Решение № 59 от 27.02.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. М., 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500222 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 137/01.04.23 г . ,постановено по гр. дело № 2676 по описа за 2022г.

Районен съд-М. е признал ЗА УСТАНОВЕНО, че ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на Л. Д. И. срещу ,,Ф.‘‘ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.М., ж.к.,,М.‘‘бл.**, вх.* ет.*, ап.** по договор за наем на недвижим имот от 17.10.2017 г., вписан на 17.10.2017 г. в регистъра на нотариус И.К. с общ. рег. № *** - дължим месечен наем за периода от месец август 2019 г. до месец ноември 2021 г. по 500 лв. на месец в общ размер- сумата от 13 000 лв .,ведно със законната лихва, считано от 02.08.22г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска над уважения до предявения пълен размер от 15 000 лв.- за периода от месец май 2019 г. до месец август 2019 г. включително- като погасен по давност.С решението в полза на ищеца са присъдени и разноски в размер на 2 920,89 лв.

Така постановеното решение е обжалвано от ,,Ф.‘‘ЕООД чрез процесуалния представител с оплакване за незаконосъобразност в частта, с която е уважена исковата претенция .

Жалбоподателят поддържа на първо място,че исковете са недопустими,тъй като не са предявени в едномесечния преклузивен срок съобразно разпоредбата на чл.414 ГПК ,освен това в петитума на иска не се съдържа конкретно искане за установяване на вземането и произподът на същото .Поддържа също така,че исковете са и неоснователни, тъй като на първо място са погасени по давност, а освен това договорът е сключен от представител на дружеството,без да е установена представителната власт на същия .Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да отхвърли предявения иск,ведно със законните последици от това.

Въззиваемата страна Л. Д. И. не е взел становище по жалбата и не се е явил в съдебно заседание.

1

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено наличието на наемно правоотношение между страните ,изпълнение на договора от страна на ишеца и неизпълнение от страна на ответника/т.е. незаплащане на договорената цена / ,поради което и уважавайки частично възражението за погасителна давност, е уважил частично исковата претенция.

Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на РС поради следните съображения :

1.ПО НАПРАВЕНИТЕ ТВЪРДЕНИЯ за недопустимост на решението.

Същите са неоснователни по следните съображения:

На първо място, настоящата искова молба е предявена в срока по чл.415 ГПК.Видно от материалите по делото, ищецът е получил съобщение по чл.415,ал.2 ГПК на 25.10.2022 г. Исковата молба е постъпила в съда на 25.11.2022 г.,т.е.е спазен едномесечния срок,регламентиран в ал.4 на 415 ГПК.

Неоснователно е и твърдението,че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК. Предметът на делото се характеризира с белезите на субективното материално право, чиято защита се търси с предявения иск. Предметът се извлича от титулната част на исковата молба, която определя субектите на правоотношението; от обстоятелствената част и петитума, които сочат правопроизводящите факти и отправеното искане до съда. Необходимо е да има съответствие между обстоятелствената част и петитума, в противен случай липсва предмет на делото и съдът не може да постанови допустимо решение. Исковата молба е редовна само ако е налице такова съответствие.

В настоящата искова молба са спазени всички посочени по-горе изисквания ,като са изложени фактите ,обосноваващи претенцията на ищеца и е посочено изрично ,че сумата

15000лв. представляват неплатен наем за периода от м.май 2019г. до м. Ноември 2021 г. Предвид това съдът намира,че първоинстанционният съд е постановил решението си при редовна искова молба .

2 . ОТНОСНО ДОВОДИТЕ ЗА НЕПРАВИЛНОСТ НА РЕШЕНИЕТО.

Същите са неоснователни по следните съображения:

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че на 17.10.2017 г. между страните е сключен Договор за наем на недвижим имот с нотариална заверка на подписите, вписан на 17.10.2017 г. в регистъра на нотариус И.К. с общ рег. № ***. Наемател е отв. ,,Ф.‘‘ЕООД. Съгласно договора наемателят се задължава да заплаща на наемодателя/ищеца/ от 5 до 15 число месечен наем в размер на 500 лв. в брой. Не е спорно, че наемният договор бил прекратен през м. декември 2021 г.

Пред първоинстанционният съд ответникът е въвел твърдение,че липсват доказателства управителят на ответното дружество да е предоставил права на пълномощник да сключва договори от негово име и за негова сметка . В жалбата се твърди,че договорът е нищожен поради липса на съгласие .

Както първата, така и настоящата инстанция намира това твърдение за неоснователно.

2

Видно от представеното Удостоверение № 3142/18.04.2022 г. на нотариус И.К. с рег.№ *** ,при сключване на договора е представено пълномощно с удостоверен подпис № 11015/06.10.2017г. на пом.нотариус Д.Ц. /представителната власт на наемателя е отразена и в самия договор/ . Договорът за наем е сключен с нотариална заверка на подписите, която е гаранция ,че на нотариуса са били предоставени и той съответно е извършил проверка за представителната власт на договарящия .

Неоснователно е и направеното възражение,че исковата претенция е погасена по давност изцяло ,а не само за периода месец май 2019 г. до месец август 2019 г. включително.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като не поставя началото на исков процес, в който участват и двете страни по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗ Д, само по себе си не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иск за съществуване на вземането, за което е издадена заповедта /чл. 422, ал. 1 ГПК /, като прекъсването се счита за настъпило от датата на подаването на заявлението, в случай, че е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК , в който смисъл е и възприетото в т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящата хипотеза ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК на 02.08.22 г.Както бе изложено по-горе, в законоустановения срок е подал и исковата молба, поради което и следва да се счита,че давността е прекъсната именно на 02.08.22 г.

Съгласно разпоредбата на чл.111,б.в ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на три години,т.е. вземанията, погасени по давност са именно за периода, който РС е приел /м. май 2019 г. до месец август 2019 г./ По отношение на останалите не е изтекла погасителната давност,поради което и направените от РС изводи в тази насока са правилни.

Предвид гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК за основателен, поради което и решението в атакуваната част следва да бъде потвърдено като правилно .

Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-М.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 137/01.04.23 г . ,постановено по гр. дело № 2676 по описа за 2022г. Районен съд-М. в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

РЕШЕНИЕТО полежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3