Определение № 1161 от 24.07.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1161 гр. Шумен, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500401 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2410/21.05.2025г. депозирана от **** ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** чрез АД „*****“ представлявано от адв. Т. Н. – САК срещу определение № 239/22.04.2025г. по ч.гр.д. № 20253610100181 по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което искането на заявителя по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото разпореждане и заповед за изпълнение, е оставено без уважение. Жалбоподателя, счита постановения съдебен акт за неправилен.

Излага, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение претендира сумите от 600 лева – главница по договор за паричен заем, 97.20 лева – договорна неустойка, 10.80 лева – възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за производството в размер на 265лева, от които 25 лева – д.т. и 240 лева – адвокатско възнаграждение. С разпореждане № 319/18.03.2025г. съдът е отхвърлил Заявлението за сумата от 97.20 лева, представляваща договорна неустойка и е уважил същото за сумите от 600 лева – главница, 10.80 лева – възнаградителна лихва и разноски за държавна такса и адвокатско хонорар в общ размер на 75 лева. След получаване на разпореждането, в срок е депозирана молба за изменение на разпореждането, в частта за разноските, с искане на заявителя да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер на 207.05лева. Искането е мотивирано с факта, че съгл. правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, присъждането на сторените разноски за производството, следва да бъде съразмерно с уважената част от иска и в случая уважената от съда претенция за разноски, не съответствала на уважената част от претендираното вземане. Отхвърлената част била в размер на 97.20лева от общ размер на претенцията – 708 лева, поради което съда е уважил 86.271% от първоначално претендираното и присъдените разноски, съразмерно на процента на уважената претенция, следвало да бъдат в размер на 21.57лева – д.т. и 207.05 лева адвокатски хонорар. Сочи, че заплатеното и претендираното от страната, адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по него, както и, че съда не разполага с правомощие по свой почин да прави преценка за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Излага, че при претендирани разноски, които са реално направени от страната и тя доказва с писмени доказателства този факт и без 1 възражение от насрещната страна, съдът не изследва въпроса за размера на договореното и платено възнаграждение, а е длъжен при разпределяне отговорността за разноските, да се съобрази с договореното и платеното между адвоката или неговия клиент. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди в полза на **** ООД, с ЕИК ***** разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от заявлението, а именно 207, 05 лева.

Частната жалба е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. д. № 20253610100181 по описа на РС – Велики Преслав е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от **** ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – град *****, представляван по закон от С.Н.Т., представляван по пълномощие от адв. Т. Н. от САК, със седалище: гр. *****, тел. **********, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Ю. Н. Я. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***** и постоянен адрес *****, за сумите от 600.00 лева, представляваща главница, 10.80 лева - договорна лихва за периода от 11.08.2024г. до 31.08.2024г., неустойка по чл.27 от договора в размер на 97.20 лева за периода от 04.08.2024 г. до 31.08.2024 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 12.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 265.00 лева, представляваща разноски по заповедното производство. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за паричен заем № *** от 01.08.2024г., сключен между **** ООД и Ю. Н. Я.. С разпореждане № 319/18.03.2025г., съдът е уважил частично заявлението и е издал заповед за изпълнение, само за сумите за главница, договорна лихва и за законната лихва, като е отхвърлил заявлението за претендираната неустойка в размер на 97.20 лева, като неоснователно. С оглед частичното уважаване на заявените претенции, е присъдил разноски за заповедното производство в общ размер на 75 лева.

По делото е постъпила молба от заявителя с пр. основание чл. 248 от ГПК, с искане съда да измени разпореждането, респ. издадената заповед за изпълнение, в частта за разноските, като присъди в полза на заявителя разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението, а именно: 21.57 лева – д.т. и 207.05лева – адв. хонорар.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, съда е оставил без уважение искането за изменение на разпореждането, в частта за разноските, като неоснователно. За да остави молбата без уважение, първоинстанционния съд се е позовал освен на частичното уважаване на заявлението, още и с прекомерността на адвокатското възнаграждение, поради ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, с оглед вида и количеството на извършената работа от упълномощения адвокат, изразяваща се само в попълване на заявление по образец, така също и със съдебната практика, вкл. тази на СЕС – т. 1 от Решение на съда 23.11.2017г., по съединени дела С-427/16 и С- 428/16 и т. 2 от решение на Съда на ЕС от 05.12.2006г. по съединени дела С – 94/04 и С-202/04 на голямата камара на СЕО, които сочели, че националната юрисдикция, в случая съда не е задължен да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение - Наредба на Висшия адвокатски съвет и забраната съда да определя възнаграждения под минимума определен в нея. Посочил е, че след постановяване на задължителни за съдилищата решения на СЕС и с оглед предимството на първичното общностно право пред националното ни законодателство, с оглед разпоредбата на чл. 633 от ГПК е определил справедлив размер на адвокатското възнаграждение в размер на 50лева и д.т. в размер на 21.57 лева, поради което 2 е присъдил общ размер на разноските в размер на 75 лева.

