Решение № 1784 от 26.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1784 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100106319 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът М. Н. М. е предявил против СТОЛИЧНА ОБЩИНА гр.София установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване собственост придобита по силата на наследство от М. М. Г.,починал през 1961 год. и отделно на евентуално основание давностно владение, върху реална част от 1433 кв.м. от незастроен поземлен имот с идентификатор *** целия с площ от 5657 кв.м. находящ се гр.София,Район Подуяне.

Според ищеца процесния имот е придобит като собственост още през 1923 год. от неговия наследодател М. М. Г., роден пред 1864 год. и починал през 1961 г. Понастоящем част от поземлен имот с идентификатор *** е идентичен с имота посочен в нотариалния акт от 1923 год.

Твърди, че от 1996 год. владее явно и необезпокоявано процесния имот и оттогава прави опити същия да бъде нанесен в кадастралната карта и регистри, но е получил официален отговор с решението на Административен съд София град, че тъй като има непълнота в кадастралната карта материалното му право на собственост следва да се установи по съдебен ред.Към своето владение присъединява и това на родителите му датиращо още преди 70-те години на миналия век.

Моли съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на гореописания имот. Претендира разноски.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва иска.

Твърди, че М. М. Г. не фигурира като собственик земеделски земи в землището на Подуяне и като цяло имот с пл. № 101931 е с неидентифициран собственик , както по 1 регистрите на старите имоти на ГИС София от 2004, така и по регистъра на старите имоти за землище „Подуяне“ и наличния в район „Подуяне” помощен кадастрален план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ.

Факта е , че имота е бил земеделски , предвид това, че в разписния лист към кадастралния план от 1956 г. имот с пл. № 1931 г. е отразен като нива и за него не е имало искания за възстановяването му като земеделска земя са дали основание на Столична община на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл.

25, ал. 1 ЗСПЗЗ да го актува като общинска частна собственост.

Твърди,че за имота е съставен акт за частна общинска собственост № 2462/07.07.2010 г., касаещ реална част от УПИ I - за жилищно строителство, кв. 24, м.ж.к. „Левски зона В”, в обхвата на който попада сградата жилищен ******* и част от УПИ II - за училище .

Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск и да присъди разноските по делото.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за наследници № РОБ19-УГ01-4055/15.07.2019 г., се установява, че М. М. Г., роден на ******* г. и починал на 17.01.1961 г., е оставил за наследници четири низходящи-деца,като всичките те са починали и само един от тях******* М. е оставил низходящи и единствения жив от тях е синът му и настоящ ищец М. Н.

М..

От заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът възприема като обективно и професионално се установява като краен извод след проследяване на промените в кадастралната основа , записванията в регистрите , както и отразяването на измененията във времето на уличната и дворищна регулация, че недвижимия имот от 2000 кв.м. описан в нотариален акт № 156, том IV, дело № 380/1923 год. е идентичен с имот пл. № 1931 от кад. лист 298 по стар КП, създаден преди 1956 г., доколкото е установена идентичност по отношение на площта, местността и част от съседите, както и обстоятелството,че като собственик на имот пл. № 1931 в разписната книга е записан М. М.. Този имот в Помощният план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е записан с № 101931.

Експертът е категоричен, че понастоящем УПИ II-За детска градина е идентичен по геометрия и площ с имот с идентификатор ***, като съвпадението им със стар имот пл. № 1931 е с площ 1494 кв. м. При образуването му УПИ II-За училище от кв. 24 съгласно оригиналната редакция на РП на м. „Левски" - зона „В", одобрена с Решение № 121/30.03.2001 г. на СОС, съдържа 10897 кв. м, 1494 кв. м съвпадат със стар имот пл. № 1931. С последната Заповед № РА50-584/27.08.2021 г. на гл. архитект на СО е одобрено създаване на нов УПИ VIII 1233 -За КОО, ЖС и ПГ и промяна на предназначението на УПИ II-За училище в УПИ II-За детска градина и в резултат от описаните изменения площта е редуцирана на 5658 кв. м. и отново 1494 кв. м. съвпадат със стар имот пл. № 1931.

Понастоящем част от имотът описан в нотариален акт № 156, том IV, дело № 2

380/1923 год., а именно реална част с проектен идентификатор *** с площ 1433 кв.м. попада в имот с идентификатор *** от действащите КК и КР.

Относно статута на имота, вещото лице е ползвало извадка от картен лист К-34-47(221), върху която е нанесен имот пл. № 1931 по стария КП. Вижда се /на приложение № 8/, че територията е обозначена като „кв. Левски", т. е. като населено място с разпръснато разположение на имоти със смесено предназначение (дворни и обработваеми места),което според експерта прави невъзможно образуване на блок на ТКЗС. От извадка от картен лист К-9-24-(234)/приложение № 10/ е видно, че към 1987 г. предвидените мероприятия по РП от 1982 г. не са реализирани и бивш имот пл. № 1931 попада върху празно незастроено място, представляващо част от територия със селищен характер. С оглед горното вещото лице е категорично, че имот пл. № 1931 в кад. лист 298 от стария КП реална част от който е процесния имот с проектен идентификатор ***, не е имал земеделски характер към 1991 год. и след това.

От показанията на св.С.А. ищеца има имот в кв.Левски, зад ******* граничещ с трафопост и пазарче /сега на мястото му се строи сграда/, като площта му е около 2 декара.Има го още от майка си и баща си. Ищецът владее този имот някъде от 1995 год.,бил сложил и ограда,а след като я разбили и откраднали границите били маркирани с камъни,които пречили на хората от съседните блокове да си паркират там автомобилите.Ищецът кастрел храстите и поддържал имота,по едно време имал и каравана в него.Свидетелят/който сега е на 48 години/ установява,че от дете живеел в този район и там земеделски земи не е имало.Имало къщи с дворове и градини.

Св. Ю.П. установява,че въпросния имот се владеел приживе от родителите на М.,а след тяхната смърт последния го владее.Имота представлявал дворно място,не е бил земеделска земя,в смисъл нива. Бил ограден, хората си садели там зеленчуци, през 70-те и 80-те години вкл. и родителите на свидетеля,но след разрешение от родителите на ищеца.

По делото са представени и взети предвид и множество писмени доказателства представени от ищеца,от ответника и от трети лица МЗХГ и др.,вкл. и преписките при издаването на АОЧС от 2002 год.,2004 год. и 2020 год.

При така установената фактическа обстановка съдът прима от правна страна следното:

Предявения иск е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника,че ищецът е собственик на недвижим имот в гр.София.

В исковата молба ищецът М. Н. М. ясно е заявил,че на първо място основава претенциите си за собственост като наследник на М. М. Г. роден на ******* г. и починал на 17.01.1961 г. Това твърдение не е оспорено от ответника в отговора на исковата молба, подкрепя се от събраните по делото доказателства вкл. и тези за идентичност на имена и съдът приема за установено, че ищеца М. Н. М. е единствен наследник на М. М. Г..

Установено , че наследодателят на ищеца - М. М. Г. е придобил по давност през 1922 год. недвижимия имот описан в нотариален акт № 156, том IV, дело № 380/1923 год. , а 3 именно: празно място, находящо се в землището на гр. София, мах. Подуене, местност „Могилите” от 2000 кв. м при съседи: път, С.Б., Бр. Т. и улица.

Възражението на ответника,че лицето записано с две имена в нотариалния акт като „М. М.“ не е идентично с лицето М. М. Г., от когото ищеца черпи правата си на собственост, при стриктно спазване на процесуалния закон - чл.133 ГПК е преклудирано с оглед факта , че е заявено за първи път в молбата от 12.05.2023 год., а нито в отговора на исковата молба /11.10.2022 год./, нито в първото по делото открито заседание /04.05.2023 год./ не е релевирано такова възражение. Това възражение според съда е необосновано по съществото си, доколкото не се подкрепя с доказателства за липсата на идентичност на двете лица , а е факт, че този който прави възражението следва да го докаже и ако не - да понесе неблагоприятните последици от това.

