Решение № 5498 от 28.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1331/2023
- Вид
- Решение № 5498
- Подписан
- 28.11.2023
- В сила
- 17.06.2025
- Състав
- ЛОРА МИТКОВА МИТАНКИНА
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5498 гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20231110201331 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. А. срещу електронен фиш серия К № 5563187, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен. Счита, че в електронния фиш не е посочен неговият автор, което се преценява като съществено процесуално нарушение.
Оспорва се годността на техническото средство.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.12.2020г. в 14.20 часа с автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение 1 тип TFR1-M с № 560 е установено и заснето, че МПС – лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № , се движи в гр. София по бул. „Околовръстен път” № 13 с посока на движение от бул. „България” към бул. „Братя Бъкстон” със скорост от 85 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място.
Мобилната система за контрол на скоростта е преминала техническа проверка на 30.10.2020г. съгласно протокол № 4-38-20/30.10.2020г., като представлява одобрен тип средство за измерване.
Видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на 06.12.2020г. автоматизирано техническо средство TFR1-M с № 560 за времето от 14.00 часа до 16.00 часа е позиционирано в гр.
София, бул. „Околовръстен път” № 13 с посока на контролираните МПС от бул. „България” към бул. „Братя Бъкстон” при важащо общо ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч за населено място. Ограничението на скоростта за движение се установява и от веществените доказателствени средства – разпечатки от техническото средство, в които освен ограничението от 50 км/ч за населено място, са отразени и координатите на процесното нарушение. Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартия – фотоснимки, отразяващи дата, точен час, скорост и регистрационен номер на МПС.
Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото е собственост на Искра Валентинова Димитрова. В декларация от 27.01.2022г.
И В Д е посочила, че на 06.12.2020г. МПС с рег. № СВ 4248 АР е било управлявано от М. А. А., копие от свидетелството за управление на МПС на когото е приложила.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация на МПС, декларация от 27.01.22г., заповед № 8121з-931/30.08.16г., протокол за проверка от 30.10.20г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, извлечение от електронната система на ОПП-СДВР за връчване на електронния фиш, и веществени доказателствени средства – снимки.
Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които по еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа 2 обстановка.
Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакувания електронен фиш. Същият е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за триториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по правни последици на наказателно постановление.
Електронният фиш е съставен на лицето, на което е било предоставен за ползване автомобилът, с който е извършено нарушението, тъй като собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП и е посочил лицето, управлявало превозното средство при извършване на нарушението. Именно на това лице е съставен и атакуваният електронен фиш.
Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СВ 4248 АР, се е движел със скорост над максимално разрешената. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при липса на изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, с която трябва да се движат водачите на превозни средства категория В, в населено място разрешената скорост е до 50 км/ч.
Ограничението на скоростта на движение съдът прие, че несъмнено се доказва от приобщените писмени доказателства и веществени доказателствени средства. Техническото средство за измерване на скоростта е отчело скорост от 85 км/ч след приспадане на допустимото отклонение. С 3 оглед на това и автомобилът, управляван от М. А., се е движел със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 35 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От приобщените писмени доказателства е видно, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС е преминала проверка за изправност на 30.10.2020г., като резултатите от проверката са отразени в протокол № 438-20/30.10.20г., с оглед на което техническото средство, с което е установена скоростта, е изправно.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че при управление на МПС превишава разрешената скорост за движение за населено място, като е целял това.
Законосъобразно на жалбоподателя е ангажирана адмнистративнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, която разпоредба предвижда аболютно определен размер на глобата от 400 лева за превишение от 31 до 40 км/ч. С оглед на това отсъстват материалноправни основания за обсъждане размера на глобата, която е във фиксиран размер от 400 лева и не подлежи на изменение.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено становище от процесуален представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя М. А. А. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5563187, издаден от СДВР, с който на М. А. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
4
ОСЪЖДА жалбоподателя М. А. А. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5