Решение № 5856 от 17.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9983/2025
- Вид
- Решение № 5856
- Подписан
- 17.09.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Весела Тодорова Аврамова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- параграф 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5856 гр. София, 17.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100509983 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12206 /23.06.2025 г. по гр.д. № 36 497/2024 г. описа на СРС, ГО, 29 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против И. И. И. и М. И. И. установителни искове с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е признато за установено, че ответникът дължи сумите, както следва: сумата 959,64 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, с абонатен № ********, сумата 4,83 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на 204,18 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 03.11.2022 г. – вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на СРС, 29 състав, а ответницата - сумата 1 919,28 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „********, с абонатен № ********, сумата 9,65 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една 1 главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на 408,36 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 03.11.2022 г. – вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на СРС, 29 състав.
С решението исковете срещу ответниците са отхвърлени частично поради погасяване на част от сумите по давност, поради приемане на различни от посочените в исковата молба квоти на съсобственост от имота и поради недължимост на мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 241854/10.07.2025 г. на И. И. И. и М. И.
И. срещу решението в частта, с която исковете срещу тях са уважени. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Въззивниците - ответници оспорват да са потребители на ТЕ за исковия период и да са собственици на топлоснабдения имот.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба от 31.07.2025 г. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
В обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията в жалбата въззивният съд приема следното.
В хода на производството пред СРС ответниците и настоящи въззивници са оспорили исковете по основание и по размер. С отговора на исковата молба ответниците оспорват количествата доставена до имота ТЕ. Оспорват да са потребители на ТЕ, доставена до имота. Правят възражение за погасителна давност.
С решението исковете срещу ответника въззивник И. И. И. са уважени частично. СРС е приел, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имота, но от него се претендират ¼ от сумите. Исковете са уважени за ¼ от сумите, след уважаване на възражението за погасителна давност. Относно ответника М. И. И. е прието, че тя също е собственик на ½ ид.ч. от имота, от нея се претендират ¾ от сумите, като исковете са уважени за ½ от сумите, след уважаване на възражението за погасителна давност.
С въззивната жалба се поддържа единствено оспорването относно това дали ответниците са собственици на имота. Въззивниците оспорват да са собственици на имота в исковия период.
С н.а. от 02.03.1980 г. И.Г. И. е признат за собственик на процесния топлоснабден имот с адрес гр. София, ж. к. „********, с абонатен № ******** при 2 ищеца. И.Г. И. е починал през 2016 г. и ответниците са негови наследници - преживяла съпруга и син. Те са наследили имота при равни квоти от по ½, понеже видно от АГС бракът между И. и М. е сключен след придобИ.е на имота – на 11.05.1980 г. Правилен е и се споделя изводът на СРС, че ответниците са собственици на имота при равни квоти от по ½. Те не са представили доказателства, а и не са формулирани своевременно твърдения за отчуждаване на имота от тях преди исковия период.
Считано от 1980 г. и към момента на изготвяне на справките ответниците са адресно регистрирани на адреса на имота.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.
Ищецът е доставял ТЕ за исковия период до имота, който е топлоснабден.
В исковия период именно ответниците като собствениици на по на ½ ид.ч. от имота са потребители /клиенти/ на доставяната до имота топлинна енергия и са страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ. Решението следва да бъде потвърдено.
На ищеца въззиваем съдът определя 100 лв. юрк възнаграждение. Въззиваемият е сторил разноски и за депозит за особен представител в размер на 250 лв. Общо 350 лв. или 178,95 евро.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12206 / 23.06.2025 г. по гр.д. № 36497/2024 г. описа на СРС, ГО, 29 състав В ЧАСТТА, с която по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против И. И. И. ЕГН ********** установителни искове с пр. осн. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, е признато за установено, че ответникът И. И. И. дължи сумите, както следва: сумата 959,64 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„********, с абонатен № ********, сумата 4,83 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на 204,18 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 03.11.2022 г. – вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на СРС, 29 състав, както и в В ЧАСТТА, с която по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против М. И. И. ЕГН ********** установителни искове с пр. осн. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е признато за установено, че ответникът М. И. И. дължи сумите, както следва: сумата 1 919,28 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„********, с абонатен № ********, сумата 9,65 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на 408,36 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 03.11.2022 г. – вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на СРС, 29 състав.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. И. И. ЕГН ********** и И. И. И. ЕГН ********** да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 178,95 евро – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Далсия Елвеко“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5