Решение № 5339 от 10.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5339 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110213248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш (ЕФ) № 8504730659 издаден от Национално тол управление (НТУ) към АПИ на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500(две хиляда и петстотин) лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат доводи за неспазване на сроковeте по чл.34 ЗАНН, както и се изтъква, че облекчената процедурата по издаване на ЕФ по реда на чл.189ж, ал.1 ЗДвП е неприложима към нарушението по чл.179, ал.3б ЗДвП, като същото следва да се санкционира по общия ред чрез издаване на АУАН и НП, в подкрепа на което се цитира практика на административните съдилища. В допълнение се излагат съображения за неправилно установена фактическа обстановка, като се изтъква, че такса за преминаване по платената пътна мрежа е заплатена от наемателя на превозните средства.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподателя, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки, в които се поддържа искането за отмяна по аналогични на изложените в жалбата съображения. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна- НТУ при АПИ, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт, която моли за потвърждаване на електронния фиш.

Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „***“ ЕООД, с ЕИК *** е търговско дружество, със седалище и 1 адрес на управление с.***, ул. "Бриз", № 4, представлявано от управителя си.

Дружеството притежавало специален автомобил марка "МАН" с рег. № ***, с техническа допустима максимална маса 35 000 кг т.е. над 12 тона, с брой оси 4. На 06.08.2021г. в 08:59 часа посоченото по-горе пътно превозно средство, собственост на дружеството се движело по път А-6(АМ „Европа), част от платената пътна мрежа. При км 50+427 на посочения пътен участък, била изградена и експлоатирана от АПИ стационарна контролна точка с № 1018, част от електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (тол) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. (електронна винетка).

За посоченото устройство бил издаден Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка.

При преминаване на посоченото по-горе пътно превозно средство, а именно специален автомобил с рег. № ***, през посочената контролна точка, част от системата на НТУ, същото било заснето, като при това обаче не се установило наличие на валидни маршрутна карта или тол декларация, чрез които да се остойности и заплати преминаването през съответния пътен участък. Приложени са статични изображения във вид на снимков материал на пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, както и на основание чл.167а, ал.3 ЗДвП бил създаден доказателствен запис в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, ЗП, с номер на нарушението C8FA8BCE2340342FE053041F160A2575.

Въз основа на същия бил генериран процесният Електронен фиш (НП) № 8504730659 издаден от Национално тол управление(НТУ) към АПИ на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500(две хиляда и петстотин) лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- Електронен фиш (НП) № 8504730659, създаден доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3- 3в от ЗДвП /извлечение за нарушение № C8FA8BCE2340342FE053041F160A2575, снимков материал от устройство № 1018, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка, Становище на отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към НТУ, карта и извлечение от електронна сметка относно местоположение на техническо устройство № 1018, Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на председателя на Управителния съвет на АПИ; образци на Електронен фиш, Протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. на Управителния съвет на АПИ, извлечение от електронната система на АПИ за генериране на ЕФ № 8504730659, Становище на отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към НТУ относно стойността на дължима сума за сегмент от платената пътна мрежа, както и останалите документи, приложени по делото, включително фотоснимки на превозното средство. Съдът възприема приложените по делото писмени доказателства в тяхната цялост като логични, последователни съответни помежду си. Те не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в 2 рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима, като преценена по същество се явява основателна в искането за отмяна на електронния фиш по изложените подолу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и на дружествотожалбоподател е наложена санкция въз основа на Електронен фиш № 8504730659, издаден от НТУ при АПИ. На първо място, съдът намира, че издаването на електронния фиш за санкциониране на нарушение на посоченото в същия основание- чл.187, ал.2, т.3 вр. 179, ал.3б ЗДвП е недопустимо и влиза в разрез с нормативната уредба. По правило облекчената процедура за санкциониране на административните нарушения чрез издаване на електронен фиш, вместо съставяне на АУАН и НП, въвежда изключение от общите правила на ЗАНН, поради което е допустима единствено в изрично предвидените случаи. По отношение на нарушенията свързани с експлоатацията на платената пътна мрежа този въпрос е регулиран в чл.189ж, ал.1 ЗДвП, който допуска електронен фиш за нарушение установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП да се издава единствено в случаите по чл.179, ал.3 ЗДвП, но не и в останалите случаи, в частност при нарушение по чл.179, ал.3б. Налице са съществени различия между двата състава на административно нарушение, като субект на отговорността по за административно нарушение по чл.179б, ал.3 е водачът на ППС, преминало по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена таксата по чл.10, ал.1, т.1 ЗП т.е. единствено физическо лице, което управлява превозното средство към момента на нарушението, а не ЮЛ собственик на автомобила,санкционирано с обжалвания ЕФ, а наред с това се касае за различно изпълнително деяние.

Нормата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, която предвижда възможност за издаване на електронен фиш, поради ненадлежно изпълнение на задължението за заплащане при преминаване на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа се отнася единствено до нарушението по чл.179, ал.3 ЗДвП, което има коренно различен субект и изпълнително деяние от нарушението, за което е издаден атакувания Електронен фиш № 8505061262. Този извод не се променя от текста на чл.189ж, ал.7 ЗДвП, в който действително се говори за ЕФ за нарушенията по чл.179, ал.3-3б ЗДвП, но доколкото с цитираната разпоредба се урежда единствено влизането в сила на санкционния акт чрез препращане към чл.189, ал.10 ЗДвП, то от същата не могат да се правят изводи водещи до разширяване на приложното поле на електронните фишове при липса на изрична законодателна воля в текста на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, доколкото подобен подход съставлява разширително корективно тълкуване, което е недопустимо в санкционните производство по аргумент от чл.46, ал.3 ЗНА.

В допълнение следва да се изтъкне и обстоятелството, че в настоящия случай, дружеството- жалбоподател е санкционирано за нарушение по чл.187а, ал.2 ЗДвП, което се изразява в "допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата", за което пък въобще липсва каквото и да е нормативно основание за издаване на електронен фиш, като препращането във всяка от трите точки на разпоредбата към текстовете на чл.179, ал.3 до 3б ЗДвП касае определяне размера на имуществената санкция, а не реда за налагането й.

Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е приложил облекчения ред по санкциониране чрез електронен фиш, за нарушение по чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП, вместо общия ред на ЗАНН включващ съставяне и връчване на АУАН и последващо издаване на НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, отклонил се е от императивни законови разпоредби, с което в значителна степен е ограничено правото на защита на нарушителя, в частност възможността да направи възражения по при съставянето на акт или в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, да представи 3 доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи. Посоченото процесуално нарушение от категорията на съществените е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш. (изрично в този смисъл и практиката на касационната инстанция- Решение № 4461/05.07.2023г. по адм.д. № 3606/2023г., Решение № 4438/05.07.2023г. по адм.д. № 3117/2023г., Решение № 6424/30.10.2023г. по адм.д. № 6809/2023г., Решение № 7197 от 23.11.2023г. по адм.д. № 10085/2023г., Решение № 190 от 08.01.2024г. по адм.д. № 9916/2023г., Решение № 5561 от 17.05.2024г. по адм.д. № 2845/2024г., Решение № 2061 от 28.03.2024г. по адм.д. № 11745/2023г., Решение № 1681 от 08.01.2024г. по адм.д. № 10945/2023г., Решение № 12812 от 25.07.2024г. по адм.д. № 5284/2024г. всички по описа на АССГ, както и редица други). Аргумент в тази насока се явява и въведената с ДВ бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г. промяна в текста на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, с която е предвидена възможността за издаване на електронен фиш и за нарушения по чл.179, ал.3б ЗДВП, ergo същата не е съществувала към датата на нарушението 06.08.2021г., нито към момента на издаване на процесния ЕФ- 17.02.2023г.

На следващо място съдът констатира и още едно процесуално нарушение, свързано този път със съдържанието на електронния фиш и в частност описанието на нарушението.

Същото съгласно текста на ЕФ се е изразило в това, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, доколкото специалният автомобил с рег. № *** няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Никъде в текста на атакувания акт обаче не се съдържа информация за дължимия, но незаплатен размер на пътната такса, нито дори за тол сегмента, за който тя се дължи, неговата начална и крайна точка или дължина, още по-малко пък, за която и да е от другите характеристики на пътя заложени като критерии за определяне на дължимата пътна такса в посочената по-горе разпоредба на ЗП. Посочената празнота доколкото касае съществен елемент от описанието на нарушението, а именно размера на незаплатената такса, във връзка, с която именно се ангажира отговорността на дружеството, се определя от съда като съществено процесуално нарушение, доколкото не позволява нито на нарушителя, нито на съда да проверят така изложения факт.