Решение № 1296 от 31.03.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1296

Хасково, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20267260700059 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 от ЗДС и е образувано по жалба на Р. И. Л. срещу Заповед №ЧР-СП-1/05.01.2026г. на Председател на УС на АПИ, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност Директор ОПУ Хасково, считано от 05.01.2026г. Твърди се, че жалбата е нищожна, незаконосъобразна, неправилна и необоснована, както и немотивирана, като не съдържала задължителни реквизити и била издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и при несъобразяване с целта на закона. Имало проявено тенденциозно и субективно отношение спрямо жалбоподателя, тъй като с влязло в сила съдебно решение по а.д.№21/2025г. на ХАС предходна заповед за прекратяване на служебно правоотношение била отменена, на 29.12.2025г. Л. подал искане да бъде възстановен, а на 05.01.2026г. отново било прекратено служебното правоотношение. Едновременно били връчени двете заповеди – за възстановяване и за прекратяване на служебното правоотношение, поради което и се счита, че процесната заповед е нищожна – служителят не бил възстановен, за да бъде уволнен. Процесната заповед била идентична с предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Повече от 20 години Л. изпълнявал длъжността, като не получавал забележки, въпреки че бил оценяван многократно, а и не бил наказван. Това опровергавало изложеното в заповедта. Освен това мотивите в заповедта не били ясни и взаимно се изключвали, като от тях не се установявали фактически основания, което препятствало контрола върху акта и само на това основание следвало да бъде отменен. Заповедта била издадена при неправилно приложение на материалния закон – съображенията относно неизпълнение или лошо изпълнение на задължения не били основание за прекратяване на правоотношението по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, а тази разпоредба предполагала промяна в обстоятелствата, възникнала независимо от волята на страните. Л. не бил уведомен за процедурата и не бил запознат с Доклад №93-00-29/05.01.2026г. С абсурдни и абстрактни основания било прекратено правоотношението, по което имало произнасяне по а.д.№412/2024г. на ХАС. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед, като претендира направените разноски.

Ответната страна – Председател на УС АПИ, счита жалбата за неоснователна, като претендира разноски за юрк.възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед №ЧР-СП-1/05.01.2026г. на Председател на УС на Агенция Пътна инфраструктура на основание чл.107, ал.1, т.5 във вр. с чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Р. И. Л., считано от 05.01.2026г., като са посочени причини – „налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл.103, ал.1, т.3, изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността директор на ОПУ, базирани на професионалния му опит в АПИ. На служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията.“.

Наред с посочените правни основания в заповедта е посочен и Доклад с №93-00-29/05.01.2026г. на инж.С.Н. – член на УС АПИ, приложен по делото - л.297, чието съдържание е пренесено в текста на оспорената заповед като причини за прекратяване на сл.правоотношение.

На 05.01.2026г. – 15.40ч., едновременно са връчени процесната заповед, както и Заповед №ЧР-СП-1402/29.12.2025г., с която Р.Л. е възстановен на длъжността Директор ОПУ Хасково, считано от 05.01.2026г., след като с влязло в сила решение по а.д.№21/2025г. на ХАС е било отменено предходно прекратяване на служебното правоотношение.

Няма спор между страните, че преди а.д.№21/2025г. пред ХАС е образувано и друго предходно дело - а.д. №412/2024г. на ХАС, отново по спор за законосъобразност на прекратяване на служебното правоотношение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в установения от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, като в тази връзка и няма формиран спорен момент, както и е в изискуемата от чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма.

Но при издаването на заповедта е допуснато неправилно приложение на материалния закон и заповедта е издадена в противоречие с целта на закона.

Видно от събраните доказателства оспорената в настоящото производство заповед за прекратяване служебното правоотношение е трета по ред, издадена на същото правно основание, като предходните заповеди са отменени от съда с влезли в сила решения по а.д.№21/2025г. и а.д. №412/2024г. на ХАС. Оспорената заповед само формално отговаря на изискванията за форма по чл.108, ал.1 от ЗДСл, тъй като не съдържа конкретни факти, обуславящи обективна невъзможност от страна на служителя за изпълнение на служебните задължения. Изложените в заповедта обстоятелства за липса на професионални качества, за несправяне с управленските функции, които не позволявали на жалбоподателя в настоящото производство да изпълнява служебните си задължения, могат да бъдат съобразени при атестирането на служителя, но не разкриват факти, водещи до обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Фактически обстоятелства, съответстващи на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, не са изложени и в съпътстващите издаването на заповедта документи - Доклад с №93-00-29/05.01.2026г. на инж.С.Н. – член на УС АПИ, доколкото съдържанието на доклада е изцяло пренесено в изложените в заповедта причини за прекратяване на сл.правоотношение. Освен това е налице противоречие между фактическото и правно основание за издаване на административния акт и при тази колизия оспорената заповед се явява издадена без мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение, тъй като в случая не са осъществени материалноправни предпоставки по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Посоченият в заповедта текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл.103, ал.1, т.3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква да са изпълнени три кумулативни условия: 1./ да е създадена нова фактическа обстановка; 2./ новата фактическа обстановка да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3./ причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си поради нова фактическа обстановка, независеща от волята на двете страни в правоотношението. Изложените в заповедта съображения за липса на професионални качества не сочат такива факти, а са предпоставка /ако са налице/ за евентуално реализиране на дисциплинарна отговорност и слаба оценка при атестиране.

Освен това при постановяване на оспорената заповед административният орган е действал в нарушение на регламентираните в чл.6 от АПК принципи и при превратно упражняване на властническите си правомощия, като е назначил и непосредствено след това освободил от длъжност жалбоподателя. Изложеното в жалбата за наличие на основание в този смисъл заповедта да бъде считана за нищожна не е основателно, доколкото съдебните решения по а.д.№21/2025г. и а.д. №412/2024г. на ХАС отменят предходни заповеди, постановени при различна фактическа обстановка, а и докладът и издадената оспорена заповед са с различни дати на издаване, макар и да са връчени едновременно. Оспорената заповед действително е постановена след влязлото в сила решение на ХАС по а.д.№21/2025г., но тази заповед не е нищожна по смисъла на чл.177, ал.2 от АПК. В процесната заповед административният орган самостоятелно и независимо установява факти /макар формално/, а новото административно производство не се провежда след връщане на административния орган за ново произнасяне и спазване на задължителни указания, дадени в съдебното решение.

В този смисъл оспорената заповед се явява в противоречие с материалния закон и неговата цел, съставляващи основания за отмяна по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

С оглед крайния извод за основателност на жалбата, то на жалбоподателя са дължими направените в процеса разноски – за д.т. в размер на 5,11 евро и за адв.възнаграждение от 500,00 евро.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №ЧР-СП-1/05.01.2026г. на Председател на УС на АПИ, с която е прекратено служебното правоотношение на Р. И. Л. на длъжност Директор ОПУ Хасково, считано от 05.01.2026г.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура - София, да заплати на Р. И. Л., [ЕГН], направените по делото разноски – общо 505,11 евро.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия: