Решение № 9 от 04.03.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Враца, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Търговско дело № 20201400900099 по описа за 2020 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД от Н. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.***, представлявана по пълномощие от адв.Н.Д. от САК, срещу ЗАД"Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.

В исковата молба се твърди, че на 20.07.2016г., около 16.25ч., на главен път Е-79, на 161,200км. в посока Враца-Мездра е настъпило ПТП между МПС с рег.№КН *** АР, марка "Форд", модел "Транзит", собственост на "Галком"ООД, управляван от Л. К. В., и МПС с рег.№А *** КТ, марка "Хюндай", модел "Купе", собственост на Ж. В. Д., управляван от ищцата. В пряка причинна връзка с произшествието сестрата на ищцата С. Т. С., пътуваща на задната седалка на автомобила, претърпяла множество телесни увреди, била хоспитализирана в "МБАЛ-Христо Ботев"-Враца, където на 20.08.2016г. починала от травмите си.

В исковата молба се твърди, че отговорност за настъпилото ПТП има водачът Л. В., който при навлизане на главен път Е-79 е отнел предимството на л.а."Хюндай. Сочи се, че по случая е образувано досъдебно производство, а с влязла в сила присъда по НОХД №485/2016г. на Окръжен съд-Враца Л. В. е признат за виновен.

Следващото твърдение на ищцата е, че за МПС "Форд Транзит" е била 1 налице сключена с ответното дружество застраховка "Гражданска отговорност" със срок на покритие от 06.04.2016г. до 05.04.2017г.

Нататък в исковата молба се твърди, че ищцата има качеството на увредено лице по смисъла на ТР №1/2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като била със сестра си в изключително близки отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа. Сочи се също, че на 28.02.2019г. пред ответника е предявена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра, но с писмо от 19.03.2019г. такова й било отказано.

Твърдението на ищцата е, че е преживяла срив от смъртта на своята сестра, която се грижила за нея и я подкрепяла, те били най-добри приятелки, разчитали една на друга и се обичали. С. не била омъжена и неин най-близък родственик била ищцата, нейна по-малка сестра. В допълнение ищцата твърди, че изпитва вина за това, че не успяла да предотврати настъпването на ПТП и да запази живота на сестра си. Преди събитието ищцата била изключително жизнена и контактна, радвала на спокоен живот и срещи с близки и приятели, а в момента е затворена, избягва срещи с други хора, загубила е желание за социални контакти и стремеж към положителни емоции. И до настоящия момент ищцата не е превъзмогнала загубата на сестра си, отчуждила се, затворила се е в себе си и събитието ще има негативни последици върху целия й живот.

По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на частичен осъдителен иск за сумата 26 000лв., част от сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра С. С., ведно със законната лихва от 20.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

Чрез пълномощника си юрисконсулт Л. М. - Л. ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск.

На първо място в отговора се оспорва наличието на покрит риск по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", като се сочи, че застрахователният договор е сключен през 2017г. и към този момент не е било налице основание за носене на отговорност спрямо разширения кръг лица при условията на ТР №1/2.106.2018г. на ОСНГТК на ВКС. В подкрепа на това възражение ответникът излага правни съображения.

2

Ответникът оспорва материалната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. С. и съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между тях, както и настъпването на сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания за ищцата.

В условията на евентуалност предявеният иск е оспорен и по размер и в тази връзка ответникът се позовава на §96 от ПЗР на КЗ и излага обстойни правни съображения относно неговото приложение. Отделно от това ответникът поддържа, че размерът на исковата претенция не е съобразен със социално-икономическите условия в страната и е прекомерно завишен.

В условията на евентуалност ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, за която се твърди, че е била без поставен предпазен колан по време на произшествието, в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Ответникът оспорва и претенцията за лихва, на която противопоставя възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД. Оспорва се и началния момент, от който се претендира лихва, и в тази връзка се сочи и това, че ищцата до настоящия момент не е посочила банкова сметка.

Ответникът признава факта за наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" към датата на процесното събитие.

Чрез пълномощника си адв.Д. ищцата е подала допълнителна искова молба, с която внася пояснение, че с починалата са едноутробни сестри.

В допълнителната искова молба се излагат подробни правни съображения във връзка с приетото в ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС и с приложението на §96 от ЗИДКЗ.

Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа изложеното в първоначалния и излага допълнителни правни съображения.

В хода на производството по искане на ищцата и на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявения като частичен иск чрез увеличаване на размера му на сумата 50 000лв.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено 3 следното:

От приобщеното НОХД №485/2016г. на Окръжен съд-Враца се установява, че с Присъда №4/10.03.2017г. Л. К. В. е признат за виновен в това, че на 20.07.2016г., около 16:25 часа на Главен път Е-79, на пътен възел "Враца-Мездра-София", при управление на МПС – товарен автомобил "ФордТранзит" с рег.№КН *** АР, в нарушение на правилата за движение – чл.38, ал.3 ЗДвП, като е предприел нерегламентирана маневра "обратен завой" и не е пропуснал, като е бил длъжен да пропусне, попътно движеща се от лявата му страна лека кола марка "Хюндай" купе с рег.№А *** КТ, в нарушение на чл.63, ал.2 ППЗДвП, като водач на МПС е пресякъл двойната непрекъсната линия, разделяща платната за движение Враца-София и София-Враца, и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на Н. К. Н. , настъпила но 20.07.2016г., и на С. Т. С., настъпила на 02.08.2016г. С решение №535/04.12.2017г., постановено но ВНОХД №667/2017г., Софийски апелативен съд е изменил присъдата в частта за наложеното наказание и е отложил неговото изтърпяване.

