Решение № 187 от 17.09.2026, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Свищов, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100584 по описа за 2025 година

Исковe с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищцовото дружество ******** с ЕИК *********,

************************ в подадената чрез адв.С. П. от ВТАК искова молба против ЕТ ****************** с ЕИК ********, твърди, че с ЕТ ***************** с ЕИК ******** имали сключен Договор за пренаемане на земеделска земя от 05.07.2023г. стопанската 2023/2024 година. по силата на този договор ищеца отдал за временно възмездно ползване Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 21,134 дка, местност „татарски трап“, находящ се в землището на ************** срещу заплащането еднократно на наемната цена при подписване на договора в размер на 125 лева за дка, или общо 2641,75 лева.

Ищеца излага, че след покани към ответника, последния на 31.03.2025г., заплаща по банковата сметка на ******* сумата от 2641,75 лева с основание „Наем за стоп 2023 2024 г.“, което се потвърждавало с направеното по чл.414 от ГПК възражение. Акцентира обаче, че към момента на това плащане, длъжникът бил изпаднал в забава, което се случило в деня следващ падежа за плащане по договора, а според чл.8 от същия „Дължимата сума по наемното плащане се заплаща при подписване на договора“. С оглед обстоятелството, че договора бил сключен на 05.07.2023г., от следващия ден – 06.07.2023г. длъжникът бил изпаднал в забава и на кредитора се дължала законна лихва за забава. Сочи, че според общите правила на ЗЗД за погасяване на олихвени задължения при плащане, което не указва кое конкретно задължение погасява, се погасява първо лихвата, а след това главницата, поради което към 31.03.2025 г е била натрупана мораторна лихва за забава в размер на 626, 06 1 лева. Твърди, че с извършеното плащане на 31.03.2025 г длъжникът погасил цялата натрупана лихва в размер на 626, 06 лева и главница в размер на 2015,69 лева. Посочено е, че от 01.04.2025 г до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК 14.05.2025г., върху останалата непогасена главница се е натрупала мораторна лихва в размер на 9,91 лева.

Ищецът излага, че е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си, свързани и възникнали по силата на договореното с ответника по Договор запренаемане на земеделска земя от 05.07.2023 г за стопанската 2023/2024 година, като предоставил на ответника за ползване недвижимия имот, обект на договора, а ответника не изпълнил в цялост поетото задължение по договора за пренаемане да заплати в пълен размер на ищеца дължимото плащане за наем. Ищеца твърди, че заради това се наложило за защитата на правата му да бъде потърсена защита по съдебен ред посредством обективно съединени искове по чл.232 и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК, с които се претендира заплащането на сумата от 635, 97 лева, от които 626, 06 лева главница по Договор за пренаемане на земеделска земя от 05.07.2023 г за стопанската 2023/2024 година и 9, 91 лева мораторна лихва от 01.04.2025 г до 14.05.2025 г., както и законната лихва от момента на предявяване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ищеца моли съдът да осъди на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД ЕТ “*****************” с ЕИК ******** да заплати на ******* с ЕИК *********, управлявано от Т. К.П. с ЕГН ********** сумата от 626, 06 лева, представляваща незаплатено задължение за главница по Договор за пренаемане на земеделска земя от 05.07.2023 г за стопанската 2023/2024 година, както и да осъди на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ЕТ “******************” е ЕИК ******** да заплати на ******* с ЕИК *********, управлявано от Т. К.П. с ЕГН ********** сумата от 9, 91 лева, представляваща обезщетение за забава на изпълнение на задължението за наемно плащане по Договор за пренаемане на земеделска земя от 05.07.2023 г за стопанската 2023/2024 година за периода от 01.04.2025 г до 14.05.2025 г., както и сумата от 14, 93 лева, представляваща обезщетение за забава на изпълнение на задължение за наемно плащане по Договор за пренаемане на земеделска земя от 05.07.2023г. за стопанската 2023/2024 година за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 15.05.2025г. до подаване на искова молба по чл. 422 от ГПК - 21.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на дължимата сума. С постъпила по делото молба с рег.№4142/05.09.2025г. от ищеца ******** с ЕИК *********, ************************ чрез адв.С. П. с вх. № 4142/05.09.2025г. с която на правно основание чл.214, ал.1 от ГПК изменя петитума на предявения иск, като преминава от осъдителен в установителен такъв и моли съда да приеме за установено, че в полза на ******** с ЕИК *********, представлявано от Т.

К.П. съществува вземане против ЕТ **************** с ЕИК ******** за сумата 635,97 лева, от която главница в размер на 626,06 лева и мораторна лихва от 01.04.2025 г до 14.05.2025 г. в размер на 9,91 лева, както и законната лихва от момента на предявяване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 2 от ГПК с рег. № 224 /15.05.2025 г. по частно гражданско дело № 381/2025 г по описа на Районен съд - Свищов.Също така ищеца заявява, че оттегля исковата претенция на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за забава.В съдебно заседание ищеца, чрез процесиалния представител адв. П. заяви, че поддържа исковата молба и молбата с вх. № 4142/05.09.2025 г. Същото поддържа и в съдебно заедание.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът ЕТ „******************“, чрез процесуалния си представител адв.И. И. от ВтАК е подал писмен отговор, в който заявява, че предявените осъдителни искове са недопустими, а отделно от това и неоснователни. Излага че видно от петитума исковете са осъдителни и основание за предявяване на такъв иск е съдът да е отказал издаване заповед за изпълнение, но това не било така, защото по ЧГД№381/2025г. по описа на РС-Свищов такава е издадена.