Отговорите на двата важни за правилното решаване на спора въпроса-идентичност на имота по нотариалния акт от 1923 год. с процесния/пълна или частична/ и дали този имот е имал статут или предназначението на земеделски имот, намират фактически отговор в заключението на СТЕ, което съдът възприема като професионално и безпристрастно.

От заключението като краен извод след проследяване на промените в кадастралната основа , записванията в регистрите , както и отразяването в уличната и дворищна регулация се установява, че недвижим имот описан в нотариален акт № 156, том IV, дело № 380/1923 год. е идентичен с имот пл. № 1931 от кад. лист 298 по стар КП, създаден преди 1956 г.

Част от този имот, а именно 1433 кв.м. попадат в в имот с идентификатор *** от действащите КК и КР, а по регулация УПИ II-За детска градина. Установено е,че мероприятието не е реализирано от една страна,а от друга имотът не е имал земеделски характер , няма данни да е внасян в ТКЗС и съответно не е бил предмет на реституция по специализираните за това закони /ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ и др./.

При това положение и при установено на първо място наследствено правоприемство на ищеца спрямо М. М. Г., на второ място факта , че последния е бил собственик на недвижим имот, който понастоящем е идентичен с част имот с идентификатор *** и е с проектен идентификатор *** с площ 1433 кв.м. , а понастоящем /към м.11.2023 год./ проектен идентификатор № *** и на трето, че въпросния имот не е засегнат от мероприятия по улична и дворищна регулация, нито е бил предмет на отчуждаване, съответно не подлежи на реституиране. При гореизложеното следва да се приеме,че ищецът е собственик на процесния имот,а именно: ИМОТ с площ 1433 кв.м. представляващ реална част от имот с идентификатор *** одобрен със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на ИД на АГКК и изменен със Заповеди № 18-4933-10.07.2017 г., № 18-5836-09.08.2017 г. и № 18-11425-21.10.2019 г. на началника на СГКК – София, за която реална част е бил изготвен проектен идентификатор *** , а понастоящем проектен идентификатор № ***, с проектна площ от 1433 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседи: ПИ с ид. № *** и ПИ с ид. № -*** съгласно официална скица-проект № 151238307/21.11.2023 г., издадена от АГКК, СГКК София.

4

Предвид показанията на свидетелите и най-вече данните за административни и съдебни процедура за нанасяне на имота в кадастъра, които процедури датират още от 1998 год. съдът намира,че ищецът е своил горния имот лично, явно и необезпокоявано повече от 10 години/а с присъединяване на владението на родителите му повече от 30 години/, в момента също го владее независимо от формалните отреждания и издадените актове за общинска частна собственост, но доколкото давността е заявена като евентуално придобивно основание съдът не следва да обсъжда подробно това основание предвид факта,че е уважил иска на главното заявено основание-наследствено правоприемство.

Тук е мястото да се посочи, че възраженията на ответника изразяващи се в оспорване статута на имота,твърдението,че доколкото е бил земеделска земя и не е възстановен по реда и сроковете на ЗСПЗЗ и подзаконовите актове по прилагането му Общината е придобила собствеността съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Актовете за общинска собственост нямат обвързваща съда доказателствена сила,т.е. при всяко оспорване на удостоверяването в тях,че общината е собственик на даден имот, последната следва да установи това с конкретното правно основание и релевантни доказателства. В случая няма доказателства за това имота да е бил земеделски,та да е попадал в обхвата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Напротив, от заключението на СТЕ се установява,че процесния имот не имал земеделски характер към 1991 год., а и след това до настоящия момент е част от урбанизираната градска територия. Ето защо това правоизключващо възражение също не следва да се приема за основателно.