Решение № 10 от 15.01.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. ХАСКОВО, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600501042 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр.*** – длъжник по изпълнението против действията на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Хасково, извършени по изп.д. № 285 / 2025 год. и обективирани в постановление от 03.10.2025 год., с което е отказано да бъдат намалени приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, с искане за отмяна на обжалваните действия като незаконосъобразни и намаляване размера на адвокатското възнаграждение, съответстващ на този за образуване на изпълнително дело.

Постъпили са възражение, подадени от адвокат К. Ж.

Я. – пълномощник на взискателя Д. Н. В., с доводи за неоснователност на частната жалба.

Постъпили са мотиви от държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Хасково със съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 285 / 2025 год. по описа на Районен съд - Хасково е образувано по молба от 11.09.2025 1 год., подадена от адвокат К. Ж. Я. като пълномощник на Д. Н. В. и приложен към нея изпълнителен лист № 1196 от 05.09.2025 год., издаден по гр.д. № 1195 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с който „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр.*** е осъден за заплати на Д. Н. В., суми в размер на 82.80 лева и в размер на 600 лева – деловодни разноски, направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния и съответно – пред въззивния съд.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в „ОББ“ АД и за присъждане на разноски по изпълнението, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 11.09.2025 год., в размер на 450 лева, за която сума в договора е отразено, че е платена в полза на адвоката, упълномощен от взискателя.

С разпореждане от 12.09.2025 год. на съдебния изпълнител като разноски по изпълнението е приета и сумата в размер на 450 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно искането на взискателя, направеното с молбата за образуване на изпълнителното дело.

На 29.09.2025 год. на длъжника по изпълнението е връчена покана за доброволно изпълнение на парично задължение в общ размер на 1 307.54 лева, включващ и приетите разноски от 450 лева – възнаграждение за адвокат, с възможност за заплащане на сумата в двуседмичен срок от връчване на поканата, от съдържанието на която се установява още, че длъжникът по изпълнението е бил уведомен за наложения запор върху притежавана от него сметка в „ОББ“ АД. След връчване на поканата, разписката, удостоверяваща това обстоятелство е върната в деловодството на съда на 07.10.2025 год.

На 02.10.2025 год. от длъжника е постъпило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендираното от взискателя в размер на 450 лева, с искане възнаграждението да бъде намалено на 200 лева, съответстващо на това за образуване на изпълнителното дело.

С постановление от 03.10.2025 год. – предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният изпълнител е отказал да намали приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.

Постановлението е връчено на длъжника на 13.10.2025 год., а подадена от него жалба е приета в съда на 24.10.2025 год., изпратена по куриер на 23.10.2025 год., от което следва извода, че е подадена в двуседмичния срок за обжалване, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт – разноски по изпълнението, съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.79, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението, в това число и възнаграждение за един адвокат, са за сметка на длъжника, заявеното от който възражение за 2 прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, претендирано от пълномощника на взискателя, съдът намира за неоснователно, доколкото размерът на същото от 450 лева, надхвърля незначително предвидения в Наредба № 1 от 09.07.20104 год. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/, минимален такъв, възлизащ в случая на 400 лева, от които 200 лева – за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредбата и 200 лева – за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, съгласно чл.10, т.2 от Наредбата.

Разликата между приетия като разноски по изпълнението адвокатски хонорар от 450 лева и предвидения в Наредбата минимален такъв от 400 лева, не обосновава извод за основателност на възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, прието като разноски по изпълнението.

Като неоснователно съдът намира становището на жалбоподателя за недължимост на адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата, доколкото сумата не е заплатена от длъжника, а е събрана чрез реализиране на посочения в молбата изпълнителен способ – запор върху банкова сметка на длъжника, наложен по искане на взискателя, обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело.

