Определение № 13665 от 22.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13665 гр. София, 22.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. Д.ВА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д.ВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110111472 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 396489/06.12.2024 г. от „С. Г. ГРУП“ ЕАД, подадена чрез адв. М., с която се иска да бъде постановено изменение на постановеното по делото Решение № 20517/13.11.2024 г. в частта за разноските. Искането на молителя е да не бъдат присъждани разноски на ищеца поради направеното от него в качеството му на ответник признание на иска, както и довода, че не е дал повод за завеждане на делото.

В срока по чл. 248 ГПК не е постъпил отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.

Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По същество молбата неоснователна.

В постановеното Решение № 20517/13.11.2024 г. по гр.д. № 11472/2024 по описа на СРС, 88 с-в съдът е осъдил ответника „С. Г. ГРУП“ ЕАД да заплати на ищеца Д. М. С. сумата от 470, 75 лв. съдебни разноски. В мотивите на решението е посочено, че присъдената сума представлява сбор от държавна такса в размер на 70, 75 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Съдът е съобразил направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В допълнение и с оглед изложените в сезиращата молба доводи следва да се посочи, следното: съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая 1 ответникът в отговора по чл. 131 ГПК действително е признал иска. В исковата обаче молба се твърди, а и са представени доказателства, че срещу ищеца е било образувано изпълнително дело и това обстоятелство не се оспорва от ответника. При това положение и независимо, че по изпълнителното дело може да е настъпила перемпция, съдът не може да приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

В константната практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е възприето разрешението, че за да се разпределят разноските според правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, следва да са осъществени две кумулативни предпоставки ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за наличие на първата предпоставка винаги е обусловена от фактите по конкретното дело. Съгласно определение № 534/06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., по повод спор за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск, основан на твърдения за изтекла погасителна давност на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е прието, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора ответник само в случай, че той предприеме действия за събиране на погасеното по давност вземане или оспори иска; Кредиторът не следва да отговаря за разноските, ако признае иска, а длъжникът не се е възползвал от възможността да поиска извънсъдебно от него да зачете давността, за да бъде избегнат съдебният процес; Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки срещу длъжника или ако оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца, т.е. смята вземането си за дължимо. Ето защо и ищецът разполага с правото да защити по съдебен ред твърдението си, че вземането е погасено по давност.

Ето защо съдът намира, че няма основание за изменение на решението в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 396489/06.12.2024 г. от „С. Г. ГРУП“ ЕАД, подадена чрез адв. М., с която се иска да бъде постановено изменение на постановеното по делото Решение № 20517/13.11.2024 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на определението по чл. 248 ГПК за 2 произнасяне по молба от 10.01.2025 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3