Изразява становище, че ищеца твърди че страните са обвързани от договор за пренаемане на земеделска земя, че ответника е заплатил сумата от 2641,75 лева и че към момента на това плащане, ответника бил изпаднал в забава.

Относно тези обстоятелства, ответника сочи че за да претендира изпълнение на договорно задължение, трябва да докаже облигационно отношение, каквото имало по силата на сключения между страните на 05.07.2023г. договор, но по делото нямало доказателства за договора за наем, от който ищеца черпи правото да преотдава имота, че дължимия наем в размер на 2631,75 лева е изцяло платен от ответника на 31.03.2025г. Също така, сочи че ответника, длъжник по наемното отношение, въпреки, че е изпълнил задължението си със забава, при извършване на плащането е посочил изрично че погасява задължението си за наем и кредитора, явяващ се ищец с настоящото производство тогава това без възражения. Относно лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД, ответника излага, че тя би следвало да обезщети кредитора за вредите от забавата при неизпълнение на парично задължение и се явява акцесорно спрямо вземането за главницата, като същото не се дължало на кредитора, при условие че не е упражнил правото си по съдебен ред. Твърди че длъжникът е погасил задължението си на 31.03.2025г. изцяло и кредиторът го е приел, като едва на 15.05.2025г. ищеца бил решил че с извършеното на 31.03.2025г. плащане, длъжникът не е погасил дължимият наем, а е погасил лихвата до 31.03.2025г. Ищеца бил изчислил погасеното, като лихва в размер на 626,06 лева и частично дължимия наем в размер на 2015,69 лева, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за останалата част от наема и за мораторна лихва от 01.04.2025г. до 14.05.2025г. Взема становище, с оглед изложеното, че заявената от ищеца претенция е неоснователна, понеже било неоснователно да се твърди в последствие, че с извършеното на 31.03.2025г. плащане се погасява лихва в размер на 626,06 лева и частично дължимия наем в размер на 2015,69 лева, след като длъжникът изрично е посочил кое задължение погасява и кредиторът тогава е приел плащането по начина по който е направено.

Ответника оспорва исковата претенция , като твърди, че не дължи сумата от 626,06 лева главница по договор за пренаема на земеделска земя от 05.07.2023г. понеже е заплатил дължимия наем на 31.03.,2025г. и това е било прието от кредитора. Също така оспорва претенцията на ищеца, че дължи мораторна лихва в размер на 9.91 лева за периода от 01.04.2025г. до 14.05.2025г., тъй като е погасил главното задължение на 31.03.2025г. Навежда 3 твърдение, че изпълнението на задължението за плащане на наема е станало по-късно от датата посочена в договора със съгласието на ищеца, след проведени между страните разговори. Като доказтелство за последното , сочи че на 17.06.2024г. страните отново сключват договор за наем за същия имот, въпреки че задължението на ответника към ищеца по договора сключен между тях на 05.07.2023г., все още не е било погасено. Моли съдът да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника разноските по делото. Не възразява да бъдат приети представените писмени доказателства, като моли да бъдат прието Договор за пренаемане на земеделска земя от 17.06.2024г. и да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане. С оглед становището на ищцовата страна, ответника моли да му бъде предоставена възможност да ангажира допълнително доказателства, в това число и ССчЕ, за която ще изложи въпроси в съдебно заседание. В хода на устните състезания излага становище, че поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави искане за изготвяне на ССчЕ, като е изготвена такава и приета по делото

В указания срок от последното заседание по делото са постъпили писмени защити от страните в които те сочат обстоятелства по същество и доразвиват тезите си.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 381/2025г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „***” ЕООД, ЕИК ********* е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми за неизплатено задължение за наем по договор за наем на земеделска земя. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 224/ 15.05.2025 г. в полза на ищеца за заплащане от ЕТ “***************“ на сумата 626,06 лева /шестстотин двадесет и шест лева и шест стотинки/- главница по договор за пренаемане на земеделска земя от 05.07.2023г.; 9,91 лева /девет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2025 г. до 14.05.2025 г., ведно със законна лихва за от датата на предявяване на заявлението в съда – 15.05.2025г. до изплащане на задължението, както и сумата 225,00 лева /двеста двадесет и пет лева/разноски по делото, от които 25,00 лева за държавна такса и 200,00 леваадвокатско възнаграждение. На 20.06.2025г. е постъпило възражение от ответника ЕТ “***************“ по чл.414 ГПК. Заповедният съд, с разпореждане от 24.06.2025 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, като довнесе държавна такса. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.

По делото е предоставен договор за наем на земеделска земя от 05.07.2023 г., сключен между страните – ищеца „***” ЕООД, ЕИК ********* и ответника ЕТ „*****************“, с посочени параметри относно 4 землищата на земите, които се отдават под наем, както и наемна цена, възлизаща в размер на 125 лева на декар наета земя, за стопанката година от срока на договора или общо 2641,75 лева. Посочено е в чл. 8, че дължимото наемно плащане се заплаща при подписване на договора. В чл.9 от същия договор е записано че дължимата сума се заплаща по приложена от наемодателя банкова сметка, която е посочена. В чл. 3 от него е договорено, че същият е със срок на действие за една стопанска година, считано от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г., включително.