Решение № 4762 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4762 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100510576 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 14671 от 29.07.2025г., постановено по гр. дело № 9188/2025г. по описа на СРС, 61-ви състав е отхвърлен предявеният от „Корпорация Медика“ АД срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 2025,64 лева, представляващ застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица 4704231000000765/13.06.2023г., за имуществени вреди на лек автомобил „Ситроен Джъмпи Спейстоурер“, с рег. № ****, вследствие на застрахователно събитие от 07.08.2023г. С решението е осъдена „Корпорация Медика“ АД да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата от 700 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Корпорация медика“ АД, с която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 1688,03 лева. В жалбата са изложени съображения, че решението по отношение на сумата от 1688,03 лева, равна на стойността на направения ремонт, било неправилно, необосновано и в противоречие с материалния закон. Сочат, че изводът на съда, че вредите по предната и задната част на автомобила не били причинени в рамките на едно и също застрахователно събитие, бил верен, но неотносим към предмета на спора. В исковата молба били посочили, че щетата по задната лява част на автомобила, която била записана в протокола за оглед, не била предмет нито на ремонта, нито на исковата претенция. Що се отнасяло до истинския спор в отношенията между страните1 дали в паркирано положение на автомобила могат да се нанесат описаните в протокола за оглед вреди в предната лява част- на този въпрос експертът бил дал положителен отговор на първия въпрос в своето заключение. При изследване на фактите и правните последици от тях препраща към доводите, изложени в исковата молба. Искането към съда е да отмени частично обжалваното решение и да уважи предявения иск за сумата от 1688,03 лева.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с който се оспорва същата. Сочат, че били оспорили настъпването на застрахователното събитие, както и че същото било настъпило по описания в обстоятелствената част на исковата молба начин. Поддържат, че по делото не били ангажирани доказателства, които да установяват, че се касаело за увреждане, което било настъпило в паркирано състояние и от друго превозно средство. Считат, че основният спорен въпрос бил дали и как определени увреждания били получени, дали били получени по заявения начин и съставлява ли самото събитие покрит застрахователен риск. По делото не били представени доказателства за размера на вредите, както и доказателства, че приложената фактура касаела ремонт, имащ отношение към уврежданията, които се твърди, че били причинени от настъпилото събитие. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение.

Решение № 14671 от 29.07.2025г., постановено по гр. дело № 9188/2025г. по описа на СРС, 61-ви състав в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 1688,03 лева до пълния предявен размер от 2025,64 лева като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени и императивни материалноправни норми.

По релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на същото, настоящият съдебен състав приема следното:

Според разпоредбата на чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не 2 може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ. Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне.

Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са: 1/. наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2/. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3/. изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.

В тежест на ответника – застраховател е да докаже възраженията си.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, като при липсата на доказателства, установяващи осъществяването на факт извън всякакво съмнение, съдът в приложение на неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че фактът не е осъществен. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение. Такова, обаче, ответникът не твърди, тъй като оспорва изобщо да е породено правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение.

В конкретния случай ищецът твърди, че застрахователното събитие е настъпило в гр.

Сливен, на ул. **** в разширението на улицата, представляващо подстъп към неработещ портал на бивши армейски поделения, намиращи се на посочената улица, както и че уврежданията на автомобила са установени на 07.08.2023г. и са настъпили в периода от 0507.08.2023г. по неясен за ищеца начин. Посочено е, че лекият автомобил е бил паркиран в петък и намерен в понеделник на същото място, на което е бил паркиран, но увреден, като обстоятелствата относно това кой, кога и как е сторил това било неустановимо от ищеца.

Ответникът ЗЕА Д „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е оспорил наличието на предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност по сключения договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, като са релевирани правоизключващи възражения относно настъпването на застрахователно събитие по начин, време и място, описани в исковата молба, както и относно наличието на покрит застрахователен риск. С писмо с изх. № Л 0645/10.08.2023г. застрахователното дружество са посочили, че ще откажат да изплатят обезщетение по претенцията, тъй като обстоятелствата по възникналото 3 събитие- време, място на получаване и точен механизъм на настъпване на вредите по автомобила били неустановени и недоказани.

При така заявените от страните твърдения с определението от 01.04.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 13.05.2025г., СРС на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и ответното дружество към момента на реализиране на риска, по което са били платени дължимите премии; предявяване на претенция от ищеца до ответника, по която последният е отказал да изплати застрахователно обезщетение.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че лек автомобил „Ситроен Джъмпи Спейстоурер“, рег. № **** е собственост на „Корпорация Медика“ АД. Горното обстоятелство се установява и от приетото свидетелство за регистрация част първа- л. 14 от първоинстанционното дело, първоначално образувано пред РС- гр. Сливен.

На следващо място, в първоинстанционното производство е прието заключение на автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява, че установените щети върху автомобила са следните: облицовка предна броня, панел под фарове цял, калник преден ляв, стойка предна броня лява и панел страничен заден ляв.

Експертът е посочил, че от предоставения от ответника снимков материал е установил, че уврежданията се изразявали в хоризонтални задирания с височина в предната част от 0,27 метра до 1,0 метър и височина в задната част от 0,38 метра до 0,62 метра- като същите били причинени при съприкосновение с твърд и абразивен предмет например бетонен блок. От заключението се установява, че уврежданията не могат да настъпят при едно и също съприкосновение, защото не се забелязвали увреждания по предна лява врата, както и по задната част на преден ляв калник и предната част на заден ляв панел. По ръба на найизпъкналата част на заден ляв панел, а именно предпазната лайсна в долната част не се наблюдавали задирания, от което можело да се направи извод, че предметът, с който бил настъпил съприкосновението се намирал на височина над ръба на лайсната или бил с неправилна форма /в горната си част бил по-изпъкнал/. Вещото лице е посочило, че от анализа на уврежданията е установил, че уврежданията могат да настъпят в паркирало състояние вследствие на съприкосновение с преминаваща техника с товар /например мотокар, превозващ бетонни блокчета, тухли и др. подобни/, както и че уврежданията в предната и задната част били вследствие на две отделни събития или маневри. От заключението се установява, че предвид различната височина на уврежданията можело да се направи извод, че уврежданията в задната част били причинени от предмет с по-малко височина отколкото тези отпред, защото в противен случай височината на уврежданията следвало да бъде по-голяма. Вещото лице е посочило, че уврежданията могат да настъпят, както в паркирано състояние на автомобила, така и при движение на автомобила и съприкосновение с твърд и абразивен предмет, като ако уврежданията били настъпили при 4 движение на автомобила, то тези в предната част били настъпили при различна маневра от тези в задната част или били от различни събития. От анализа на уврежданията можело да се направи извод, че същите били причинени при съприкосновение с твърд и абразивен предмет- например бетонен блок.

От приетата ССчЕ се установява, че ремонтно-възстановителните дейности по увреденото МПС били възложени от „Корпорация Медика“ АД на автосервиз „Сливен Ауто“ ООД и съгласно фактура № 0000036502/29.08.2023г. били в общ размер от 1688,03 лева без ДДС или 2025,64 лева с ДДС, както и че на 11.09.2023г. сумата в размер от 2025,64 лева била платена от собственика на автосервиза. Горепосочената фактура била редовно и своевременно осчетоводена от „Корпорация Медика“ АД като дружеството било ползвало данъчен кредит в размер, начисления по фактурата ДДС, което означавало, че дружеството си било възстановило ДДС в размер на 337,61 лева.