Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 05.05.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 106/2026
Вид
Решение № 76
Подписан
05.05.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов, Борис Константинов Динев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Враца, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20261400500106 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, уточнена с молба вх. № 1878/11.03.2026г., подадени от Ц. З. Р., ЕГН **********, от гр. ***, ***, чрез адвокат Ж. Д. Д., против решение № 202 от 29.08.2024г. по гр.д. № 730/2023г. на Районен съд – Бяла Слатина, в неговата цялост, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от нея против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Витоша" № 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор К.Х.Ч. и Изпълнителният директор Б.А.В., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.380 от КЗ вр.чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да й заплати сумата 4500,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП, реализирано на 29.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на молбата до ответното застрахователно дружество - 11.01.2023г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, и е осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 200,00 лв.

Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон, а именно не е спазен принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за 1 неимуществени вреди. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че изплатеното й обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 1 500 лева напълно покрива претърпените от нея болки, страдания и преживения стрес. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като цитира ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд и съдебна практика на ВКС, в които е дадено определение на понятието „справедливост" по чл. 52 от ЗЗД и фактите и обстоятелствата, които следва да се отчетат при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочва, че в настоящото производство са доказани търпените от нея болки и страдания, техния интензитет и характер, както и отражението им върху здравето й и счита, че заместващото обезщетение за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди следва да е в размер 4 500 лева, от която сума следва да бъде приспадната платената от застрахователното дружество преди завеждане на исковата молба като обезщетение сума от 1 500 лева. Изтъква, че законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди - в размер на 10 420 млн. лева при причиняване - на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие - арг. чл. 492, т. 1 от КЗ, поради което по този начин е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претърпените болки и страдания. Твърди, че решението е неправилно и в частта, с която е осъдена да заплати на „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, гр. София сумата 200 лева разноски по делото.

Моли съда, да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд Бяла Слатина, включително и в частта, с която е осъдена да заплати сумата 200 лева направени по делото разноски, като неправилно и незаконосъобразно и постанови решение, с което да осъди ответника „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, да й заплати сумата 4 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени и търпени понастоящем от нея неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 29.12.2022 год., причинено от виновния водач М.С.Р., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2023 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото дружество „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез юрисконсулт Р. К., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е неоснователна. Счита, че при постановяване на съдебното решение съдът е взел предвид и е обсъдил всички приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и изводът, че исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание, е правилен и законосъобразен, че правилно първоинстанционният съд е аргументирал своите изводи, въз основа на приетите заключения на съдебноавтотехническата и съдебно-медицинската експертизи. Поддържа, че са 2 основателни доводите на съда, че с изплащане на сумата 1500 лв. застрахователят „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е изплатил обезщетение на ищцата за претърпените неимуществени вреди, с което напълно покрива претърпените болки, страдания и преживения стрес от ищцата, както и че към датата на процесното ПТП, тази сума е над две минимални работни заплати за страната. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, да потвърди първоинстанционното съдебно решение, като правилно, законосъобразно и справедливо, и да му присъди направените разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт. При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд – Бяла Слатина е бил сезиран с искова молба, подадена от Ц. З. Р. с ЕГН ********** от гр.Бяла Слатина, обл. Враца, ***, с която против „ДЗИ - Общо застраховане“ Е АД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, ***Б, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 4500.00 лева (след допуснато увеличение на размера на иска от първоначално предявения за 2000 лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинените й увреждания от настъпилото на 29.12.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред ответното дружество – 11.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 29.12.2022г., около 08.15 часа в лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ВР *** ВС, управляван от М.С.Р. на предна дясна седалка, с правилно поставен обезопасителен колан пътувала и ищцата Ц. З. Р.. В района на кръстовището в гр.Бяла Слатина, образувано от ул.

„Васил Левски“ и ул. „Захари Стоянов“, водачът на лекия автомобил „Опел Вектра“ не спрял, въпреки намиращия се пътен знак „Б2“ „Стоп“ и не пропуснал движещия се от дясно, спрямо посоката му на движение по път с предимство лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ВР *** СС, управляван от А.М., вследствие на което настъпило ПТП. Вследствие на настъпилото ПТП на ищцата било причинено цефалгия /главоболие/, черепно-мозъчна травма, мозъчно сътресение. Поддържа се, че след настъпилото ПТП ищцата е откарана от екип на ЦСМП в Спешно отделение гр.Враца, където след извършени изследвания и консултации с лекари специалисти й е поставена 3 работна диагноза цефалгия. Ищцата е освободена от болничното заведение с назначена медикаментозна терапия с обезболяващи медикаменти и дадени указания за следене на общото състояние на същата в домашни условия. /По делото е представен фиш от Център за спешна медицинска помощ гр.Враца, филиал гр.Бяла Слатина, а не както се сочи в исковата молба гр.Враца./ Посочва се, че на 03.01.2023г. поради нестихваща силна болезненост в областта на главата, световъртеж и шум в ушите, ищцата е приета за лечение и настанена в МБАЛ гр.Бяла Слатина за периода от 03.01.2023г. до 05.01.2023г. с диагноза черепно-мозъчна травма и мозъчно сътресение. Изтъква се, че след пътнотранспортното произшествие ищцата била в тежко физическо и здравословно състояние, като причинените й наранявания довели до силни и продължителни болки в увредената област, че имала периодично силно главоболие, което от своя страна водило до бърза уморяемост и непълноценност. Наред с това ищцата трудно преодоляла стреса, предизвикан от пътнотранспортното произшествие, не спяла спокойно след инцидента, появило се продължително неспокойство, страхувала се да пътува в автомобил, изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост. Твърди се също, че за станалото пътнотранспортно произшествие на виновния водач М.С.Р. - съпруг на ищцата, е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и наказателно постановление. Поддържа се, че управляваният от Мирослав Рачев лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег. номер ВР *** ВС имал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с полица № BG/06/12200n92404/2L04.2022n, валидна до 20.04.2023г. Посочва се, че с молба вх. № 94-В-4/11.01.2023г. ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е сезиран за изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, като с допълнителна молба № 94-В-30/06.02.2023г. е предоставена и банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр.София, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че дружеството е извършило в полза на ищцата плащане на застрахователно обезщетение във връзка с това ПТП по щета № 43072952300009 в размер 1500.00 лева, за което е приложило и платежен документ. Иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, или да го редуцира по размер като прекомерен, както и да му присъди направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, допуснати и изслушани са съдебно-автотехническа, основна и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, чиито заключения не са оспорени от страните и са приети от съда.

Първоинстанционния съд е приел за безспорно установено наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД и собственика на лек автомобил марка „Опел 4

Вектра“ с рег.№ ВР *** ВС, с полица № BG/06/122001192404, със срок на застраховката от 21.04.2022г. до 20.04.2023г., което обуславя пасивната материално-правна легитимация на застрахователя „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да отговаря по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Приел е също, че на 11.01.2023г. застрахователят е сезиран от ищцата, чрез пълномощника й, по реда на чл.380 КЗ с искане за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер 100 000.00 лева, а ответното дружество й е изплатило 1500.00 лева с ликвидационен акт по щета № 43072952300009/28.03.2023г., която застрахователна сума напълно покрива претърпените болки, страдания и преживения стрес от ищцата.

След като е обсъдил подробно събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, въз основа на която е направил изводи за неоснователност на исковата претенция за обезщетение за причинените на ищцата от деянието неимуществени вреди.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.