Решение № 1150 от 28.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20231100104396 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на Л. Г. М. срещу ОД на МВР – Стара Загора и Прокуратурата на РБ за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпления, като наказателното производство приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Ищецът твърди, че през април 2011 г. започнал работа в „ДАИ“ гр.

Стара Загора към ИА „Автомобилна администрация“ София на длъжност „специалист-инспектор.

На 28.06.2011 г. с постановление на прокурор при ОП – гр. Стара Загора било прието, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 302, ал. 1, т. 1, пр. 1 вр. чл. 301, ал. 1 от НК и е образувано производство срещу неизвестен извършител. На 15.08.2011 г. М. бил задържан от служителите на полицията и откаран в сградата на 01-во РПУ Стара Загора, където му повдигнали обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление. Задържали го за 72 часа, след което спрямо него била взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 2 000 лева. В медийното пространство била изнесена информация за съпричастността на Л. М. към участие в организирана престъпна група.

По указания на прокурор при ОП – гр. Стара Загора на 16.08.2011 г. Л.

М. бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. чл. 321, ал. 2 от НК. С постановление от 16.01.2013 г. обвинението било прецизирано, като ищецът бил обвинен и в извършване на продължавано престъпление по чл. 302, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 4, б. „а“ вр. чл.

1

301, ал. 2, пр. 1 и 2 вр. чл. 301, ал. 1 от НК, в съучастие с други лица.

След предявяване на материалите по разследването ОП – гр. Стара Загора изготвила обвинителен акт и го внесла в СпНС. Образуваното НОХД № 817/2014 г. било прекратено на 12.11.2014 г. и върнато на прокуратурата.

На 29.06.2015 г. в СпНС отново бил внесен обвинителен акт, но НОХД № 758/2015 г. отново било прекратено и върнато на прокуратурата.

Подаденият протест не бил уважен, а определението за прекратяване на съдебно производство – потвърдено от АСпНС.

На 07.03.2016 г. СП отново внесла обвинителен акт. По НОХД № 599/2016 г. се провели около 18 съдебни заседания, а на 06.03.2019 г. съдът постановил присъда, с която признал Л. Г. М. за невиновен по обвиненията и за двете престъпления.

Срещу оправдателната присъда прокуратурата не подала протест и присъдата влязла в сила на 22.03.2019 г.

Ищецът твърди в исковата молба и в уточнителна молба от 05.07.2023 г., че ОД на МВР – Стара Загора и ПРБ носят солидарна отговорност за причинените му вреди от незаконно повдигане на обвинение и привличането му като обвиняем, задържането му за 72 часа, предоставяне на информация на медиите за съпричастност на М. към извършване на престъпления, изготвянето на няколко обвинителни акта и внасянето им за разглеждане в съда и поддържането на обвинението.

По време на досъдебното производство претърпял унижения и страдания. Притеснявал се, че го третират като престъпник, без да е виновен.

Страданията му продължили и в съдебната фаза, когато нараснал страхът на М. от неоснователно осъждане. От август 2011 г. бил причислен към престъпници. Затова и негови приятели се дистанцирали, а подкрепа усещал само от близките си. Медийното огласяване на обвиненията внесли предубеждение в обществото, че М. е престъпник. Ищецът се затворил в себе си и ограничил социалните си контакти. Изграденият авторитет и доброто му име били сринати. В продължение на повече от седем години преживял ужасът да е обвиняем и подсъдим за престъпления, които не е извършил.

Претърпените неимуществени вреди оценява на 100 000 лева и моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят исковата сума, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 22.03.2019 г., до окончателното изплащане.

Ответникът ПРБ е подал отговор, в който оспорва предявения от ищеца иск по основание и размер. Извършените действия били правно регламентирани, като се оспорва от тях да са произтекли описаните от ищеца вреди над обичайните от незаконното обвинение. Оспорва иска по размер като завишен. Продължителността на наказателното производство обяснява с предявени обвинения и срещу други лица, чието процесуално поведение обосновало забавянето. По отношение на М. не била взета мярка за 2 неотклонение, а прекратяването на трудовото правоотношение не било по причина на предявените обвинения. Липсвали и доказателства прокуратурата да е разпространявала официална информация за ищеца и за воденото срещу него наказателно производство и това да е станало достояние на широк кръг от хора.

По отношение на законната лихва възразява за погасяване на това акцесорно вземане по давност.

Ответникът ОД на МВР – Стара Загора е подал отговор на исковата молба, в който излага съображенията си, че не е легитимиран да отговаря по предявения от ищеца иск. ДП № 429/2011 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора било иззето през 2015 г. и предадено за разследване на ТС БОП – Стара Загора. Като надлежен ответник по иска сочи МВР.

Оспорва основателността на искането за ангажиране на отговорността му и поради липса на действия на разследващите органи, които да са довели до твърдените неимуществени вреди за ищеца. Досъдебното производство било образувано с постановление на прокурор, а всички действия разследващите органи извършили по задължителни писмени указания на прокурор. През 2015 г. разследването продължило от служители на ГДБОП.

Оспорва претенцията за главница и лихва.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).

В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени вреди от действия на разследващите органи и на представители на прокуратурата – образуване на наказателно производство, повдигане и поддържане на обвинения за извършване на престъпления, за които Л. Г. М. е оправдан.