Изложените по-горе съображения обосновават извод за неоснователност на частната жалба, поради което същата следва да се остави без уважение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление – гр.***, против действията на държавен съдебен изпълнител, извършени по изпълнително дело № 285 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, обективирани в постановление от 03.10.2025 год.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление – гр.***, с адрес за призоваване – гр.***, да заплати на Д. Н. В., ЕГН ********** от гр.***, сумата в размер на 100 /сто/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. ХАСКОВО, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600501042 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр.*** – длъжник по изпълнението против действията на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Хасково, извършени по изп.д. № 285 / 2025 год. и обективирани в постановление от 03.10.2025 год., с което е отказано да бъдат намалени приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, с искане за отмяна на обжалваните действия като незаконосъобразни и намаляване размера на адвокатското възнаграждение, съответстващ на този за образуване на изпълнително дело.

Постъпили са възражение, подадени от адвокат К. Ж.

Я. – пълномощник на взискателя Д. Н. В., с доводи за неоснователност на частната жалба.

Постъпили са мотиви от държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Хасково със съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 285 / 2025 год. по описа на Районен съд - Хасково е образувано по молба от 11.09.2025 1 год., подадена от адвокат К. Ж. Я. като пълномощник на Д. Н. В. и приложен към нея изпълнителен лист № 1196 от 05.09.2025 год., издаден по гр.д. № 1195 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с който „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр.*** е осъден за заплати на Д. Н. В., суми в размер на 82.80 лева и в размер на 600 лева – деловодни разноски, направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния и съответно – пред въззивния съд.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в „ОББ“ АД и за присъждане на разноски по изпълнението, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 11.09.2025 год., в размер на 450 лева, за която сума в договора е отразено, че е платена в полза на адвоката, упълномощен от взискателя.

С разпореждане от 12.09.2025 год. на съдебния изпълнител като разноски по изпълнението е приета и сумата в размер на 450 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно искането на взискателя, направеното с молбата за образуване на изпълнителното дело.

На 29.09.2025 год. на длъжника по изпълнението е връчена покана за доброволно изпълнение на парично задължение в общ размер на 1 307.54 лева, включващ и приетите разноски от 450 лева – възнаграждение за адвокат, с възможност за заплащане на сумата в двуседмичен срок от връчване на поканата, от съдържанието на която се установява още, че длъжникът по изпълнението е бил уведомен за наложения запор върху притежавана от него сметка в „ОББ“ АД. След връчване на поканата, разписката, удостоверяваща това обстоятелство е върната в деловодството на съда на 07.10.2025 год.

На 02.10.2025 год. от длъжника е постъпило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендираното от взискателя в размер на 450 лева, с искане възнаграждението да бъде намалено на 200 лева, съответстващо на това за образуване на изпълнителното дело.

С постановление от 03.10.2025 год. – предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният изпълнител е отказал да намали приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.

Постановлението е връчено на длъжника на 13.10.2025 год., а подадена от него жалба е приета в съда на 24.10.2025 год., изпратена по куриер на 23.10.2025 год., от което следва извода, че е подадена в двуседмичния срок за обжалване, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт – разноски по изпълнението, съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.79, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението, в това число и възнаграждение за един адвокат, са за сметка на длъжника, заявеното от който възражение за 2 прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, претендирано от пълномощника на взискателя, съдът намира за неоснователно, доколкото размерът на същото от 450 лева, надхвърля незначително предвидения в Наредба № 1 от 09.07.20104 год. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/, минимален такъв, възлизащ в случая на 400 лева, от които 200 лева – за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредбата и 200 лева – за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, съгласно чл.10, т.2 от Наредбата.

Разликата между приетия като разноски по изпълнението адвокатски хонорар от 450 лева и предвидения в Наредбата минимален такъв от 400 лева, не обосновава извод за основателност на възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, прието като разноски по изпълнението.

Като неоснователно съдът намира становището на жалбоподателя за недължимост на адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата, доколкото сумата не е заплатена от длъжника, а е събрана чрез реализиране на посочения в молбата изпълнителен способ – запор върху банкова сметка на длъжника, наложен по искане на взискателя, обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело.