Решение № 791 от 10.10.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. гр. Хасково, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Златимира Ст. Маркова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20265640100427 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от М. Г. М., чрез пълномощника адв. Д.Г, против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени следните субективно и обективно съединени установителни искове: с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал.

1 и ал. 4 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ********************* от ********************* г. по отношение на „Кредисимо“ ЕАД; с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ********************* г. по отношение на „Ай Тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди на ********************* г. да е сключил с ответника „Кредисимо“

ЕАД

Договор за потребителски кредит

№

*********************, по силата на който кредиторът да му е предоставил заемна сума в размер на 3000,00 лв., при лихвен процент 50,00 %, годишен процент на разходите /ГПР/ 63,21 %, срок на погасяване 24 месеца и обща сума за връщане 4847,95 лв. Твърди съгласно § 17 от Общите условия за отпускането на кредита да е следвало да предостави обезпечение – банкова гаранция или договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Твърди едновременно със сключването на 1 договора за кредит да е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с посоченото от кредитора дружество – втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, по който да дължи възнаграждение в размер на 2694,46 лв., разсрочено на 24 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва, поради което за ползването на заем от 3000,00 лв. в действителност да дължи не 4847,95 лв., а 7542,41 лв.

Навежда доводи изискването за обезпечение да е крайно завишено – условието за банкова гаранция да е практически неизпълнимо за лице, прибягващо до услугите на небанкова финансова институция, а при второто условие изборът на поръчител да е ограничен единствено до предварително одобрено от кредитора юридическо лице. Твърди поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД да е свързано лице с кредитора, чийто капитал е изцяло собственост на „Кредисимо“ ЕАД, поради което уговореното възнаграждение да представлява скрита възнаградителна лихва в полза на кредитора, уговорена с цел заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди приоритетното разглеждане на заявлението да е поставено в зависимост от предоставянето на обезпечение – 24 часа при представено обезпечение срещу 14 дни в противния случай, което да принуждава потребителя да сключи договора за поръчителство. Твърди този разход да е бил известен на кредитора изначално, но умишлено да не е включен при изчисляване на ГПР, поради което посоченият в договора ГПР да е значително по-нисък от действителния, който при включване на възнаграждението за поръчител да възлиза на 170,96 %.

Поддържа с посочването на по-нисък от действителния ГПР да е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което да води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК.

Твърди Договорът за предоставяне на поръчителство да е нищожен като противоречащ на добрите нрави. Навежда доводи възнаграждението да се дължи без насрещна престация и да е налице явна нееквивалентност на престациите; съгласно чл. 8, ал. 5 от договора същото да се получава от „Кредисимо“ ЕАД; двата договора да са взаимно свързани, тъй като заемодателят е собственик на капитала на поръчителя, договорите са сключени в един и същи ден, с еднакъв период на дължимост на сумите, а възнаграждението на поръчителя и на кредитора са включени в едно общо Приложение № 1. Иска от съда да признае за установено, че Договорът за потребителски кредит е недействителен, а Договорът за предоставяне на поръчителство – нищожен. Процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва иска. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит, както и че във връзка с обезпечаване на вземането по него е сключен договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД.

2

Твърди главницата от 3000,00 лв. да е усвоена изцяло. Признава при формиране на ГПР възнаграждението за поръчител да не е включено като разход, като единственият включен разход да е договорната възнаградителна лихва. Поддържа възнаграждението за поръчител да не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като сключването на договора за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, а размерът на възнаграждението не му е бил известен към момента на сключване на договора за кредит. Позовава се на раздел III, т.

12 и т. 13 от Общите условия и на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от договора, съгласно които кредитополучателят може да избере необезпечен кредит. Твърди договорът за предоставяне на поръчителство да е договор за поръчка по чл.

280 и сл. ЗЗД, сключван в среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп.

Позовава се на Решение № 1301/05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11835/2025 г., прието като писмено доказателство по делото. При условията на евентуалност поддържа, че дори доводите на ищеца да бъдат споделени, това би довело единствено до недействителност на клаузата за възнаграждение на поръчителя, но не и до недействителност на договора за кредит. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро.

Оспорва ищецът да е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., а при условията на евентуалност моли възнаграждението на процесуалния представител на ищеца да бъде определено под минималния размер по Наредба № 1/2004 г.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД оспорва иска. Не оспорва сключването на договора за кредит, нито че във връзка с обезпечаване на задълженията по него на ********************* г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и дружеството. Твърди договорът да е договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, по силата на който е поел задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, като съгласно погасителния план – част от Приложение № 1, за услугата да е дължимо възнаграждение, разсрочено на месечни вноски, намаляващи в зависимост от размера на гарантираното задължение. Описва процедурата по кандидатстване – при подаване на заявката на страницата на „Кредисимо“ ЕАД кредитоискателят посочва дали желае кредитът да бъде обезпечен, като в случай че избере поръчителство от страна на „Ай Тръст“ ЕООД, му се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по кредита и вноската за възнаграждението на поръчителя; договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след договора за кредит в независимата електронна среда на дружеството. Поддържа възнаграждението да не следва да се включва в ГПР, тъй като не отговаря на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ. на чл. 3, б.

„ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика и неравноправност по чл. 143 ЗЗП. Признава „Кредисимо“ ЕАД да е 3 едноличен собственик на капитала му, но твърди това само по себе си да не води до скрито оскъпяване на кредита. Твърди съгласно чл. 8, ал. 5 от договора „Кредисимо“ ЕАД единствено да получава плащането от името и за сметка на поръчителя. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро. Оспорва приложимостта на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., а при условията на евентуалност моли възнаграждението на процесуалния представител на ищеца да бъде определено под минималния размер.

В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители. С молба вх. № 15708/11.09.2026 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковата молба и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, представя доказателства за регистрацията на упълномощения адвокат по ДДС.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение № 1434 от 11.08.2026 г., с което е изготвен проектът за доклад, приет в откритото съдебно заседание за окончателен доклад по делото, са обявени за безспорно установени в отношенията между ищеца и двамата ответници следните обстоятелства: че е сключен Договор за потребителски кредит № *********************/********************* г. между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател, и М. Г. М., като кредитополучател; че размерът на главницата по него възлиза на 3000,00 лв., дължима ведно с уговорената възнаградителна лихва; че във връзка с обезпечаване на задълженията на ищеца по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ********************* г. между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД; че при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено като разход по кредита; че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. В отношенията между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е обявено за безспорно и че заемната сума от 3000,00 лв. е изцяло усвоена от ищеца.

Ответниците не оспорват и твърденията на ищеца относно останалите параметри на кредита – лихвен процент 50,00 %, ГПР 63,21 %, срок на погасяване 24 месеца и обща сума за връщане 4847,95 лв., както и че по Договора за предоставяне на поръчителство ищецът дължи възнаграждение в общ размер на 2694,46 лв., разсрочено на 24 месечни вноски с падежи, съвпадащи с падежите на погасителните вноски по кредита. Безспорно е също, че съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да получава плащанията на възнаграждението 4 за поръчителя, като на това обстоятелство се позовават и двамата ответници.

Съгласно § 17 от раздел II на приложимите към договора Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ ЕАД (ОУ) „обезпечение“ означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на кредитора, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати всички задължения на кредитополучателя в срок от един работен ден от писменото искане, със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска, или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице. Съгласно раздел III, т. 12 от ОУ, ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение, той следва да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно раздел IV, т. 3 от ОУ срокът за одобрение на заявлението е 14 дни, ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, и 24 часа от предоставяне на обезпечението – ако е предоставено такова. Съгласно раздел IV, т. 4 от ОУ кредиторът има право, без да се мотивира, да отхвърли заявлението, включително чрез мълчалив отказ, а съгласно т. 5 – ако не одобри заявлението в посочените срокове, договорът не влиза в сила.

По иска с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит

№

********************* от

********************* г. по отношение на „Кредисимо“ ЕАД:

Договорът е с предмет предоставяне на заемна сума, кредиторът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ (раздел I, т. 2 от ОУ), която предоставя кредита в рамките на търговската си дейност, а ищецът е физическо лице, действало извън рамките на своята професионална дейност.

Следователно, процесният договор има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания на ЗПК, неспазването на част от които – вкл. на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – съгласно чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора. Ищецът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а кредиторът – на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните намират приложение и защитните разпоредби на ЗЗП.