3

В доказателствена тежест на ищцовата страна е и установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на всеки от ответниците – претърпени от ищеца вреди и причинно-следствена връзка между тях и незаконните действия от страна на представители на ОД на МВР – Стара Загора и ПРБ.

Установява се от писмените доказателства по делото и от приложените НОХД № 817/2014 г., НОХД № 758/2015 г. и НОХД № 599/2016 г. по описа на СпНС, че с постановление от 28.06.2011 г. прокурор при ОП – гр. Стара Загора е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 1, пр. 1 вр. чл. 301, ал. 1 от НК. Разпоредено е изготвяне на подробен следствено-календарен план, разпит на свидетели на длъжностни лица, съпричастни към извършване на престъплението, изземване като доказателства на материали и докладване на резултатите от гореописаните действия от разследващия полицай при ОД на МВР – Стара Загора за даване на допълнителни указания.

С постановление от 15.08.2011 г. на прокурор при ОП – гр. Стара Загора са дадени указания на разследващия полицай при ОД на МВР – Стара Загора за привличане на лица, сред които и Л. Г. М., в качеството им на обвиняеми за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК. Даденото от прокурора указание е изпълнено от старши разследващ полицай при ОД на МВР – Стара Загора и с постановление от 16.08.2011 г. М. е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление. На същата дата постановлението е предявено на обвиняемия в присъствието на неговия защитник.

С постановление от 16.01.2013 г. са предявени обвинения в извършване на две престъпления: по чл. 302, т. 1, пр. 1 и т. 4, б. „а“ вр. чл. 301, ал. 2, пр. 1 и 2 вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл.

321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. чл. 321, ал. 2 от НК.

На 02.07.2014 г. в СпНС е внесен обвинителен акт, с който Л. Г. М. е обвинен в извършването на горепосочените престъпления.

В съдебното заседание на 12.11.2014 г. е постановено определение, с което НОХД № 817/2014 г. по описа на СпНС е прекратено и върнато на СП за отстраняване на констатираните процесуални нарушения.

На 30.06.2015 г. е внесен нов обвинителен акт, с променено обвинение за престъплението „подкуп“, като на 09.12.2015 г. производството по НОХД 4

№ 758/2015 г. отново е прекратено поради установени съществени процесуални нарушения. Срещу това определение е подаден протест, но състав на АСпНС го намерил за неоснователен и потвърдил прекратителното определение на СпНС.

Трети обвинителен акт е внесен в СпНС от СП на 08.03.2016 г., като обвиненията срещу М. са за извършени престъпления по чл. 301, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. чл. 321, ал. 2 от НК. По НОХД № 599/2016 г. по описа на СпНС са проведени повече от 20 съдебни заседания, като почти на всяко от тях (с изключение на заседанията на 21.05.2018 г. и на 04.07.2018 г.) Л. М. се е явявал лично.

Съдебното производство пред СпНС е приключило след три години: на 06.03.2019 г. е постановена присъда, с която М. е оправдан и по двете повдигнати обвинения. Срещу присъдата в тази част протест от ПРБ не е подаден.

Въз основа на тези доказателства по делото доказателства съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди, с което са осъществени две от предпоставките за уважаване на предявения иск - повдигнато обвинение в извършване на престъпления от общ характер и влязла в сила присъда, с която ищецът в настоящото производство е признат за невиновен в извършването им.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на ищеца за ангажиране на отговорността на ОД на МВР – Стара Загора. Всички действия на разследващите полицаи са извършени в изпълнение на задължителни за тях указания от прокурор при ОП – гр. Стара Загора.

Различен извод не произтича от цитираната в уточнителна молба от 05.07.2023 г. съдебна практика. По всяко от посочените в молбата дела отговорността на служители в структурите на МВР почива на правомощията им по НПК (отм., ДВ, бр. 86/28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.). Така, в определение № 1034/26.09.2011 г. по гр.д. № 415/2011 г. на ВКС, III г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 857/15.11.2010 г. по в.гр.д. № 617/2010 г. по описа на САС, ВКС се е позовал на установените по делото факти: дознател е привлякъл като уличено лице пострадалия и е изпращал на компетентната РП производството с обвинително заключение.

По същия начин ОД на МВР е пасивно легитимирана да отговаря и когато 5 органите на дознанието са образували полицейско производство, уличили са лицето в извършване на престъпления и са взели мярка за неотклонение по реда на чл. 152а, ал. 3 от НПК (отм.), изпратили са дознанието на прокурор с мнение за предаване на съд. Такава е била фактическата обстановка, въз основа на която с решение № 316/20.04.2010 г. по гр.д. № 503/2009 г. на ВКС, III г.о. ОД на МВР е осъдена солидарно с ПРБ.

При действия на органи на дознанието по НПК (отм.) е прието, че съответната ОД на МВР е легитимирана да отговаря, защото принудата по отношение на уличеното лице е упражнена в резултат на решения на тези органи. Цитираните в молбата от 05.07.2023 г. съдебни актове са свързани с вреди от действия на органи на дознанието: разпореждане за довеждане на заподозрения за разпит, призоваването му като уличено лице, вземане на мярка за неотклонение, както е установено в производство, приключило с определение № 930/24.08.2010 г. по гр.д. № 459/2010 г. на ВКС, IV г.о.