Решение № 21763 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21763 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110148872 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 15.01.2021г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против Д. Х. Ч. за сумата 30,41 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в **********************************, за периода м.

05.2020г.- м. 04.2021г., сумата 8,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху лавницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.05.01.2024г. Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 2662/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.02.2024г. След връчване на заповедта за изпълнение на ответника са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2021г. е доставил на ответника топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в **********************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, 1 одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д. Х. Ч. съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за сумата 30,41 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в **********************************, за периода м. 05.2020г.- м. 04.2021г., сумата 8,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху лавницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.05.01.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.02.2024г. по ч.гр. дело № 48872/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение. Същият оспорва обстоятелството, че в процесния имот е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. Сочи, че се е разпоредил с процесния имот на 22.04.2024г., на която дата е предадено владението върху имота на купувача. В отговора е релевирано възражение за погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения н.а. № 134/ 22.04.2021г., т. I, рег. № 4290, дело № 118/ 2021г., Д. Х.

Ч. е прехвърлил правото на собственост чрез продажба върху недвижим имот- апартамент № 4, с административен адрес: ********************

Установява се, че на 25.07.2002г. етажните собствениците в сграда в режим на етажна собственост, с адрес: ********************са сключили договор с "Б.Б." ООД, по силата на който са възложили извършването на услугата дялово разпределение в процесната сграда.

Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 17.07.2002г.

За установяване на количеството доставена топлинна енергия в имота е назначена съдебнотехническа експертиза. От заключението на СТЕ се установява, че в имота има три радиатора с ИРРО и една щранг- лира без ИРРО, за която се начислява топлинна енергия по 2

МСРС (максималния специфичен разход на сградата). За имотът се начислява топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. През процесния период за имота е начислена топлинна енергия за БГВ по показанията на един водомер за топла вода. През процесния период ответникът е осигурил достъп за отчет на уредите за дялово разпределение.

Абонатната станция в имота е индиректна, автоматизирана с пластинчати подгреватели.

Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи.

Според заключението на вещото лице за периода 01.05.2020г.- 30.04.2021г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 697,03 лева.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1013946941/ 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 697,09 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 3 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1.

Конкретиката на случяя сочи, че ответникът се е рапоредил с притежаваното от него право на собственост върху процесния недвижим имот. При подписване на нотариален акт, оформящ правна сделка, нотариусът извършва нотариално удостоверяване на правото на собственост, съгласно чл. 586, ал. 1 ГПК. Удостоверителната функция на нотариуса по сделката е да установи, дали прехвърлителят (ответницата в първоинстанционното производство) е собственик на прехвърленото. Изложеното обуславя извод, че въззивницата- ответница в първоинстанционното производство, е носител на правото на собственост върху имота за процесния период. По делото няма твърдения, нито са събрани доказателства, същият да се е разпоредил с правото на собственост с имота в по- ранен момент от датата на разпореждането- 22.04.2021г. Следователно, той се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че същият е е бил носител на правото на собственост върху имота. Следователно ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били 4 публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020г.- м. 04.2021г.