Решение № 59 от 07.07.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Бургас, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600095 по описа за 2022 година С присъда № 32/02.11.2021г. постановена по НОХД№ 922/2021г.

Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия М. М. М., със снета по делото самоличност неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.09.2020 г., около 23.50 часа, на третокласен път № 208, в района на км. 89, с посока на движение от гр. Провадия към гр. Айтос, обл. Бургас, при управление на МПС - л.а. марка „БМВ”, модел „330 ХИ”, с peг. № А ... МР, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория В - 90 км/ч извън населено място“, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на две лица - Х. Ш.И., ЕГН ********** и Е. И.Ю., ЕГН **********, двамата от с. Чукарка, както и средна телесна повреда на И. Н. М., ЕГН ********** от с. Чукарка, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в” и б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл.

58а, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

1

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК съдът е приспаднал от наложеното на подсъдимия М. М. М. наказание лишаване от свобода за срок от четири години, времето, през което е бил задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, считано от 26.09.2020 г. до 27.11.2020 г.

Съдът е наложил на подсъдимия М. М. М., на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ШЕСТ ГОДИНИ.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК, съдът е приспаднал от срока на наказанието лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство времето, през което той е бил лишен от възможността да упражнява това право по реда на чл.69а от НПК.

Съдът е постановил след влизане в сила на присъдата, веществените доказателства по делото: - 1 бр. „Drug check 3000“ - да остане към делото;

- МПС - л.а марка „БМВ”, модел „330 ХИ”, с peг. № А ... МР и части от него – да се върне на подсъдимия М. М. М..

На основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия М. М. М. да заплати на частния обвинител Е.. С. Ю.. сума в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща направените от частния обвинител Е.Ю. разноски по делото (заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство пред първа инстанция за повереника й адв. П.К. от АК – Бургас).

На основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия М. М. М. да заплати на частния обвинител И.. ИС. Ю.. сума в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща направените от него разноски по делото заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство пред първа инстанция за повереника му адв. Н.Д. от АК – Бургас.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия М. М. М. да заплати на частните обвинители Ш. И.. М. и Х.. Ш. И.. сума в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща направените от частните обвинители Ш.М. и Х.И. разноски по делото - заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство пред първа инстанция за повереника им адв. А.Б. от САК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия М. М. М. да заплати на адв. Н.В. от АК – Варна, повереник на частния обвинител Ф. Х..

Х., сума в размер на 3000 (три хиляди) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия М. М. М. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР – Бургас, сума в размер на 4206.76 (четири хиляди двеста и шест лева и седемдесет и шест стотинки) лева, представляваща направени по делото разноски в досъдебната фаза.

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимият М.

2

М. М., чрез защитника му адв. С.К. от БАК, както и частните обвинители - И..

ИС. Ю.. и Е.. С. Ю.. като родители и наследници на починалия Е. И.Ю., чрез повереника им адв. Н.Д. от АК - Бургас, Ф.Х. Ф. - майка на починалия Х.

Ш.И., чрез адв. Н. В. от АК – Варна, както и Ш. И.. М. и Х.. Ш. И.. - баща и сестра на починалия Х. Ш.И., чрез адв. А.Б. от АК - София.

С жалбата на подсъдимия М. се навеждат оплаквания за неправилност на присъдата поради явна несправедливост на наложените наказания.

Претендира се изменение на присъдата, намаляване размера на наложените наказания и приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.

С жалбите на частните обвинители също се навеждат доводи за явна несправедливост на наложените наказания, които намират за занижени.

Частните обвинители И.ахим и Е.Ю. претендират завишаване на наказанието над средния размер – девет години лишаване от свобода, което редуцишрано по чл.58а, ал.1 от НК да бъде определено на 6 години лишаване от свобода и да се изтърпи при първоначален общ режим. Излагат съображения в подкрепа на жалбата, че подсъдимият е санкциониран по административен ред двукратно с НП по чл.150 ЗДвП и трикратно с фишове за нарушения по чл. 21, ал.1, чл.70, ал.3 и чл.105, ал.1 от ЗДвП, за краткото време, през което е притежавал свидетелство за правоуправление.

Частният обвинител Ф. Ф. също претендира увеличаване на наложените наказания съответно на по 15 години лишаване от правоуправление и лишаване от свобода, редуцирано на десет години лишаване от свобода при общ режим, предвид настъпилия тежък вредоносен резултат - смъртта на две лица ненавършили 20 години и средна телесна повреда на трето.

Частните обвинители Ш.М. и Х.И., чрез адв. Б. също претендират увеличаване на наложените наказания, предвид допуснатите груби нарушения на правилата за движение и настъпилите изключително тежки общественоопасни последици. Намират за справедливо наказанията да бъдат определени около и над средния размер предвиден в закона.

След като се запозна с изложените в жалбите съображения, съдът установи, че с тях се правят оплаквания за неправилност и явна несправедливост на атакувания съдебен акт. Не се правят доказателствени искания с жалбите.

В съдебно заседание защитата на подс. М. представя трудов договор за последния №002/14.01.2022г. и длъжностна характеристика, а адв. В. повереник на частния обвинител Ф. Х.. Х. списък на разноските във въззивното производство за сумата 1500 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ, както и медицинско изследване на Ф.Х..

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура Бургас заявява, че жалбите и на двете страни са неоснователни. Твърди, че същите касаят единствено справедливостта на наложените наказания, но 3 съдът следва да провери изцяло правилността на присъдата. Сочи, че производството е протекло по реда на Глава 27, при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като в хода му няма допуснати процесуални нарушения. Навежда довод, че решаващият съд е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички относими доказателства приобщени по делото и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, е приел фактическа обстановка, сходна с изложената такава в обвинителния акт, въз основа на която е достигнал до обоснован правен извод, че подсъдимият е осъществил деянието, посочено в обвинителния акт. Не приема извода на съда, че в случая формата на вината е несъзнавана непредпазливост, а именно небрежност, а не предложената такава в обвинителния акт - престъпна самонадеяност, тъй като според съда подсъдимият не е показвал, че е съзнавал опасността и че разчита на своите опит и умения или на външни фактори за предотвратяването й, а е разчитал само на случайността. Счита, че подсъдимият ясно е съзнавал, че осъществява деяние, от което могат да последват отрицателни последици, движейки се нощно време със скорост от 130 км/ч, т.е. с 40 км/ч над разрешената, при навлизане в десен завой и наличие на още трима пътници в автомобила. Той обаче е считал, че може да избегне опасността, разчитайки именно на своите опит и умения, и на факта, че е познавал много добре този пътен участък и вероятно много пъти е преминавал през него с подобна скорост, с оглед на предишните му административни наказания, като в този смисъл са Решение № 12/2022 г. и Решение № 60147/2021 г. и двете на ВКС. Въпреки изложеното възражение сочи, че наложеното наказание е правилно определено предвид това, че формата на вината е предмет на състава на престъплението и съгласно нормата на чл. 56 от НК не може да бъде отчитана като смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство, както впрочем и отчетеното от първоинстанционния съд, че причинената смърт на две лица и средна телесна повреда на още едно лице също са елементи от състава на престъплението и не могат да бъдат отчетени като отегчаващи вината обстоятелства. Солидаризира се със заключението на окръжния съд, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства - младата възраст на подсъдимия, чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добри характеристични данни, съдействие за разкриване на обективната истина, оказаната помощ на пострадалия И. М., искреното съжаление и разкаяние за стореното. Споделя и изводите на първоинстанционния съд, че като отегчаващо вината обстоятелство следва да се зачетат предходните наказания на подсъдимия, наложени по административен ред и най-вече санкционирането за нарушение на чл. 21, ал.

1 от ЗДП. Намира за обоснован и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че не са налице законовите условия за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, с оглед определения размер на наказанието „лишаване от свобода“, което в случая е 6 години, редуцирано по чл. 58а, ал. 1 от НК на 4 години. Счита, че с оглед постигане целите на чл. 36 от НК, за превъзпитанието на подсъдимия, а и на останалите водачи, наказанието 4

„лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно ефективно. Сочи, че този извод се обосновава и от фактите по делото, установяващи допуснато от подсъдимия грубо нарушение на правилата за движение по пътищата и степента на проявената от него безразсъдност при конкретната пътна обстановка. По отношение молбата на частните обвинители за завишаване на наложеното наказание, намира, че обществените настроения не трябва да имат решаващо значение при индивидуализиране на наказанието, тъй като същото трябва да съответства на престъплението и да е справедливо. Сочи, че в случая наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което правилно е под средния размер, предвиден в закона, но същевременно същото е и достатъчно тежко, тъй като надхвърля два пъти предвидения минимум от 3 години. Ето защо счита, че е неправилно и необосновано искането на да се коригира наказанието, като се завиши или намали неговият размер, тъй като друго по размер наказание ще бъде или безполезно високо или неоправдано ниско, и не би довело до постигане целите на наказанието. Счита, че законосъобразно е приложена нормата на чл. 343г от НК и справедливо е определено подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 6 години. Моли съда изцяло да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

Повереникът на частния обвинител Ф.Х., която не се явява в с.з. - адв.

Н. В. заявява, че поддържа така подадената въззивна жалба и допълнението към нея. Поддържа изложените доводи, че присъдата наложена на подсъдимия М. е явно занижена, като размерът на наложеното наказание не отговаря на извършеното деяние. Изразява несъгласие с прокурора от Апелативна прокуратура - Бургас, че не трябва да взима превес общественото мнение по повод извършеното деяние от подсъдимия М., предвид данните за статистиката за загиналите при ПТП млади хора. Счита, че БОС не е подложил на обективна преценка доказателствата относими по чл. 54 НК и имащи значение за определяне обема на наказателната принуда. Твърди, че деянието се отличава с изключително висока степен на обществена опасност.