Разпореждане № 11733 от 07.10.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 11733 гр. София, 25.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Наказателно дело частен характер № 20231110212857 по описа за 2023 година

Днес, 25.09.2023г., в закрито съдебно заседание, подписаният Николай Василев – районен съдия и съдия – докладчик по н. ч. х. дело № 12857 по описа на СРС-НО, 102-ри състав за 2023 година, след запознаване с материалите по делото и с подадената от Г. А. С. частна тъжба срещу Я. Н., намирам, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по делото, като съображенията за това са следните:

В СРС била внесена тъжба вх. № 262634 от 21.09.2023г., подадена от частния тъжител Г. А. С., насочена против прокурор Я. Н. от Софийската районна прокуратура (СРП), в която се твърди наличието на прокурорска преписка № 7376/2021г., по която тъжителят бил обвинен от следовател в „набедяване по чл.268 от НК”, което било „невярно обвинение”, като въпросният прокурор „не бил разследвал 37 бр. кражби”, но желаел „да вкара тъжителя за 30 години в затвора”, като СРС бил сезиран с три тъжби, които не били разгледани, като се сочи, че прокурорът бил извършил „множество процесуални нарушения и носел отговорност по чл.294 от НК” (вж. л.1).

Към съда, по този повод, са отправени следните искания от тъжителя: а) да се осъди прокурора да заплати на тъжителя 5 млн. лева, неимуществени вреди, и б) да се произнесе присъда.

При така представените от частния тъжител Г. А. С. фактически обстоятелства, изложени и в тъжбата, като съдия-докладчик по делото считам, че подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК. Процесуалният закон изисква тъжбата да бъде писмена и да съдържа данни за: подателя й, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението (чл.81, ал.1, изр.1 от НПК), като към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса (чл.81, ал.1, изр.2 от НПК), а тъжбата трябва да бъде и подписана от подателя (чл.81, ал.2 от НПК). Допълнително изискване в НПК е спазването на определени срокове за подаване на частни тъжби – в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на осн. чл.25, ал.1, т.6 от НПК (чл.81, ал.3 от НПК).

Първото съображение, което се налага при прочит (доколкото е възможен при ужасния правопис на подателя – бел. с.) на съдържанието на подадената частна тъжба, е това, че в тях не се съдържат никакви данни за наличие на престъпления от частен характер, извършени според твърденията на Г. А. С. от прокурор при СРП, като за 1 престъпления от общ характер, каквито са набедяването (чл.286 от НК, а не чл.268 от НК) и личното укривателство (чл.294 от НК), компетентност да започне разследване има прокурорът, който разполага с нужните правомощия да образува наказателно производство и да проведе разследването при наличието на данни за такива престъпления. Недопустимо е за твърдени престъпления от общ характер да бъде подавана частна тъжба!

Последната се подава само в случаите, когато са налице данни за престъпление от частен характер, което следва да бъде надлежно описано и посочено в тъжбата. В разглеждания случай, частният тъжител Г. С. очевидно злоупотребява с правото да подава тъжби, като изпраща зле написани и нечетими писания, адресирани до съда, с твърденията, че е налице престъпление от частен характер, но не е известно кое точно е то, защото липсват каквито и да било фактически обстоятелства, от които да е възможно да бъдат направени изводи за такава престъпна деятелност.

В подадената частна тъжба не се съдържат данни за конкретния действия на лицето – подсъдим, реализиращи състав на престъпление от частен характер.

Единствено е посочено, че има прокурорска преписка № 7376/2021г., по която тъжителят е обвинен в престъпление по чл.296 от НК (набедяване), като подаването на частни тъжби до СРС, независимо от техния брой (три, пет или повече), не може да промени горното обстоятелство, нито да наложи съдът да упражнява някакъв контрол върху дейността на прокурора (който и да било), защото това, първо, не е позволено с оглед обстоятелството, че правомощието на прокурора включва и това спрямо кого да повдигне обвинение, и второ, не може да бъде предмет на това дело, нито на което и да било наказателно дело от частен характер.

В подадената частна тъжба липсват каквито и да било фактически обстоятелства, които да сочат на определено поведение (действие или бездействие) на посочено длъжностно лице (прокурор), което да покрива състав на престъпление от частен характер, на фона на липсата на каквито и да било твърдения за какво (или какви) престъпления от частен характер става дума. В тази връзка съдът няма правомощия да разпорежда образуването на наказателно производство срещу посоченото лице за непосочени престъпления от частен характер, съотв. да разглежда делото и да постановява присъда, още по-малко да осъжда лицето директно и без провеждане на съдебно производство да заплаща обезщетение на частния тъжител.

Доколкото се твърдят в частната тъжба обстоятелства, които не попадат като обективни характеристики на престъпление от частен характер, недопустимо е да бъде образувано и водено наказателно производство от частен характер, защото то е възможно само и единствено когато в частната тъжба се излагат фактически обстоятелства за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, като при липсва на такива обстоятелства – такова не може да се провежда, а това само показва пълните правни заблуди у тъжителя за възможностите на съда.

