Решение № 8383 от 10.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8383 гр. София, 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110105674 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по молба с вх. № 398296/07.12.2024 г., подадена от „Е.М.“ ЕООД – ищец по делото, с която е поискано допускането на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 18956/21.10.2024 г., тъй като в мотивите му било посочено, че размерът на главницата за периода 15.08.2021 г. – 15.07.2023 г. по падежирали месечни вноски по договора за кредит е 2 902, 18 лв. била частична, както частично се явявало и вземането за възнаградителна лихва за периода 15.08.2021 г. – 15.07.2023 г. Иска се този извод на съда относно частичния размер на паричните вземания, предмет на делото да бъде отразен и в диспозитива на решението, като се внесе поправка на очевидната фактическа грешка в този смисъл.

Ответникът Н. А. Г. редовно уведомен на 10.03.2025 г. не взема становище в законоустановения срок.

От фактическа страна съдът намира следното:

Производството по делото е по реда на чл. 422 ГПК след проведено заповедно производство, в което е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК № 28268/23.09.2023 г. по ч. гр. дело № 48689/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, в която е разпоредено длъжникът Н. А. Г. да заплати на кредитора „Е.М.“ ЕООД следните суми: 2 902, 18 лв. лева – главница по Договор за потребителски кредит; 1 657, 58 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2021 г. – 15.07.2023 г. На 08.11.2023 г. длъжникът е възразил и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителя е предявил искова молба с вх. № 30464/31.01.2024 г. за сумите, предмет на заповедта за изпълнение. С молба № 325379/15.10.2024 г. ищецът е посочил, че цялото вземане е в размер на 13 613, 37 лв., от които 11 996, 02 лв. – главница и 1 617, 35 лв. – лихви и от тези суми се явяват част от тези претендираните предмет на делото. С протоколно определение от 15.03.2024 г. съдът е оставил без уважение искането за внасяне на това уточнение, тъй като то не е било заявено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и поради това в производството по иск по реда на чл. 422 ГПК то не е негов предмет. Проектът за доклад е обявен за окончателен. На 21.10.2024 г. съдът е постановил своето решение.

От правна страна съдът намира следното:

Очевидната фактическа грешка е несъответствие между формираната истинска воля 1 на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. След коректен прочит на постановеното по настоящето дело Решение № 18956/21.10.2024 г. съдът установява, че в мотивната му част никъде не посочавно, че двете вземания, които са предмет на спора са част от вземания с по-голям размер, което да обоснове разглеждането им като частични претенции. Липсва несъответствие между мотивите на решението и неговия диспозитив, поради което подадената от „Е.М.“ ЕООД молба с вх. № 398296/07.12.2024 г. следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 398296/07.12.2024 г., подадена от „Е.М.“ ЕООД за допускане поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото Решение № 18956/21.10.2024 г. като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Софийски градски съд от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2