Решение № 1825 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1825 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502265 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20202299 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 9043/2021 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав, са отхвърлени исковете, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, против „М.К.Г.“ ООД, - за признаване за установено, че съществува вземане на ищеца в размер от 1247, 86 лв. - главница за топлинна енергия за периода м.12.2017 г. до м.12.2018 г., лихва за забава в размер от 260 лв. за периода 31.01.2018 г. до 26.11.2020 г., 20, 81 лв. сума за дялово разпределение и 3, 06 лв. - мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - на 07.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 61466/2020 г. по описа на СРС, 42 състав.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с която го обжалва изцяло.

Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно СРС е приел, че не е установено, че ответникът ползвал топлинна енергия в процесния имот и се е обогатил за сметка на ищеца. Твърди, че за процесния период не е налице подписан договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие и „Г.П.-М“ АД, поради което собственикът „М.К.Г.“ ООД, а не наемателят „Г.П.-М“ АД е задължен за заплащането на топлинна енергия на топлопреносното предприятие. Счита, че е без значение кой е обитавал процесния имот през исковия период, тъй като неоснователното обогатяване не възниква за кръга лица, които фактически са потребили отдадената 1 топлинна енергия, а за лицето, което е спестило разходите по заплащането й.

Моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и исковата претенция да бъде уважена в цялост.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответникът „М.К.Г.“ ООД, с който оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е анализирал задълбочено събраните по делото доказателства и е достигнал до обосновани изводи. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на ищеца - „Т.“ ООД, не е депозирало в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ищеца, както и не е изразило становище по жалбата в хода на съдебния процес.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е ползвал доставена топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот – офис № 6, находящ се в гр. София, бул. “******* за периода м.12.2017 г. до м.12.2018 г. с аб.№ 7692. За продажбата на топлинна енергия не е сключен писмен договор, съгласно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. По този начин ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество със стойността на доставената топлинна енергия до горепосочения имот и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. ЗЕ и общите условия на дружеството регламентират, че при продажба на топлинна енергия за стопански нужди следва да бъде сключен договор в писмена форма, а такъв договор между страните не е сключен, въпреки отправената покана. Във връзка с депозирано заявление е постановена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1 247, 86 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.12.201 г. – м.12.2018 г., 260 лв.- законна лихва за забава за периода 31.01.2018 г. – 26.11.2020 г., 20, 81 лв. – такса за дялово разпределение на топлинната енергия за периода м.12.2017 г. – м.12.2019 г., както и 3, 06 лв. – лихва за периода 31.01.2018 г. – 26.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, като му присъди сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Признава, че е собственик на недвижимия имот, находящ се на бул. „******* Твърди, че за периода м.12.2017 до м.12.2018 г. е налице валидно сключен договор за наем с „Г.П.М“ АД, по силата на който е ползвал същия. Във водена с ищеца кореспонденция същият е посочил, че дължимите за исковия период суми ще бъдат префактурирани на другото дружество - „Г.П.-М“ АД, в каквато насока са и твърденията на ищеца. Твърди, че е сключил писмен договор с ищеца на 2

30.07.2019 г., т. е. след исковия период. С оглед на това счита, че за периода м.12.2017 г. – м.12.208 г. не е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане на паричните суми за ползвана топлинна енергия, доколкото имущественото разместване не е настъпило между страните по делото, а за това следва да отговаря дружеството, което е осъществявало фактическа власт върху недвижимия имот. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

На 07.12.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „М.К.Г.“ ООД, за сумата от 1 247, 86 лв. - главница, както и 260 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2018 г. – 26.11.2020 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.12.2017 г. до м.12.2018 г., който период включва дължимата сума за действително потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, вх.В, офис 6, аб.

№ 7692. Посочено е, че дължимите суми са както следва: за доставена незаплатена топлинна енергия са 1 247, 86 лв. – главница за периода м.12.2017 г. – м.12.2018 г., 260 лв. – лихва за периода 31.01.2018 г. – 26.11.2020 г., 20, 81 лв. – за дялово разпределение за периода м.12.2017 г. – м.12.2018 г., както и сумата от 3, 06 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2018 г. – 26.11.2020 г. Твърди се, че сочения длъжник се е обогатил без основание за сметка на заявителя, поради което е длъжен да върни онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

С разпореждане от 23.12.2020 г. по ч. гр. д. № 61466/2020 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 30, 63 лв. - държавна такса и 50 лв. - възнаграждение на юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото са представени общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

По силата над договор от 02.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139в, ал. 2 ЗЕ „Топлофикация София“ ЕАД и „Т.“ ООД са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение, според което „Т.“ ООД приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост, а „Топлофикация София“ ЕАД се съгласява да определя размера на задълженията на отделните потребители въз основа на данните от дялово разпределение.

