Определение № 148 от 31.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Стара Загора, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500041 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „В. и к.“ ЕООД гр.

С.З., чрез адв. А. С., против определение № 3452 от 09.12.2024г., постановено по гр.д. № 1248/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се оставя без уважение молбата на „ВиК“ ЕООД, гр.С.З. за изменение на Решение № 908 от 25.10.2024г., постановено по делото като неоснователна.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага съображения, че заповедното производство, чието продължение е исковото било образувано на 19.07.2023г., а след издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на 21.07.2024г. ответникът заплатил сумата от 200 лв. на 02.08.2023г. Счита, че извършеното плащане от страна на ответника на 200 лв. на 02.08.2023г. било извършено в хода на съдебното производство, което било образувано на 19.07.2023г. с подаването на заявление по реда на чл. 410 ГПК.

Моли да се отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да им се присъдят изцяло разноските по гр. дело № 1248/24г. и по ч. гр.д. № 3005/2023г. по описа на РС – Стара Загора.

В срока за отговор другата страна Т. Ж. К., чрез назначения му особен представител адв. Т. С. П. оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт. Внесена е дължимата държавна такса за образуване на въззивно частно производство.

С обжалваното определение Районен съд – Стара Загора е оставил без 1 уважение молбата на „ВиК“ ЕООД, гр.С.З. за изменение на Решение № 908 от 25.10.2024г., постановено по делото като неоснователна. Изложил е съображения, че плащането на сумата 200 лв. от ответника е извършено на 02.08.2023г., а искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е предявен едва на 14.03.2024г., затова е счел, че към датата на предявяване на иска част от вземането на ищеца е била погасена чрез плащане и ищецът е следвало да съобрази исковата си претенция с това обстоятелство. Ответникът е платил преди образуване на делото, поради което не е дал повод за предявяване на иска за посочената сума. Неговото поведение не е необходимо условие за възникване на състояние на правен спор за тази сума, респ. за разрешаването му със средствата на исковия процес.

Приложеното гр.д. № 1248 /2024г. по описа на СтРС е образувано по искова молба на „ВиК“ , чрез адв. С. срещу Т. Ж. К. за заплащане на сумата 2432.42 лв. – неплатени услуги за период 25.02.2021г. – 26.05.2023г., лихва за забава 212.96 лв. за период 08.06.2022г. – 17.07.2023г., законна лихва от 19.07.2023г. и разноски.

С постановеното по делото решение № 908 от 25.10.2024г. СтРС е признал за установено съществуването на вземането на „ВиК“ ЕООД по отношение на Т. Ж. К. за сумата 2377.36 лв. главница и 83.06. лева лихва за забава. Отхвърлил е предявения иск до 2432.42 лв. - главница и 212.96 лв. лихва за забава като неоснователен. Присъдил е на ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

От заключението на вещото лице в исковото производство се установява, че на 02.08.2023г. е извършено частично плащане на задължението по издадената вече заповед за изпълнение в размер на 200 лв., с което е погасена главница в размер 55.06 лв., мораторна лихва – 138.75 лв. и законна лихва 6.19. лв.

Въззивният съд споделя съображенията на районния съд. Правилно районният съд е приел, че разноските в исковото производство на ищеца не следва да се присъждат в пълен размер, тъй като с решението се уважава частично претенцията му и се отхвърля в друга част. Извършеното плащане отстрана на ответника на 02.08.2023г. е станало преди завеждане на исковото производство – 14.03.2024г. и ищецът би следвало да отрази това обстоятелство в исковата молба в размера на претенцията си.

Ответникът не е станал повод за завеждане на исково производство за отхвърлената част от исковата претенция, тъй като задължението му в тази част е погасено поради плащане преди подаване на исковата молба от ищеца.

Налице е хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК, съгласно която ищецът не носи отговорност за разноските на другата страна, тъй като не е дал повод за завеждане на иска за погасената част от вземането му към ищеца в размер на 200 лв. преди това.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да потвърдено. Не 2 са налице предпоставки за изменение на решението на СтРС в частта за разноските.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3452 от 09.12.2024г., постановено по гр.д. № 1248/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се оставя без уважение молбата на „В. и к.“ ЕООД - гр. С.З., чрез адв. А. С. за изменение на Решение № 908 от 25.10.2024г., постановено по делото в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3