Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 612 от 08.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9567/2022
Вид
Решение № 612
Подписан
08.02.2023
В сила
08.02.2023
Състав
Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. София, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20221100509567 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Е. Н. С., срещу решение № 1927/11.03.2022 г., постановено по гр. д. № 55879/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, с което съдът е издал на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита в полза на М. С. Н., срещу Е. Н. С., налагайки на ответника мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, както и глоба в размер на 200 лв. Въззивникът е навел оплаквания, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, не е мотивирано и е необосновано.

Изложил е съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено и молбата за защита да бъде отхвърлена. Претендира направените разноски.

Въззиваемата страна М. С. Н., с подаденото възражение, излага писмени обяснения.

За съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

1

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 29.09.2021 г., уточнена с молба от 04.10.2021 г. М. С. Н. е поискала да се издаде заповед за защита срещу Е. Н. С.- с който е живяла в условия на фактически съпружеско съжителство и с който имат общо дете, с която да се наложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН, описвайки в какво се е изразявал акта на насилие по отношение на нея.

С решение № 1927/11.03.2022 г., постановено по гр. д. № 55879/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 83 състав е издал заповед за защита на М. С. Н. срещу Е. Н. С., като му е наложил мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя, осъдил е ответника да заплати глоба в размер на 200 лв. по сметка на СРС и държавна такса по сметка на СРС в размер на 25 лв.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е осъществил на посочената дата домашно насилие спрямо молителката- обиди и закани, представляващи психическо и емоционално насилие.

Настоящия съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че се доказва извършването на твърдяното домашно насилие, поради следните съображения:

В сезиращата съда молба за защита по ЗЗДН не се излагат конкретни твърдения за отправените от ответника обиди- такива са посочени в уточняващата я молба от 04.10.2021 г. . Твърди се, че на 20.09.2021 г., около 18,30 часа ответника е пресрещнал молителката на улицата пред блока й.

На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като в същата не са декларирани отправените обиди към молителката. А относно твърдяното пресрещане на молителката от 2 ответника- в настоящия случай е налице свидетел, присъствал по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено насилието- т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.

Със свидетелските показания на С.Я., присъствал почти през цялото време, когато се твърди извършване на насилието се установява, че молителката е пресякла улицата и тя е инициирала разговора между двамата, тя я напсувала ответника и тя го е заплашвала. Ответника не е обиждал и заплашвал молителката пред свидетеля, който е присъствал от началото до края на срещата им, със съвсем кратко прекъсване. Съдът кредитира тези показания, тъй като свидетеля установява обстоятелства, за които има преки и непосредствени впечатления, тъй като показанията му са дадени под страх от наказателна отговорност и не са заинтересовани. С тях се опровергава доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Следва да се отчете и обстоятелството, че с молбата за защита молителката е поискала да бъдат допуснати до разпит в качеството им на свидетели очевидци на акта на насилие, извършен на 20.09.2021 г. две лица, като молителката не ги е осигурила въпреки, че ги е поискала при режим на довеждане.

Посочените актове на насилие не се установяват и от останалите, събрани по делото доказателства.

Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита – да се остави без уважение, поради което и жалбата на ответника по първоинстанционното дело се явява основателна.

Като съобрази изхода на делото, въззиваемата страна следва да заплати държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната жалба).

При този изход на делото, основателно се явява искането на въззивника за присъждане на деловодни разноски и съдът му присъжда такива в размер на 300 лв.- платено възнаграждение на адвоката му в първоинстанционното производство.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ решение № 1927/11.03.2022 г., постановено по гр. д. № 55879/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 83 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. С. Н., ЕГН********** за издаване на заповед за съдебна защита срещу Е. Н. С., ЕГН********** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС сума в размер на 37,50 лв.- държавни такси.

ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН********** да заплати на Е. Н. С., ЕГН********** сума в размер на 300 лева-разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4