12.2022 г. на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, за периода 31.12.2022 г. 19.01.2023 г., както и сумата 520 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска (31.03.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща заплатен по същия договор депозит, подлежащ на връщане след прекратяване на договора за наем, както и в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата над 374,20 лева до пълния предявен размер от 580 лева, представляваща заплатена наемна цена по договор за наем от 20.12.2022 г. за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

**** за периода 20.12.2022 г. - 30.12.2022 г., и за сумата над 520 лева до пълния предявен размер от 750 лева, представляваща заплатен по същия договор депозит, подлежащ на връщане след прекратяване на договора за наем, както и изцяло исковете по чл. 88 ЗЗД за сумата 456 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението на договорното задължение на наемодателя да предостави ползването на имота и представляваща заплатено възнаграждение по договор за посредническа услуга, сключен с „Ринекс имоти“ ЕООД, и по чл. 92 ЗЗД за сумата 580 лева, претендирана като неустойка по чл. 12 от договора за наем поради отстраняването му в качеството на наемател от наетия имот.; както и в частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният насрещен иск от И. Д. Д. срещу И. С. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 800 лева, обезщетение за неимуществени вреди причинени й от заплахи, получени по телефона в периода м.януари 2023 г. - м.март 2023 г., "че ще я намерят и пречукат", поръчител на които бил И. С. Г..

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да 3 приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивните жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са насрещни искове от И. Д. Д. срещу И. С. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 386 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 4 от сключения между страните договор за наем поради неизпълнението на задължението на наемателя по чл. 3 от договора, начислена за периода 20.12.2022 г. - 30.12.2022 г.; по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата 150 лева, представляваща обезщетение за претърпени от имуществени вреди - заплатено възнаграждение по договор за посредничество на "Алдес имоти" ЕООД за отдаване под наем на процесния имот, възникнали от неизпълнение на задължението на ответника по чл.

3 от договора; по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 1663 лева, представляваща обезщетение за имуществени (пропуснати ползи) от неотдаване под наем на процесния недвижим имот за периода 31.12.2022 г. - 26.03.2023 г., поради получавани по телефона през този период заплахи, подбудени от И. С. Г.; по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетения за неимуществени вреди, както следва: за сумата 1200 лева, обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от поведението на ответника на 29.12.2022 г., който използвал обиден за ищцата тон, злорадствал и демонстрирал надмощие, като поискал от нея да отлепи моноблока в санитарното помещение на отдадения под наем имот и след това да го залепи отново, за сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за вредите, причинени от поведението на ответника на 30.12.2022 г. в района на Централна автогара в гр. София, изразяващо се в подстрекаване, подбуждане и подканване на трето за спора лице, да се обръща към ищцата с думите "Ти за каква се мислиш? Виж се на какво приличаш - грозна, стара" и заплахите: