Решение № 9 от 25.01.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Свищов, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20234150100404 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима молба „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *, гр. **, срещу Е. М.

М., ЕГН: **********, гр. *** (постоянен адрес), гр. **** (настоящ адрес), с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 219, ал. 1 ГПК по делото е конституирано трето лице „ТС“ ЕООД, ЕИК: *****, гр. ******, като помагач на страната, „Т.С.“ ЕАД, която иска привличането му.

В исковата молба (ИМ) се твърди, че:

Е. М. М. бил собственик на въпросния топлоснабден имот в гр. *******, за процесния период: 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., поради което на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) в сграда в режим на етажна собственост (ЕС), привързана към мрежата на „Т.С.“ ЕАД. Прочее М. бил длъжен да монтира средства за дялово разпределение (чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ) и да плаща цена за ТЕ (съгласно цените, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г., наричана по-долу за краткост: „Наредбата № 16-334“). На това основание било възникнало продажбено отношение между страните на ТЕ, по което ЕАД било продавач (доставчик), а физическото лице (ФЛ) – купувач (потребител), за което се прилагали, освен общото гражданско право и специалния ЗЕ, и общите условия (ОУ) на дружеството: чл. 150, ал. 1 ЗЕ. М. бил длъжен да плаща ежемесечните суми за ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за което се начисляват (чл. 84, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 33 и чл. 32, ал. 1-2 ОУ); след този момент ФЛ дължал законна лихва (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) върху всяка просрочена месечна вноска. Въпреки това М. не бил изплатил задълженията си, предмет на дело, към „Т.С.“ ЕАД. Сумите били определени „прогнозно“ за всеки месец, а след края на отчетния период се извършвало „изравняване“, на основание чл. 139, 139а, 138б ЗЕ, във вр. с Наредба № 16-334 от „ТС“ ЕООД.

Така на 24.11.2022 г. ЕАД подало заявление по чл. 410 ГПК срещу М. за сумата от 3 022.35 лв., от която: а) 1 443.87 лв. – главница за ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със главницата върху нея от 24.11.2022 г. до окончателното й плащане; б ) 1 097.50 лв. – главница за ТЕ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със главницата върху нея от 24.11.2022 г. до окончателното й плащане; в) 327.51 лв. – законна лихва върху главницата от 1 443.87 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; г) 126.95 лв. – законна лихва върху главницата 1 097.50 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 1 г.; д) 20.87 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 08.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 24.11.2020 г. до окончателното й плащане; е) 5.65 лв. – законна лихва върху главницата от 20.87 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г.; ж) 60.45 лв.

– държавна такса (ДТ), и з) 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. ФЛ подал възражение срещу заповедта по чл. 414 ГПК, поради което ЕАД предявило настоящия установителен иск (УИ) по чл. 422 ГПК, с който иска от Свищовския районен съд (СвРС) да приеме за установено по отношение на ФЛ, че същото дължи на ЕАД така предявените в заповедното производство суми на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В отговора на исковата молба (ОИМ) се взема становище, че искът бил допустим но неоснователен. Съображенията за това са следните: част от претендираните суми били погасени по давност, тъй като се касаело да периодични плащания, погасяващи се кратката, тригодишна давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД), които вземания ставали изискуеми ежемесечно, а не при ежегодно изравняване в края на отоплителния сезон. Възразява се, че начислените суми за дялово разпределение, в размер от 1.96 лв. до 2.46 лв., били „производно“ начислени, без да е била посочено как е станало това. Оспорват се и исканията за законна лихва, поради това че длъжникът – ответник не бил изпаднал в забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

Моли СвРС да остави без уважение ИМ; претендират се разноски в заповедното и исковото производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което възлиза на 602 лв.

Н а трето лице – помагач на ищцовото дружество, „ТС“ ЕООД, са били връчени преписи от ИМ и ОИМ, но същото не е взело становище по тях, нито е изпратило представител в о. с. з.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Е. М. М. е собственик на въпросния топлоснабден имот в гр. *******, за процесния период: 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. (Видно от Нотариален акт за дарение № 5223/1983 г. нотариус при Софийски районен съд, с. 16 от гр. д. № 404/2023 г. на СвРС.) Така на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ той се явява потребител (клиент) на ТЕ в сграда в режим на ЕС, която привързана към мрежата на „Т.С.“ ЕАД (обстоятелството е безспорно).Е. М. бил длъжен да монтира средства за дялово разпределение (чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ) и да плаща цена за ТЕ (съгласно цените, определени в Наредбата № 16-334). ЕАД начислявало „прогнозно“ за всеки месец дължимите й се от ФЛ суми, за което е издавало съотв. фактури, а след края на отчетния период дружеството направило „изравняване“, на основание чл. 139, 139а, 138б ЗЕ, във вр. с Наредба № 16-334 от „ТС“ ЕООД, за което, след сторниране, пак издавало съотв. фактур. На последното дружество било възложено с Договор № 2627/23.0.2002 г. между него и индивидуалните собственици на имоти в сграда в режим на етажна собственост (СЕС) (находящ се на л. 19 и сл. от гр. д. № 404/2023 г.).

Така на 24.11.2022 г. ЕАД подало заявление по чл. 410 ГПК срещу М. за сумата от 3 022.35 лв., от която 2 541.37 лв. – главница за незаплатена ТЕ за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва от 24.11.2020 г. до плащането на главницата; 454.46 лв.

– мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 03.11.202 г.; 20.87 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 08.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 24.11.2020 г. до окончателното й плащане; 5.65 лв. – лихва за периода от 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г. върху главницата за дялово разпределение. По това заявление е било образувано ч. гр. д. № 164222/2022 г. на Софийски районен съд. Последният съд е изпратил делото по подсъдност на СвРС, където пък било образувано ч. гр. д. №44/2023 г. По това дело била издадена Заповед за изпълнение № 23/23.01.2023 г., срещу която длъжникът (ответникът) е възразил по чл. 414 ГПК, при което ищецът предявил настоящия УИ по чл.