Второ, посочената частна тъжба на Г. А. С. не отговаря и на друго изискване по чл.81, ал.1, изр.1 от НПК – да съдържа данни за обстоятелствата за престъплението, за което се подава. Чрез подаването на частна тъжба от тъжителя до съответния първостепенен съд (чл.247, ал.1, т.2 от НПК) се предава на съд конкретно и известно лице, за извършено по твърдения в тъжбата от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия (такова от частен характер. Тъкмо обратна е ситуацията с тъжбата – в тях няма никакви данни лицето, срещу които е подадена (Я. Н.), да е извършил престъпление (-я) от частен характер, като процесуалният закон не допуска завеждане на дела за престъпления от частен характер, в частните тъжби по които няма каквито и да било фактически твърдения за обстоятелства, правещи възможен извод за наличие на данни за такива по характера си престъпни посегателства. Напротив – самият тъжител не е отразил и посочил, че въпросният прокурор, срещу който насочва оплакванията си, е извършил някакво деяние, което по характеристиките си да е престъпление от частен характер.

Докладчикът счита, че няма основания и за прилагане на разпоредбата на чл.83 от НПК, тъй като пострадалият частен тъжител Г. С. не иска чрез съда съдействие от органите на МВР 2 за събиране на сведения, които сам не може да събере, а иска съдът да образува наказателно производство срещу посоченото лице, да постанови присъда, с която да осъди прокурора да заплати милиони левове обезщетение, което не е в правомощията на докладчика с оглед гореизложените мотиви, първо, и второ, такова съдействие от органите на МВР пострадалият би могъл да иска, но само в хипотезата, че в частната тъжба се сочат данни за едно или няколко престъпления от частен характер, но не и в случаите, когато в тъжбата не се съдържат такива данни.

На трето място, изискването на чл.81, ал.1, изр.2 от НПК също не е спазено, защото дължимата държавна такса за завеждане на дела за престъпления от частен характер не е внесена, като тази такса не подлежи на определяне от съда, защото е определена с подзаконов нормативен акт – Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и МП, и тя е в размер на 12.00 (дванадесет) лева (т.9 от Тарифата). Изискването на чл.81, ал.1, изр.2 от НПК е към тъжбата, при подаването , да се приложи документ за внасяне на държавната такса.

След като тъжителят така задълбочено е запознат с разпоредбите на НК и НПК, че свободно ги интерпретира, както му е угодно, то изискванията за размера на дължимата държавна такса и за прилагане на документа за нейното внасяне към частната тъжба, особено в тази хипотеза, следва да бъдат известни и да се изпълнят без каквито и да било указания от съда.

И не на последно място по важност, обвиненията се извеждат от съдържателната част на подадена тъжба, от които става ясно, че спрямо тъжителят се води преписка в СРП, по която същият е обвинен в престъпление от общ характер (набедяване по чл.286 от НК), което нито може да бъде предмет на частна тъжба, нито позволява намесата на съда по реда на наказателните производства от частен характер, вкл. и постановяване на присъда. Изводът е верен, т. к. при евентуалното внасяне спрямо тъжителя на обвинение в съда с обвинителен акт на прокурора, би било образувано дело от общ характер, по което правомощия по ръководство и решаване би имал съответният състав на съда, който ще го разглежда, вкл. и да прецени дали обвинението на прокурора е доказано или не (а не вярно или невярно – бел. с.), а няма данни такива действия и събития да са се случили. Защитата на правата на обвиненият Г. С. в рамките на воденото производство за набедяване не включват подаване на частни тъжби срещу прокурора, т. к. те са недопустими.

В тази насока следва да се посочи, че ако прокурорът е предприел действия по образуване на наказателно производство и е разпоредил тъжителят Г. С. да бъде обвинен в престъпление от общ характер (такова по чл.286, ал.1 от НК – набедяване), то той е действал по служба и се е произнесъл по въпроси, поставени на неговото внимание като ръководно-решаващ орган, а с оглед твърденията в тъжбата за наличие на повдигнато и предявено обвинение спрямо частния тъжител, от което следва извод, че са налице действия, включващи се във функционалния магистратски имунитет, а според разпоредбата на чл.132 от Конституцията, която има непосредствено действие (чл.5, ал.2 от Конст.) и стои над законите в йерархията на нормативните актове (арг. чл.5, ал.1 от Конст.), при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Тъжителят в настоящото дело Г. С. излага обстоятелства, въз основа на които гради обвинение за престъпления, които не се преследват по общия ред (не са от общ характер). Казаното означава, че след като са налице действия от страна на прокурора (подсъдимия по тъжбата) по привличане на тъжителя като обвиняем за престъпление от общ характер, които действия са част от служебната му дейност, държавният обвинител не може да носи наказателна отговорност за частен характер престъпление, а това води и до недопустимост на настоящото наказателно производство.

Следва да се уточни, че според нормата на чл.247б, ал.2, т.1 вр. чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т. т. 2 – 10 от НПК, съдията – докладчик, ако намери, че делото е подсъдно на съда, осъществява своите правомощия, които включват и това да прекрати наказателното 3 производство в посочените хипотези. Когато деянието не съставлява престъпление от частен характер – основание по чл.250, ал.1, т.2, предл.2 вр. чл.24, ал.1, т.1, предл.1 от НПК, наказателното производство може да се прекрати и от докладчика в закрито заседание, без призоваване на страните. В конкретния случай, с оглед на въведеното обвинение и лицето, което е обвинено, предвид процесуална икономия, т. к. резултатът би бил един и същ, докладчикът намира, че няма да ограничи правата на никоя от страните, ако се произнесе в закрито заседание. В този случай, няма хипотеза, в която прокурор Я. Н. да носи наказателна отговорност за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия (или такова от частен характер), затова при непосредственото действие на конституционните норми и наличието (вече) на специална разпоредба, процесуално необосновано е, да се развива наказателно производство, да се насрочва съдебно заседание, за което да се призовават и страните, те да бъдат изслушвани, поради изначална недопустимост на производството.