Решение № 822 от 25.03.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. Варна, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110104565 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба депозирана на дата 29.03.2021 г., в рамките на преклузивния срок по чл. 415 ГПК, от ищцовото дружество „Е.

- П. П.“ АД, ЕИК *** против ответницата Н. М. ДР., ЕГН **********. Исковата молба е приета за редовна и допустима от настоящия състав, след което е разпоредено изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК, а в последствие при наличието на предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК и взето решение за представяне на правна помощ на ответницата под формата на особено процесуално представителство.

Ищцовата страна „Е. - П. П.“ АД; ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В. „ № ***, В. Т. Г, представлявано от П.С., Я.Д., Д.Д., чрез юрисконсулт П.И. е предявила специалните си положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД против ответницата Д. с цена на иска за главница от 569,85 лв. и от 40,46 лв. за мораторна лихва.

Отправеното и поддържано до исковия съд искане по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е: на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл.86, ал. 1 ЗЗД, да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните - ищцовото дружество „Е. - П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., ****, район „В.

В.“, В. -Т. Г, бул.“В. В.“ № ***, представлявано от П.С., Я.Д., Д.Д, чрез процесуален представител юрисконсулт П.И. и ответницата Н. М. ДР., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.

Б., п.к. ****, ул. „Л.“ № *, че ответницата дължи заплащане на ищцовото дружество на сумите, за които е била издадена Заповед № 260375/20.1.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 628/2021 г., по описа на ВРС, 42 състав: СУМАТА о т 569,85 лв.

(петстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки) - непогасена главница, дължима за незаплатена ел.енергия по фактури издадени за периода от 12.02.2020 г. до 14.05.2020 г.;

СУМАТА от 40,46 лв.(четиридесет лева и четиридесет и шест стотинки ) - мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка фактура до 07.01.2021 год. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими парични вземания за потребена 1 и незаплатена ел.е нергия за обект на потребление на ел.енергия находящ се в гр.Б., ул. „А.

С.“ № **, абонатен номер *********, кл. номер **********, (за което са издадени и следните фактури: ФП ***/12.2.2020 г., с падеж 2.3.2020 г. издадена за сумата от 150,40 лв.главница за периода от 30.12.2019 г. до 28.1.2020 г.; дължима лихва към 7.1.2021г. в размер на 11,87 лв., общо сума за плащане 162,27 лв.; ФП ***/ 13.3.2020 г., с падеж 21.4.2020 г., издадена за сумата от 231,94 лв. -главница за периода 29.1.2020г. до 27.2.2020 г., дължима лихва към 7.1.2021г. в размер на 16,81 лв., общо сума за плащане 248,75 лв.; ФП ***/13.04.2020 г. с падеж 13.4.2020 г., издадена за сумата от 186,80 лв. дължима главница за периода 28.2.2020 г. 27.03.2020 г., дължима лихва към 7.1.2021 г. в размер на 11,73 лв., общо сума за плащане 198,53 лв. и ФП ***/14.5.2020 г., с падеж 14.5.2020 г., издадена за 0,71 лв. главница за периода от 28.3.2020 г. - 27.04.2020г; дължима лихва към 7.1.2021 г. в размер на 0,05 лв., общо сума за плащане 0,76 лв.).

Обективирано е искане и за присъждане на сторените от „Е. - П. П.“ АД съдебно деловодни разноски.

Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдяни факти и обстоятелства: Твъди се, че Н. М. ДР. ЕГН ********** , има качество клиент на „Е. - П. П.“ АД, с клиентски номер кл.№********** във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер *********, п.к.9178, находящ се в гр. Б., улица „А. С.“ № **. Тези облигационни отношения били регламентирани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.“ АД, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ Е.ОН Б. П.“ АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, цитира ищцовата страна: „потребителят се задължава...да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия „. Сроковете , пояснява ищцовата страна, че били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали бил получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да бъдело необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ; цитира още ищцовата страна: „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Е. - П. П. „ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден „.

Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, на 18.01.2021 г. в Районен Съд - Варна, било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. М. ДР., в резултат на което било образувано частно гр. дело № 628/ 2021г. по описа на 42 състав. Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер на 610,31 лв. за обект на потребление заведен с аб. № *********, п.к. 9178, гр. Б., ул. „А. С.“ № **, находящ се на адрес: п.к. 9178, гр. Б., ул. „А. С.“ № **. В посочената сума били включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 569.85 лв. (петстотин шестдесет и девет лв. и 85 ст.), представляващи главница за консумирана ел.енергия от ответницата по фактури, издадени в периода 12.02.2020 г.

- 14.05.2020 г., както и мораторна лихва , посочени в табличен вид . документ номер дата на падеж документа за период от.. за период до... сума

Лихва на

Към документа/неплатен

07.01.2021 остатък

ФП *** 12.02.2020 02.03.2020 30.12.2019 28.01.2020 150.4

11,87

ФП *** 13.03.2020 21.04.2020 29.01.2020 27.02.2020 231.94

16,81

2

ФП *** 13.04.2020 26.05.2020 28.02.2020 27.03.2020 186.8

11,73

ФП *** 14.05.2020 01.06.2020 28.03.2020 27.04.2020 0.71

0,05

ОБЩО:

40,46

569.85

В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила доказателствени искания, желае уважаване на иска ведно с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по делото, чрез адвокат С.К., надлежно преупълномощена от назначения на ответницата особен представител адвокат П.И. е депозирала отговор на исковата молба.

Ответницата оспорва изцяло исковата претенция както по основание, така и по размер , като счита, че същата е неоснователна, като аргументите й за това са следните : С настоящата искова молба съдът бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, а именно с искане да бъде признато за установено, че ответникът Н. М. ДР. дължи на „Е.-П. П. „ АД сумата от 569.85 лева главница и сумата от 40.46 лева мораторна лихва за обект за потребление, заведен с абонатен № *********, находящ се на адрес гр. Б., ул. „А. С.“ № ** ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Ответницата оспорва, че има качество собственик или ползвател на процесния обект за потребление, заведен с абонатен № *********, находящ се на адрес гр. Б., ул. „А. С.“ № **, респективно че е клиент на „Е.-П. П.“ АД, както и че между страните има валидно сключено договорно отношение за доставка на електрическа енергия.

Оспорва и представените с исковата молба документи. Същите представлявали едностранно изготвени от ищеца частни документи, сочещи изгодни за него факти, които не носели подписа на ответника, и като такива не притежавали обвързваща материална доказателствена сила спрямо Н. М. ДР..

В условията на евентуалност, ответницата оспорва, че средството за търговско измерване (СТИ), с което е измерена твърдяната да е доставена и потребена ел. енергия за процесния период е било в техническа изправност, както и че същото е било в метрологична годност, както и че отчетената ел. енергия е реално доставена и потребена от абоната.

Съгласно чл. 39 и следващите от Закона за измерванията, подчертава в отговора си ответницата, СТИ подлежат на задължителен първоначален контрол. Съгласно чл. 43 от Закона за измерванията, СТИ подлежало и на последващ контрол, като периодичността на последващата проверка се определяла със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията лицата, които използват средства за измерване сочи още ответницата, че били длъжни да осигуряват техническата им изправност и да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка. Т.е. , обобщава ответницата, че ищецът бил длъжен да заявява и представя СТИ, както за първоначален, така и за последващ метрологичен контрол съобразно изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. С оглед изложеното, ответницата счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер и следва да бъде отхвърлена изцяло.

В срока по чл. 131 ГПК отв. Д., чрез адвокат К. е изразила и становище по доказателствените искания на ищцовата страна.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 25.02.2022 г. ищцовата страна , представлявана от юрисконсулт И. желае съда да уважи предявения иск ведно с присъждане на сторените от „Е. - П. П.“ АД съдебно -деловодни разноски в исковото и в заповедното производства, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК .

В същото съдебно заседание адвокат К. в качество на особен процесуален представител на 3 ответницата желае отхвърляне на иска, като обективира искане за издаване на РКО за осъщественото процесуално представителство .

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :

От приобщеното по настоящото исково производство като писмено доказателство частно гражданско дело №628/2021 г.по описа на Варненски районен съд, Х LIІ–ри състав безспорно се установява и изяснява, че на 19.01.2021г. , във ВРС е било депозирано заявление по чл. 410 ГПК от „Е. - П. П.” АД против длъжника Н. М. ДР..

Видно от материалите по заповедното производство, ВРС, Х LІI-ри състав, по частно гр. дело №628/2021 г., въз основа на Разпореждане №262295/20.1.2021 г. е издал в полза на заявителя Заповед № 260375/20.1.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. От приложената на лист 23-ти по заповедното дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, се установява, че заповедният съд е разпоредил длъжникът Д. да заплати на кредитора „Е. - П. П.” АД, ЕИК ***, исковите суми, вписани по идентичен начин и в петитума на специалния положителен установителен иск , за потребена ел. енергия за обекта на потребление на ел. енергия , ведно със сторените от заявителя разноски от общо 75 лв. от които 25 лв. за заплатена д.т. и 50 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .От приобщените по заповедното дело останали писмени доказателства се установява по несъмнен начин,че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, както и че заповедния съд е дал указания на заявителя за възможността да предяви в 1 месечен срок специалния си положителен установителен иск, респ. и последиците от непредставяне на доказателства за предявен иск. На последно място от заповедното дело се констатира, а и не е и спорно , че искът предявен от ищцовото дружество против ответника Д. е заведен в рамките на преклузивния срок, което обуславя извода за допустимост на исковото производство.