422 ГПК,

2

От назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) се установя, че: (1) Извършвани са ежемесечни отчети по общия топломер и водомер в СЕС. (2) Отчетите на общите разходи на сградата и разходите на абоната са съобразени с изискванията на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. (3) Стойностите за изготвените изравнителни сметки са:

(а) за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. – сума за полочване, със ДДС 382.20 лв., (б) за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. – сума за получаване 310.99 лв., със ДДС. (4) Прогнозните сметки, изготвени от „ТС“ ЕООД, за процесния период общо са на стойност от 2 089.58 лв. – за отопление, 857.81 лв. – за БГВ, или, обща, интегрална, сума, 857.81 лв. (5) Сумите за ТЕ за имота са начислени в съотв. с посочена по-горе наредба от 12.03.2020 г. и Приложение по чл. 61, ал. 1 досежно Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС. (6) Определените технолични разходи за ТЕ в аб. Станция са приспадната от отчетената ТЕ от общия топломер и са отчислени за сметка на „Т.С.“ ЕАД. (7) Общият топломер, монтиран в аб. Станция, е преминал първоначална и последваща метрологични проверки, съобразно изискванията на ЗИзм.

От съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се установя, че:

(1) За периода от 01.05.2019 г. до 02.11.2023 г. в „Т.С.“ ЕАД са постъпили парични суми, касаещи отоплението на процесния н. и., в общ размер на 2 130.87 лв., от които 13.97 лв. за 2016 г., 79.27 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 2 037.63 лв. за периода след 01.05.2021 г. Всичките постъпления на парични суми са подробно описани в заключението и няма защо да бъде преповтаряни тук. Те са правени чрез Easy Pay и Fast Pay, без да е възможно вещото лице (ВЛ) да установи от кое лице са били извършени.

(2) (а) За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. изравнителните сметки на ФДР са отчетени от ЕАД през м. юли 2020 г. на стойност от 1 297.20 лв., без ДДС, или 1 556.64 лв., със ДДС; (б) за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. – през м. юли 2021 г. в размер на 972.54 лв., без ДДС, респ. 1 167.05 лв., със ДДС.

(3) (а) За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. текущо начислените суми общо в размер на 1 793.60 лв. са приспаднати и след въвеждането на изравнителните сметки е издадена Фактура № 1005476747/31.07.2020 г. на обща стойност от 1 556.64 лв., със ДДС. За същия период е прихваната (приспадната) сумата от 126.46 лв., представляваща разлика в единичните цени, в резултат на което окончателно дължимата сума възлизала на 1 430.18 лв.

(б) За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. текущо начислените суми общо в размер на 1 487.74 лв. са приспаднати и след въвеждането на изравнителни сметки е издадена Фактура № 1014026087/31.07.2021 г. на обща стойност от 1 167.05 лв., с ДДС. От тази сума е приспадната сума от 79.27 лв., представляваща платени суми, като окончателно дължимата сума възлизала на 1 087.78 лв.

(4) (а) За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. като дължими суми от ФЛ са начислени от ЕАД в размер на 1 556.64 лв. (за периода от 01.05 до 30.06.2019 г. за ТЕ сумата е била 45.85 лв., за периода от 01.07.2019 до 31.03.2020 г. – 1 133.51 лв., за периода от 1. до 30. Април 2020 г. – 117.83 лв., или всичко 1 297.20 лв., без ДДС, а с ДДС – 1 556.46 лв.), от последната интегрална сума са прихванати 126.46 лв., при което дължимата сума била 1 430.18 лв. Начислени са били още 1.09 лв. по Фактура № 1201186849/30.09.2020 г. за корекция на ТЕ за подгряваща вода за м. април 2020 г.; както и още 10.14. лв. за корекция на ТЕ за подгряване на топла вода за м. 07.2019 г. по ДИ № 1600367834/30.09.2020 г.; така и 2.46 лв. за корекция на ТЕ за подгряваща вода за 05. – 06.2019 г. по ДИ № 1600367835/30.09.2020 г.

Следователно, всичко за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., което се претендира като главница за ТЕ, възлиза на 1 443.87 лв.

(б) За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. са начислени като дължими 1 167.05 лв. (за периода от 01.05 до 30.06.2020 г. за ТЕ сумата е била 28.47 лв., за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. – 944.07 лв., или всичко 972.54 лв., без ДДС, респ. със ДДС – 1 167.05 лв.); от последната сума са били прихванати 79.27 лв., при което цялата интегрална сума възлизала на 1 087.78 лв. Начислени са били още 7.76 лв. по ДИ №

1201186848/31.08.2021 г. за корекция на ТЕ за подгряване на водата за м. юли 2020 г. – м. април 2021 г., както и 1.96 лв. за същ. кор., но за периода от м. май до м. юни 2020 г. по ДИ № 1201186849/31.07.2021 г.

Следователно, всичко за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., което се 3 претендира като главница за ТЕ, възлиза на 1 097.50 лв.

(в) В обобщение по т. 3 двете суми за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлизат на 2 541.37 лв.

(5) Начислените от ЕАД спрямо ФЛ законни лихви върху главниците са:

(а) Общо за ТЕ върху главницата от 2 541.37 лв. е била начислена законна (мораторна) лихва за периода от 31.07.2020 г. до 31.07.2021 г. в размер 454.46 лв. (от които за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. лихвите са в обща размер на 327.51 лв., а за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. – 126.95 лв.). Тази сума е определена по следния начин, като за всяко перо са издадени фактури, подробно описани в ССчЕ: