Определение № 1463 от 16.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1463 гр. София, 15.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Г.

Атанас Н. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20241100601835 по описа за 2024 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СРП срещу определение от разпоредително заседание от 10.01.2024 г. по НОХД № 13779/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 93 състав, с което е прекратено съдебното производство по посоченото дело и същото е върнато на СРП за отстраняване на посочени в определението нарушения по досъдебното производство.

В частния протест се излагат доводи, че определението, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП, е неправилно, тъй като обвинителният акт отговарял на изискванията на процесуалния закон. Предлага се да бъде отменено определението на СРС и делото да се върне за продължаване на разглеждането му.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Протестът е неоснователен.

Въззивният съдебен състав счита, че обосновано първоинстанционният съд е установил, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на 1 процесуалния закон за повдигане на обвинение по безпротиворечив и достатъчно ясен начин, позволяващ реализиране на правото на защита на обвиненото лице.

Налице е констатираното от първоинстанционния съд противоречие между частите от обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, в които се сочи, че на неустановени дати са извършени престъпни деяния, част от продължавано престъпление, като посочените такива отделни деяния също са индивидуализирани по време, като осъществени „на неустановени дати“ в съответните инкриминирани периоди. Ако държавното обвинение счита, че в тези периоди са установени извършени отделни деяния, които не могат да бъдат конкретизирани, то съответното на тези фактически обстоятелства обвинение би следвало да бъде за всяко едно от деянията, като извършено на неустановена дата, но не и на неустановени дати в целия инкриминиран период от време.

Основателно първоинстанционният съд е посочил, че използваното понятие при изготвянето на обвинителния акт „взели“ като преписване на престъпна деятелност спрямо двамата обвиняеми прави обвинението неясно и вътрешно противоречиво. Това е така, защото сред елементите от състава на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК няма такава форма на изпълнителното деяние. Заключителната част на обвинителния акт следва да съдържа предписаните в чл. 246, ал. 3 от НПК реквизити, като включването сред тях на допълнителни фактически обстоятелства, чието място по начало е в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя неяснота на обвинението. В процесния случай това смесване е довело и до съществено засягане на правото на обвиняемите да разберат в извършване на какво престъпление са обвинени, доколкото е налице и противоречие в диспозитива на обвинението, тъй като се сочи едновременно, че двамата обвиняеми са взели от касата на увреденото дружество суми, които не са и внесли в същата каса. Така вменените в заключителната част на обвинителния акт действия спрямо двамата обвиняеми, че те са „взели от касата на дружеството“ съответните суми, противоречи на друга част от твърденията, също изложени в диспозитива на обвинителния акт, според които обв. В. Б. е теглила парични средства, които не били осчетоводявани впоследствие. В това отношение обосновано 2 първоинстанционният съд е посочил и че липсва конкретизиране в обвинителния акт на съответните операции по теглене на суми от банкови сметки.

Въззивният съд счита, че обосновано първоинстанционният съд е посочил, че обвинението е неясно и с оглед изложените в заключителната част на обвинителния акт обстоятелства по извършени от обвиняемите действия по прикриване липси с изготвяне на мемориални ордери.

Извършването на действия по прикриване на липси, ако се счита от обвинението, че е установено, няма място в заключителната част на обвинителния акт, доколкото не е сред съставомерните елементи на престъплението, за което е повдигнато обвинението. Такива обстоятелства подлежат на излагане в обстоятелствената част на обвинителния акт и то по начин, който е достатъчно ясен и непротиворечив, а именно чрез посочване на обстоятелствата, при които съответните липси са настъпили и по изготвянето на съответните документи, включително и чрез индивидуализирането им, които са прикрили тези липси.

Първоинстанционният съд правилно е посочил, че е налице е непълнота в обвинителния акт, непозволяваща да се разбере какви конкретно действия се твърди, че са извършили обвиняемите по отношение на сумите, за чието присвояване им е повдигнато обвинение и при всяко едно от деянията, които са им вменени, като извършени от тях при условията на продължавано престъпление.

С оглед на изложеното въззивният съдебен състав намира, че следва да бъде потвърдено определението на първоинстанционния съд за връщане на делото на прокурора.

Водим от горното и на основание чл. 249, ал. 3 от НПК, СГС, НК, ІV въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание от 10.01.2024 г. по НОХД № 13779/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 3

НО, 93 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4