Решение № 4126 от 12.10.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 4126

Велико Търново, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар С.М. като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20267060700820 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е. Х. И. от [населено място] е обжалвал като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1451913 от 16.04.2026 21.07.2026 година на младши автоконтрольор при РУ – Свищов към ОДМВР – Велико Търново.

С подробно развити аргументи в жалбата, които се поддържат и допълват от процесуалния му представител адвокат П. Д. от ВТАК в открито съдебно заседание, моли процесната заповед да бъде отменена. Претендира сторените разноски по делото.

Ответникът по жалбата, младши автоконтрольор при РУ – Свищов към ОДМВР – Велико Търново, не е взел становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.

Видно е от съдържанието на самата заповед, че същата е връчена на 21.07.2026 г. на жалбоподателя. Жалбата е подадена чрез ответника до съда на 30.07.2026 година, видно от датата върху щемпела, с която е приета в администрацията на РУ - Свищов, т.е. в преклузивния 14 дневен срок по чл.149 от АПК. Жалбоподателят е активно легитимиран да оспори заповедта, тъй като той е посочен като адресат на неблагоприятните и последици.

По същество жалбата е основателна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

На 21.07.2026 година ответникът по жалбата е издал АУАН №3812161, като е посочил в обстоятелствената му част, че на същата дата жалбоподателят, като водач на ППС управлява в [населено място] товарен автомобил “Форд Транзит” с регистрационни табели [рег. номер], който товарен автомобил е собственост на Ю. М. С. от [населено място]. Въпросното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото е с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

В представеното на същата дата обяснение на водача е посочено, че същият е взел буса от Ю. С. М., като не е знаел, че не е заплатена застраховката “Граданска отговорност”.

В представената докладна записка тези обстоятелства са подробно описани, като е посочено, че от системата АИС на МВР е констатирано, че липсва въпросната застраховка и МПС било с прекратена регистрация, считано от 08.07.2026 година, както е отбелязано и в АУАН и в процесната заповед.

Какви са изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните доказателства?

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“.

В случая е посочено в процесната ПАМ, че заповедта е издадена от овластен със заповед №366з - 3249 от 4.09.2025 година на Директора на ОДМВР – В.Търново административен орган. В самата заповед е прието, че става въпрос за прилагане на мярката по чл.171, т.1, буква „з“, „гг“ от ЗДвП. Според т.2,2 от овластяващата заповед на Директора на ОДМВР – В.Търново младши автоконтрольори в група „Охранителна полици“ в РУ - Свищов могат да налагат такива принудителни мерки за територията, която това РУ обслужва. Следователно заповедта е издадена от компетентен по материя, степен и територия орган в условията на делегация.

Заповедта обаче е формално незаконосъобразна, като дори и да се приеме обратното, тя е издадена в противоречие с материалния закон. Видно от цитираната по-горе разпоредба заповедта за прилагане на ПАМ следва да е мотивирана, като относно мотивите приложима е разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, изискваща наличието на фактически и правни основания. В случая липсва описание на посочените в правното основание на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП обстоятелства. Отбелязано е единствено, че описаното МПС е дерегистрирано на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, без да е описано кога е изпратено уведомлението от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, кога и от кого е получено същото, и на коя дата е станало въпросното уведомяване. Следователно, в случая е налице порокът, визиран в разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

По съответствието на оспорената заповед с материалния закон:

В случая мярката се прилага за твърдяно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДВП, като тази разпоредба предвижда следното: “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“.

С оглед описаните в заповедта и АУАН обстоятелства следва предположението, че се претендира управление на МПС от жалбоподателя в качеството му на водач на МПС със служебно прекратена регистрация на това същото МПС по реда и условията на чл.140, ал.1, предложение първо от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда следното: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“.

В случая обаче не се претендира, че става въпрос за нерегистрирано превозно средство, доколкото няма такава констатация. Претендира се дерегистриране на това МПС /прекратяване на регистрацията му с оглед неспазване на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП/.

Разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП /която е посочена в заповедта с оглед разписаното в чл.175, ал.3 от ЗДвП/ предвижда следното: “Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.”.

От структурата на самата норма е видно, че става въпрос за административна процедура, която се развива служебно, без органът, който води производството, да се сезира от някое заинтересовано лице. Компетентността за прекратяване на регистрацията на МПС принадлежи на началниците на сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР с аргумент от чл.6, ал.2, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата за лаконичност/. Посочените органи действат или служебно /както е процедирано в процесният случай/, или по изрично писмено заявление на собственика на МПС - вж. чл.18, ал.1 от Наредбата.

Следва обаче да се отбележи, че прекратяването на регистрацията има не само фактически, а и правни последици, които и в случаите на служебно прекратяване, а и в случаите на прекратяване по заявление, са абсолютно еднакви и имат еднакъв ефект в правната сфера на адресата си. Именно поради това в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредбата е предивдено, че при прекратяване на регистрация на МПС при условията на чл.143, ал.10 от ЗДвП следва да се уведоми собственика на съответното МПС, посочен в регистъра.

След като са налице неблагоприятни правни последици, които законът свързва с прекратяването на регистрацията на определено МПС по отношение на конкретен адресат чиито права и законни интереси са засегнати, то това служебно прекратяване на регистрация по съществото си представлява индивидуален административен акт както по смисъла на чл.21 от АПК, така и по смисъла на чл.120, ал.2 от КРБ, като за издването му в този случай е предвидено изрично уведомяване на собственика на това ПС.

Задължението за уведомяване за неблагоприятен административен акт извън изискването на чл.18б, ал.2 от Наредбата произтича впрочем и от разпоредбата на чл.18а от АПК - аргумент от чл.61 от с.к.

По преписката липсват данни за уведомяването на собственика на въпросният автомобил – Ю. М. С., или на лице, което го ползва, за наличието на дерегистрацията по чл.143 ,ал.10 от ЗДвП. Няма никакви доказателства или данни за това, че жалбоподателят е бил уведомен за това, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена на посочената дата регистрация.

Следователно, не може да се приеме, че към момента на извършената проверка актът за прекратяването на регистрацията е породил правните си последици и не може да се приеме, че въпросният автомобил не е регистриран по надлежния ред /доколкото в процесният случай не се и твърди липсата на регистрационни табели с оглед нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП/.

При това положение ответникът не може да се позове на това прекратяване на регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС, доколкото същото не е произвело правното си действие /няма норма, която да сочи, че прекратяването на регистрацията е предварително изпълним по силата на закона акт/.

От изложенотно дотук следва, че липсва основание да бъде издадена ПАМ като процесната с позоваване на прекратяване на регистрация на МПС, което не е произвело правното си действие.

Жалбата е основателна и следва да се уважи.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски за държавна такса от 5 ,11 евро, както и ефективно заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 260 евро. Разноските следва да се поемат от ОДМВР – Велико Търново по смисъла на §1, т.6 от ДР на АПК.

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1451913 от 16.04.2026 21.07.2026 година на младши автоконтрольор при РУ – Свищов към ОДМВР – Велико Търново.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на Е. Х. И. от [населено място], [ЕГН], разноски по делото от общо 265,11 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