Настоящия въззивен състав намира определението за неправилно.

В общата част на ГПК, глава VІІІ, раздел ІІ, чл. 78 урежда в няколко хипотези механизма на разпределяне на деловодните разноски, които страните са сторили в проведените граждански съдопроизводства и в последващото ги изпълнително такова, уредено в част пета, в която се намират чл. 410 и сл. от ГПК.

Според правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение само по възражение в такава насока от насрещната по делото страна. Т. е. даденото от закона правно разрешение е, че съдът няма компетентността да ревизира размерите на адвокатските хонорари служебно, освен ако не бъде нарочно сезиран за това от заинтересованата страна в процеса и има правомощието да определи сам единствено размерите на юрисконсултските възнаграждения, дължими в гражданското съдопроизводство съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Цитираната от РС практика на СЕС в контекста на преценката за съответствието на адвокатските възнаграждения с обема и вида на извършената правна услуга, е неприложима в конкретния казус поради едностранния характер на настоящото производство в момента на издаване на заповедта за парично изпълнение, тъй като липсва възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от насрещната страна по далото.

Заповедното производство, развиващо се по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, във фазата, в която се намира настоящото дело, е все още едностранно. Тук участие на друга страна няма, респективно и възражение за прекомерност на разходите за адвокатска защита, сторени от заявителя не са въведени.

След като възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, отправено от насрещната в производството страна липсва, няма законово основание съдът да ревизира разходите за процесуална защита на заявителя. РС – Велики Преслав е следвало да съобрази реално платените за защитата на страната разноски и прилагайки правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, определящо принципно, че на ищеца/заявителя в заповедното производство се присъждат разноски, съразмерно на уважената претенция/ вземане, да изчисли дължимата за възстановяване част от тях.

В случая е заявена претенция в общ размер на 708 лева, но уважената част от нея възлиза на 610.80лв., следователно разноските по делото ще се възстановят съобразно последно посочената сума.

Държавната такса в настоящото заповедно производство е размер от 25 лв, така съответна на уваженото със заповедта вземане според чл. 78, ал. 1 от ГПК е държавна такса от 21.57лв., която вече е присъдена на заявителя. Сумата е включена в уважените от първата инстанция разноски на заявителя за заповедното производство - общо 75лв. Като се приспадане частта от държавната такса от вече признатата за възстановяване сума, остават 53.43 лв., (75лв. – 21.57лв.) представляващи адвокатски хонорар (също присъден).

В този си размер последният е определен на база признатия от съда разход за възнаграждение от 53.43лв., но тъй като дадената за това сума е 240 лв., изчисленията върху реалните разноски по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, определят за възстановяване адвокатско възнаграждение в размер от 207.05 лв.

Следователно заявителят има правото да си възстанови допълнително сумата от 153.62лв. – адвокатско възнаграждение (207.05 лв. - 53.43 лв.), присъждането на които въззивният съд следва да разпореди, както и да възложи на РС – Велики Преслав, издаването на заповед по чл. 410 от ГПК за това вземане.

С оглед изложеното съдът приема, че определението на РС – Велики Преслав, с което е отказано по реда на чл. 248 от ГПК, да се измени разпореждане № 319/18.03.2025г. в частта 3 за разноските, следва да бъде отменено и вместо това молбата следва да бъде уважена, като на заявителя бъде присъдена допълнително сумата от 153.62 лева, явяваща се съответна на уваженото вземане част от платеното за защитата на страната адвокатско възнаграждение от 240лв., както е поискано от заявителя.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 239/22.04.2025г. по ч.гр.д. № 20253610100181 по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което искането на заявителя по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото разпореждане № 319/18.03.2025г. в частта за разноските, е оставено без уважение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ разпореждане № 319/18.03.2025г., в частта за разноските, като разпорежда:

Длъжникът Ю. Н. Я. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***** и постоянен адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на заявителя **** ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – град *****, представляван по закон от С.Н.Т., представляван по пълномощие от адв. Т. Н. от САК разноски за заповедното производство в размер на още 153,62 лв..

ВРЪЩА делото на РС-Велики Преслав за издаването на заповед по чл. 410 от ГПК за допълнително присъдената сума.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4