От представеното с исковата молба удостоверение за родствени връзки се установява, че ищцата е едноутробна сестра на загиналата при произшествието С. С..

Между страните липсва спор по факта, че гражданската отговорност на виновния за произшествието водач Л. В. е била застрахована от ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Представена е претенция вх.№100-800/28.02.2019г., с която ищцата е поискала от ответника да й бъде изплатено обезщетение за претърпените от смъртта на загиналата й сестра неимуществени вреди в размер на 50 000лв., частично от сумата 100 000лв., на която ответникът е отговорил с отказ, видно от представеното писмо от 19.03.2019г.

Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата при ПТП по делото е допусната и изслушана специализирана автотехническа експертиза, която се произнася, че л.а."Хюндай", в който тя е пътувала на задната седалка, е оборудван фабрично с предпазни инерционни колани на всички места. Тези колани предотвратяват придвижването по инерция на пътуващите и евентуалното им съприкосновение с частите на интериора или с другите 4 пътници и тяхната задача е при катастрофа да фиксират пътника към седалката, за да не бъде той изложен на неконтролирани сили. Имайки предвид механизма на процесното ПТП и местоположението на пострадалата, вещото лице приема, че е имало инерционно движение на горната част на тялото и главата й, тъй като след произшествието тялото се е позиционирало с предната си част в краката на пътничката, седяща на предна дясна седалка, а краката й са били на задната седалка. Това дава основание на вещото лице да заключи, че при настъпването на ПТП С. е била без поставен предпазен колан.

По искане на ответника е допусната и изслушана комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. В техническата част вещото лице П. потвърждава приетото в първоначалното си заключение. Вещото лицесъдебен лекар приема, че непосредствената причина за смъртта на С. е кръвоизливът под меките мозъчни обвивки, разположен в основата на малкия мозък, както и белодробната контузия, като сочи, че този вид травми се получават вследствие сътресението на тялото, както и на увредените органи, а не от директно въздействие върху тях. Вещото лице д-р А. не е открило в представените по делото медицински документи описание на травматични увреждания, които да бъдат определени като следи от употреба на обезопасителен колан /т.нар. "коланна травма"/, и счита, че поставянето на такъв не би променило крайния изход, въпреки че по принцип коланът намалява тежестта на уврежданията.

В съдебно заседание вещото лице инж.П. обяснява, че ако пострадала е била с поставен колан, горната част на тялото й би останала неподвижна и то не би преминало от задната на предната седалка, както и че ударът е бил предната част на лекия автомобил и данни за увреждания в задната му част няма. Вещото лице д-р А. обяснява в съдебно заседание, че уврежданията на ищцата са настъпили в резултат от сътресението на тялото, а не от директен удар върху предмети от интериора на автомобила.

Отново по искане на ответника е допусната повторна КСМАТЕ.

В техническата част на заключението вещото лице инж.В. се съдържат скици на разположението на пострадалата преди и след произшествието и се приема, че тялото й с горната си част в посока направлението на инерционната сила и с крака в посока назад е напуснало местоседенето си, а 5 получените увреждания, определени като "тъпа травма", са получени от удари върху твърди тъпи предмети при съприкосновение на главата и тялото с интериорни части от купето на автомобила. Вещите лица са стигнали до извод, че при правилно поставен предпазен колан движението на тялото на пострадалата и установяването му на показаното на скицата място би било предотвратено, тъй като то би останало на задната седалка, при което черепно-мозъчната и гръбначно-мозъчната травма не биха настъпили и вероятността С. да остане жива би била голяма, предвид механизма на произшествието.

В съдебно заседание на 15.02.2022г. вещото лице д-р Т. пояснява, че той е извършил аутопсията и приема, че в случая поради непоставен предпазен колан водеща е гръбначно-мозъчната травма – счупване на 6-ти шиен прешлен с вбиване на костни фрагменти в медуларния канал /канала на гръбначния стълб/, като е налице и черепно-мозъчна травма. Вещото лице е категорично, че в своята съвкупност тези травми не биха настъпили при употреба на предпазен колан, и предвид механизма на ПТП, ако колан е бил поставен, вероятно биха настъпили увреждания на корпуса в областта на ребрата и евентуално коремна травма.

По делото е разпитан свидетеля С.С., която дава показания, че на 20.07.2016г. около 16ч. пътувал в посока Мездра-Враца, на влизане в Мездра видял, че е станало ПТП и веднага отишъл на мястото при пострадалите.

Лекия автомобил "Хюндай" бил смачкан до неузнаваемост и в него имало три жени, едната от които била на волана, втората – на предната дясна седалка, а горната част на тялото на третата, пътувала на задната седалка, било върху пътника на предната. Тялото на пътувалата на задната седалка жена било прехвърлено отпред. Свидетелят не може да каже дали пътниците в лекия автомобил са били с постановени предпазни колани.