Решение № 17438 от 29.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17438 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110161821 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с която са предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът Е.

С. Й., дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1475,98 лева, представляваща незаплатена цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за апартамент, находящ се в гр.

София, *********************, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 312,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.04.2021 г. до 21.03.2024 г., сумата в размер на 4,04 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 21.03.2024 г, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 16.04.2024 г. по ч. гр. д. № 18642/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден 1 имот, като ответникът е е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.

В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на ответникът да заплати в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. С. Й., чрез сина си И. Е. С. пълномощник, признава основанието и размера на процесните вземания, но излага твърдения, че между страните по делото е сключено извънсъдебно споразумение за разсрочване на процесните задължения, по което ответникът редовно извършвал погасяване. Допълва, че в полза на топлофикационното дружество е заплатил сторените, както в настоящото, така и в заповедното производство разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

Не е спорно по делото наличието на облигационно правоотношение между страните с източник договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 2

1475,98 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за апартамент, находящ се в гр. София, *********************.

Видно от представените по делото доказателства на 26.02.2025 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и Е. С. Й. е било сключено споразумение, по силата на което ответникът признава задълженията си, предмет на настоящото производство и се задължава да заплати на ищеца цялата сума на 12 вноски, всяка в размер на 163,88 лв., за периода от 26.02.2025г. до 26.01.2026 г.

Безспорно е по делото обстоятелството, а и от представения фискален бон се установява, че на 26.02.2025г. в полза на ищеца е била заплатена първата вноска в размер на 163,88 лв.,

На следващо място, в проведеното на 25.09.2025 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изрично призна правнорелевантното обстоятелство, че освен първата вноска са платени от ответника вноски в общ размер на 1411,52 лв., поради което остава неплатена единствено главница в размер на 655 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

В настоящия случай такъв факт е направеното плащане на погасяване на задължението в размер на 1411,52 лева, което се признава от ищеца.

При това положение съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени за тази сума поради настъпило плащане в хода на производството, като искът за непогасената главница в размер на 655 лева следва да бъде уважен.

По отношение разноските.

При този изход на производството макар и исковете да са частично отхвърлени само ищецът има право на разноски, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на производството.

Доколкото ищцовото дружество заявява, че са изплатени разноски, то съдът следва да определи единствено размера на юрисконсултското възнаграждение за заповедно и исково производство.

Предвид ниския материален интерес и безспорното вземане и липсата на фактическа и правна сложност до делото, възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 100 лева за исковото производство и 50 лева за заповедното.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. С. Й., ЕГН **********, с 3 адрес: гр. София, ************** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

“Ястребец” 23Б, сумата в размер на 655 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18642/2024 г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, като

ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 655 лв. до пълния предявен размер от 1475,98 лв.; за сумата в размер на 312,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.04.2021 г. до 21.03.2024 г., за сумата в размер на 4,04 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 21.03.2024 г, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 16.04.2024 г. по ч. гр. д. № 18642/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

ОСЪЖДА Е. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ************** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство пред СРС, както и сумата от 50 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Нелбо” АД, ЕИК 175367099.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4