Решение № 545 от 20.11.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Монтана, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630100982 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД и по чл.55 ал.1 предложение първо ЗЗД.

Ищецът, С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., чрез ЕАД Елена И.а, Булстат ....., със съдебен адрес: ...., е предявил иск срещу „.....“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....... и „....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ........

В исковата си молба твърди, че ищецът с първия ответник е сключил Договор за потребителски кредит № ..../05.04.2023г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от ....лв.

Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.

10 ЗПК:

Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ..../05.04.2023г., лихвеният процент по кредита е в размер на 40 %, а годишният процент на разходи те е 48.21%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48.21 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

1

Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, които следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя”, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 48.21 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата поръчител.

Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Това представлява ,,заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. ГПР се формира по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение № 1 към закона и само въз основа на такси и други разходи изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание.

Ако не се приемат за основателни доводите им за нищожност на кредитния контракт, то твърдят, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение.

Съгласно Договор за потребителски кредит № ..../05.04.2023г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателя е заявил кредит без обезпечение и в срок 2 от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, които е бил определен от кредитодателя и на 05.04.2023г. е подписал с втория ответник ,,....“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно които се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на .... лева, платимо като добавък към падежната вноска.

Уговорката за плащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, поради следните съображения: Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, които следва да се осъществи за валидното му възникване. /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение.

Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно основание.

Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора, противоречи на добрите прави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 31ПК. Съдебната практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа за справедливост и още по-драстично.

Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в 3ПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в С.ата на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.

В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не се предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да 3 упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил, ако кредиторът действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни поледици за потребителя.

Поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с поръчителя, „.....“ АД е договаряло в полза на поръчителя по смисъла на чл.22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „.....“ АД и кредитополучателя следва, че ако беше изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което единствения му мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл.225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в противен случаи договорът е нищожен.

На последно място, договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действително главен дълг. Кредитната сделка е нищожна, поради което не е породила правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение.

Моли съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за потребителски № ..../05.04.202Зг., както и да се прогласи нищожността на договора за предоставяне на поръчителство към договора за кредит № .... от 05.04.2023 г., сключен с „....“ ЕООД.

Моли съда да се осъди „.....“ ЕАД да върне сумата от .... лв. платено възнаградителна лихва по договор за предоставяние на потребителски кредит № .... от 05.04.2023 г. и платени без правно основание и съставляващи престирани от него парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът, ,,.....“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:

....“, бул. ,,.... (сграда А), ет. 4, ....“, представлявано от изпълнителния директор ...., чрез ст. Юрисконсулт ...., в срока по чл. 131 ГПК представя отговор.

Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ..../05.04.2023г., (договора за кредит) между ищецът, като кредитополучател, и „.....“ ЕАД (.....), като кредитодател. По силата на договора доверителят и е предоставил на ищеца кредит в размер на .... лв. Кредитът следва да бъде върнат на 24 месечни погасителни вноски в срок до 20.04.2025г. ведно с начислена договорна възнаградителна лихва в размер на ... лева, при ГПР от 4

31,89% и ГЛП от 28 %.

За обезпечаване на задължението на ищеца по договор за потребителски кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство със страни ищецът, като „потребител“ и „....“ ЕООД, като ,,поръчител“ По силата на договора поръчителят се е задължил да гарантира срещу възнаграждение задължението, което потребителят има към дружество.

Твърди, че между ,,.....“ ЕАД като кредитор и „...." ЕООД като поръчител е сключен договор за поръчителство, с което поръчителят е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на поръчителство. За предоставената услуга на „....“ ЕООД е дължимо възнаграждение от кредитополучателя, като за целия срок на действие на договора е възлизало на .... лв.

Кредитополучателят е направил плащания в общ размер на ..... лева, които са разпределени за погасяване на следните задължения:

- .... лева - главница;

- .... лева -договорна възнаградителна лихва;

- .... лева - обезщетение за забава;

- .... лева - такси за забавено изпълнение;

- ..... лева - надвнесена сума;

- .... лева - прехвърлени кьм „....“ ЕООД суми за погасяване на вземането им по договор за предоставяне на поръчителство.