Присъда № 24 от 25.03.2026, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда № 24 от 25.03.2026г. на КжРС по НЧХД № 756/ 2024г.

С тъжба е повдигнато обвинение срещу С. Ю. Р. за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК на 28.03.2024г. в гр.Кърджали. Съвместно в наказателното производство е предявен и приет за разглеждане граждански иск от И. И. М. срещу подсъдимата Р. за сумата от 7000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК ведно със законната лихва считано от 28.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Процесуалният представител на тъжителката моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае С. Ю. Р. за виновна по повдигнатото и поддържано обвинение за това, че на 28.03.2024г. причинила на тъжителката И. И. М. лека телесна повреда чрез стискате, бутане с ръце и нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето и лявото рамо, представляващи кръвонасядания по лицето и лявата мишница, довели до болка и страдания, за което да й се наложи съответно наказание, както и да бъде осъдена да заплати претендираното обезщетение за причинените неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и да се присъди на тъжителката направените по делото разноски. Счита, че в хода на проведените съдебни заседания по един безспорен и категоричен начин е установено от обективна и субективна страна, че на посочената дата С. Р. е осъществила престъпния състав на чл.130 ал.2 от НК. Фактическата обстановка е потвърдена не само от свидетелските показания, но и от обясненията на самата подсъдима. Настоява, че не може да се приложи института на реторсията, тъй като уврежданията по подсъдимата не са причинени от тъжителката. И. М. изразява съгласие с казаното от нейния повереник.

Подсъдимата С. Р. не се признава за виновна и дава подробни обяснения по делото, в които отрича да е имала конфликт с тъжителката М.. Твърди, че ако е имало някакво посегателство срещу последната, то подсъдимата не е имала мотив и причина за това към нея и е възможно да е станало инстинктивно, защото И. била застанала между нея и съпруга си А. М. с цел да предотврати контактите между тях. Подсъдимата Р. обяснява, че вероятно при самозащита е посегнала към А. М., но не помни дали е успяла да го удари и тъй като тъжителката била между тях, за да възпре съпругът й да я удря, обрала всички действия, които не били насочени към нея, а към съпруга й А.. В своя защита С. Р. не се признава за виновна и при последна дума моли да бъде оправдана. Защитникът на дееца счита, че нараняванията на И. М. били в случаите на чл.130 ал.2 от НК, а именно леки телесни повреди причинили болка и страдания, докато телесните повреди на С. Р. били от категорията на по-тежките такива леки телесни повреди, а именно по чл.130 ал.1 от НК, поради което няма да прави искане за прилагане на института на реторсията. Сочи, че съгласно чл.15 от НК не било виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, като излага, че тази норма изключвала вината, когато липсва възможност за предвиждане на резултата, когато настъпилите последици, както в настоящия случай били случайни, а не като резултат от умисъл или непредпазливост. Поради това С. Р. отвръщайки на ударите на А. М. с цел да се защити, то тъжителката М. се намесила между двамата при опит да предотврати конфликта, поради което първата без никакво намерение и мотив е възможно да е получила някой удар от С., което е станало неволно. Настоява, че подсъдимата била жертва на физическо нападение от страна на съпруга на тъжителката и именно от тях тя е получила уврежданията, които са обективирани в Съдебно медицинско удостоверение № ** от 2024г.

Сочи, че подсъдимата Р., макар и да се предположи, че е извършила деянието, за което е обвинена с частната тъжба, то тя го била извършила случайно, поради което моли да бъде постановена оправдателна присъда и с оглед изхода претендира разноски.

1

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата С. Ю. Р., родена на *********г. в *********, живуща в **********, българска гражданка, неомъжена, с висше образование, работи, неосъждана, с ЕГН **********.

Тъжителката И. М. била съдружник и управител на „********“ООД- Кърджали заедно с друго лице, което дружество стопанисвало търговски обект, представляващ кафесладкарница „*******“ намиращо се на адрес ***************. На 28.03.2024г. сутринта първата била на работа и се намирала в посоченото заведение. В него имало клиенти измежду които на една маса в закритата част в сладкарницата до прозореца били свидетелите А. М., М. А., Б. Б. и Л. Р.. По- късно към тях се присъединил и Б. Я..

Подсъдимата С. Р. имала недоразумения по повод професионалните си отношения с А. М., поради което знаейки че той всяка сутрин посещава тази сладкарница, решила да отиде там, за да разговарят и да решат проблемите си. Поради това около 09.00 часа тя влязла в заведението и се насочила към масата, на която седели мъжете посочени по- горе, и седнала при тях. Започнала разговор с тях, но свидетелят А. М. не бил съгласен с нейното присъствие там, поради което няколко пъти я помолил да напусне. Поради нейният отказ, той се обадил на ЕЕН112 и уведомил за случващото се като поискал съдействие от органите на реда. По това време подсъдимата С. Р. решила да разговаря със съпругата на А. М., която да помогне да се разреши проблемът между тях, поради което се отправила към кухненския блок на заведението, където се намирала тъжителката И. М.. Първата няколко пъти помолила последната да излезе, за да разговарят, при което тъжителката М. се съгласила.