Видно от представения е договор за замяна на недвижими имоти от 22.06.2007 г., Столична община е прехвърлила на „М.-М.“ ООД и „М.-С.“ ЕООД в равни квоти правото на собственост върху подробно изброени общински недвижими имоти, находящи се в гр. София, район „Красно село“, а в замяна „М.-М.“ ООД и „М.-С.“ ЕООД прехвърлят на Столична община други подробно изброени недвижими имоти, собственост на дружествата.

Представено е разрешение за ползване от 19.08.2011 г. на офисна 3 секция „В“ с два броя магазини и помещение за заведение за бързо хранене в многофункционална сграда с магазини, офиси, жилища и подземен гараж на две нива, находяща се в гр. София, местност „Хиподрума“, район Красно село.

С решение от 14.12.2017 г. на едноличния собственик на капитала на „М.-С.“ ЕООД е прието последния да вземе участие в капитала на „Е.С.Д.Р.“ ООД с право на собственост върху подробно изброени недвижими имоти, сред които и процесния офис № 6.

По делото е представен договор за преобразуване чрез вливане между „М.К.Г.“ ЕООД и „Е.С.Д.Р.“ ООД от 19.06.2018 г.

Прието е решение от 27.07.2018 г. на едноличния собственик на капитала на „М.К.Г.“ ЕООД, с което е дадено съгласие за преобразуване чрез вливане на „Е.С.Д.Р.“ ООД в „М.К.Г.“ ЕООД.

Видно от удостоверение от ГИС София, многофункционална сграда, построена в м. „Хиподрума“ отговаря на административен адрес бул.

******* , като за офисната част се определя вх. В.

По силата на договор за наем от 07.12.2011 г., сключен между „М.М.“ ООД и „М.-С.“ ЕООД - наемодатели, и „Г.П.-М“ АД - наемател, наемодателите са предоставили за временно и възмездно ползване трети офисен етаж в сградата на бул. *******, вх. В, част от който е и процесния офис № 6, както и анекс към договора от 14.07.2017 г., с който срока за наем по договора се продължава до 31.12.2018 г.

Със споразумение от 22.12.2017 г., сключено между „М.-М.“ ООД, „М.-С.“ ЕООД и „Г.П.-М“ АД, както и „Е.С.Д.Р.“ ООД е постигнато съгласие „Е.С.Д.Р.“ ООД, като собственик на офиси, да замести като наемодател „М.М.“ ООД и „М.-С.“ ЕООД в сключения договор за наем с „Г.П.-М“ АД.

Представено е уведомително писмо от „М.К.Г.“ ЕООД до „Г.П.-М“ АД, с което го уведомяват, че „Е.С.Д.Р.“ ООД е преобразувано чрез вливане в „М.К.Г.“ ЕООД, поради което считано от 01.10.2018 г. фактурите за задълженията за отдадените под наем офисни помещения и паркоместа ще бъдат издавани от „М.К.Г.“ ЕООД.

От приемо - предавателен протокол от 27.12.2018 г., подписан от „М.К.Г.“ ЕООД и „Г.П.-М“ АД, се установява, че наемните отношения между страните се прекратяват.

Представено е писмо от 29.03.2019 г., с което „Топлофикация София“ ЕАД уведомява „М.К.Г.“ ЕООД, че са открити партиди за офиси 6, 7, 8 и студио архив 3 в сградата на бул. *******, а задълженията за периода м.12.2017 г. до м.12.2018 г. ще бъдат префактурирани на „Г.П.-М“ АД, в качеството му на ползвател.

По делото е приет договор № 43534/1083934 от 30.07.2019 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „М.К.Г.“ ЕООД при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр.

София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.

От представените от третото лице помагач писменни доказателства главен отчет и изравнителни сметки, се установява, че са извършени отчитания на показанията на уредите за абонат „Г.П.-М“ АД и са изготвени изравнителни сметки.

От приетото заключение по изслушаната пред СРС съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. М.Т., се установява, че 4 топлинната енергия за процесната сграда се ползва изцяло за стопански нужди и абонатната станция е собственост на абонатите в сградата. Общият топломер се отчита на всяко първо число на месеца по електронен път, а същия е монтиран на 19.03.2015 г. и е проверен на 14.12.2017 г., като заключението на ДАМТН е „съответства на одобрения тип“. За процесния период дяловото разпределение е извършвано от „Т.“ ООД съгласно изискванията на закона и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Според главните отчети и изравнителни сметки в процесния имот за разглеждания период топлинната енергия за отопление на имота се отчита с апартаментен топломер, показанията за топла вода се отчитат чрез един водомер.