Така двете жени- С. Р. и И. М., се насочили към външната част на сладкарницата и седнали на маса, която се намирала пред входа на заведението от дясно. Те започнали да разговарят спокойно, но свидетелят А. М. виждайки това и след като приключил телефонния разговор, се насочил към тях. Така тримата продължили разговора, който прераснал в разправия между подсъдимата и свидетеля М., при което и двамата станали и започнали да си разменят удари помежду си. При един от тях С. Р. след като хвърлила към него метален пепелник, които бил поставен на масата, одраскала по лицето А. М., от което му потекло кръв. Поради това тъжителката И. М. застанала между двамата спорещи в стремежа си да ги раздели, при което подсъдимата Р. се насочила към нея бутайки я с ръце, след това я стиснала в областта на мишниците и я ударила с юмрук в лицето. Виждайки това свидетелите М. А., Б. Б. и Б. Я., който току що бил седнал при тях, станали от масата и се насочили към двете жени и свидетеля М., при което първият успял да избута подсъдимата Р. от мястото, а вторият казал на другите двама да влязат в заведението, което те изпълнили и след тях свидетелят Б. затворил вратата на заведението и застанал на входа. Навън останал свидетелят А., който започнал разговор с подсъдимата С. Р.. Тогава тя се обадила на свой познат полицай в РУКърджали, а именно на свидетеля П. П..

След това на место пристигнали полицейски служители изпратени по повод подадения сигнал от свидетеля А. М. на ЕЕН112. Това били свидетелите Р. К. и Д. К., които снели обяснения от намиращите се там. По това време дошъл и свидетелят П. П., който се насочил към подсъдимата Р., която му казала, че А. М. я е набил. След което той си тръгнал, тъй като колегите му били започнали да обработват случая и нямало нужда от неговото присъствие.

На следващият ден- 29.03.2024г., тъжителката И. М. посетила съдебен лекар, който след преглед установил да са й причинени телесни увреждания представляващи кръвонасядания на лицето и лявата мишница, които описал в съдебномедицинско удостоверение № **/ 2024г. След това тя подала жалба до РУ- Кърджали във връзка със случая, поради което била образувана преписка с вх.№ ****/2024г. по описа на РПКърджали. Тя приключила с Постановление за отказ да се образува наказателно 2 производство от 22.04.2024г. на РП- Кърджали.

Тази фактическа обстановка се установи от свидетелските показания по делото дадени от Л. Р., Б. Я., Б. М., А. М., М. А. и Б. Б., които са последователни, подробни, непротиворечиви, логични, и всички те взаимно изграждат една житейска ситуация, тъй като взаимно се допълват, а и са очевидци на случилото се на инкриминираната дата и място. Въпреки, че свидетелят А. М. е заинтересован от изхода като съпруг на тъжителката, то бе дадена вяра и на тях, тъй като тези показания заедно с тези дадени от посочените погоре свидетели са изключително подробни, взаимно се допълват, а и при извършената проверка с производните такива се допълват и си съответстват, а именно с показанията дадени от другите свидетели, които не са били там по време на деянието, но са дошли непосредствено след това, изготвеното съдебно- медицинско удостоверение № **/ 2024г., записът от ЕЕН112, Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 22.04.2024г. на РП- Кърджали и не на последно място от съдебно- медицинската експертиза по писмени данни № ***/ 2025г.

Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията и на свидетелите А. Г., Р.

К., Д. К., П. П. и Г. Я., които макар и косвено дават сведения за случилото се след деянието на инкриминираната дата, при което са едно логично негово продължение, като няма данни да са заинтересовани по някакъв начин. Този изброен доказателствен материал се подкрепя и от вещественото доказателство предявено по надлежния ред представляващо запис от подаден сигнал на ЕЕН112. Освен това всички те не бяха оборени от обясненията на подсъдимата С. Р., която дори заявява, че е възможно да е ударила и тъжителката, но това било за самозащита, а не било насочено срещу нея. Нейните обяснения в тази им част се приемат като защитна версия, тъй като гласните доказателства не установяват самата пострадала да е нанасяла удари срещу С. Р., за да се приеме, че нанесените такива на тъжителката от последната са били при защита.

Съдът не следва да обсъжда показанията на свидетелката Г. Р., тъй като тя не дава никакви сведения за случилото се на датата 28.03.2024г. в гр.Кърджали, тъй като не е била очевидец на случилото, нито е посетила мястото след това, а преразказва това което е разказала нейната дъщеря С. Р. няколко дни по- късо, а и не дава никакви сведения относими към предмета на делото.

Фактът на причинената телесна повреда на частния тъжител И. М. от страна на подсъдимата С. Р. съдът установи от следните доказателства: 1.от свидетелските показания на А. М., Л. Р., Б. Я., М. А. и Б. М., които не са вътрешно противоречиви, изцяло кореспондират с издаденото съдебно- медицинско удостоверение и с назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни от вещото лице Н. М.. Вярно е, че някои от тях са заинтересовани от изхода на делото поради това, че са съответно близки на пострадалата като съпруг и сестра, но това не е основание те да бъдат изключени от доказателствения материал, поради съображенията изложени по- горе; 2.от представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение № **/ 2024г. за извършен на тъжителката преглед още на следващия ден след инкриминираното деяние, при които се установили кръвонасядания на лицето и лявата мишница, като тези увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната, а именно била бита с ръце от познато й лице; 3.от съдебномедицинската експертиза по писмени данни № ***/ 2025г.; 4.от свидетелските показания, които установяват, че пострадалата е била здрава на инкриминираното място преди случилото се на 28.03.2024г.

В крайна сметка се установи по делото, че именно от действията на подсъдимата С. Р., изразяващи се в бутане с ръце, стискане в областта на мишниците и удар с юмрук в лицето, тъжителката И. М. е получила леки телесни повреди. Налице е и причинно следствената връзка между ударите и увреждането, защото е безспорно, че пострадалата е 3 била здрава на инкриминираното място преди случилото се на 28.03.2024г., когато тя е получила нараняване, което я е мотивирало на първо място още на следващия ден да потърси съдебния лекар и да се снабди с медицинско удостоверение, а след това да подаде жалба и в РУ-Кърджали.