Решение № 2883 от 26.09.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2883 гр. Варна, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело № 20223110107062 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от П. А. Р., с ЕГН ********** и адрес гр. ***, чрез пълномощника адв. Р. Е. – АК Варна срещу „Е.С.О.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. ** обективно кумулативно съединени искове, с които се иска:

Да бъде признато за незаконно уволнението извършено със Заповед № **/31.03.2022г. на Изпълнителния директор на ответното дружество и да бъде отменено същото на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ;

-

Да бъде възстановен ищецът на предишната работа – на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, с място на работа гр. Варна“ при ответника на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ;

Да бъде осъден ответника да заплати на ищеца парично обезщетение в размер на 12489.54 лв. /дванадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, за периодите от 05.04.2022г. до 05.10.2022г., на основание чл.225, ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е предявен иск с правно основание чл.222, ал.1 КТ за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4163,18 лв. /четири хиляди сто шестдесет и три лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа за един 1 месец, изчислено в размер на две брутни месечни заплати и дължимо на основание чл.56, ал.1 от Колективен трудов договор.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът твърди, че с трудов договор от 22.11.2013г. е назначен в ответното дружество на длъжност „Шофьор, тежкотоватен автомобил – 12 и повече тона – лаборатория Мерцедес 16 т.“, с код по НКПД 83322005.

Трудовото правоотношение било изменяно с допълнителни споразумения от 22.05.2014г., 27.10.2014г., 04.05.2015г. и 18.08.2020г.

Със заповед № **/31.03.2022г. на изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ, считано от момента на връчване на заповедта – 05.04.2022г. В заповедта било посочено, че е обявен престой от 07.03.2022г. за дейността управление на тежкотоварен автомобил – подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес 16 тона в структурно звено „Подвижна високоволтова лаборатория“ – гр. Варна.

С експертно решение № ** от зас. № **/13.10.2021г. на ищеца била призната 60% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години с диагноза хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност. Ищецът бил временно неработоспособен за периода от 30.03.2021г. до 09.09.2021г.

Възможността ищецът да работи като шофьор на тежкотоварен автомобил следвало да се прецени от Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК), като преглед бил насроченза 21.04.2022г., с оглед на което ищецът следвало да бъде трудоустроен на подходяща за състоянието му длъжност.

Ищецът твърди, че в периода от 07.03.2022г. до връчване на заповедта му били възлагани множество задачи – да управлява множество служебни автомобили, които следвало да закара до сервизи, да превозва служители до определени места, да води автомобили за смяна на гуми. Ищецът разполагал със специален чип за управление на автомобил с № *** и при всяко качване на служебен автомобил се записвало кой го управлява. Чипът бил предаден на 05.04.2022г. на инж. Р. В., за което бил съставен протокол.

В периода от 28.03.2022г. до 30.03.2022г. ищецът закарал колегата си Д.Д. до подстанция „Д.“ да вземе кран Л. и да го закара до подстанция „М.“. На по-следващия ден закарал същия колега до подстанция „М.“ да вземе крана и да го прибере до подстанция „С.В.“.

На 31.03.2022г. ищецът закарал два служебни автомобила за монтаж и демонтаж на гуми.

Ищецът останал изненадан от записаното в заповедта, че е обявен престой за дейността управление на тежкотоварен автомобил – подвижна високоволтова лаборатория 2

Мерцедес 16 тона в структурно звено „Подвижна високоволтова лаборатория“ гр. Варна.

Подвижната лаборатория била преместена в по-малък автомобил, който можел да се управлява със свидетелство за управление на МПС категория В, каквато ищецът също притежавал. Дейността на подвижната лаборатория продължила, но с други автомобили.

Работата в звеното и самата дейност не били спирани.

В посочения в заповедта период ищецът не бил в престой, а ходел на работа и изпълнявал всички възложени му задачи. Като опитен шофьор, който може да управлява всички автомобили, му било възлагано да управлява различни автомобили.

На 09.11.2021г. работодателят направил запитване за произнасяне по чл.333, ал.1, т.2 КТ за освобождаване на ищеца поради съкращаване на щата. От ТЕЛК с Експертно решение № ** от зас. № 144/233.11.2021г. било отговорено, че има противопоказания за прекратяване на трудовото правоотношение и посочено, че ищецът е насочен към ТОЛЕК за преценка възможността да работи като шофьор на тежкотоварен автомобил. Това сочело намерението на работодателя да освободи работника поради съкращаване на щата. След полученото отрицателно становище работодателят фиктивно променил основанието за уволнението без да е налице фактическия състав на разпоредбата в КТ – спиране на работа.

По този начин се заобикаляла необходимостта от разрешение от ТЕЛК за прекратяване на трудовото правоотношение.

Ищецът поддържа, че дейността в звеното, в което работи не е спирала за посочения в заповедта период и той не е бил в престой през този период. Основанието за уволнение било приложено при заобикаляне на закона и злоупотреба с право – за да се избегне задължението за извършване на подбор и предварителната закрила по чл.333 КТ.

Последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец било за март 2022г. и в размер на 2081.59 лева. Ищецът останал без работа след уволнението и претендира обезщетение за период от шест месеца в общ размер на 12489.54 лева.

В условията на евентуалност, при извод за законосъобразност на уволнението, ищецът моли за присъждане на обезщетение в размер на 4163.18 лева, дължимо на основание чл.56, ал.1 от действащ между страните Колективен трудов договор.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват предявените искове като допустими, но неоснователни.

Основните функции и задължения на ищеца съгласно длъжностната характеристика към трудовия му договор били да „управлява тежкотоварния автомобил подвижна високоволтова лаборатория, управлява крана му, участва в подготовката на схемите за измервания, извършва преглед на влекача, крана и ремаркето с цел установяване на годността им“. Като допълнителни функции, ищецът следвало да изпълнява при необходимост и други задачи, свързани с дейността на лабораторията.

Подвижната високоволтова лаборатория (ПВВЛ) Мерцедес 16 тона, на която бил 3 шофьор ищецът, била закупена през 1995г. Измервателните уреди и високоволтовата част били разположени на полуремарке, теглено от седлови влекач, като за осигуряване на необходимите габарити при изпитанията бил монтиран кран зад шофьорската кабина.

Цялата композиция била с дължина 14 м., височина 3.80 м. и тегло 18000 кг. Управлението на този тежкотоварен автомобил следвало да се извършва от лице, притежаващо свидетелство за управление на МПС категория „С+Е“.

Поради моралното и техническо остаряване на описаната подвижна лаборатория, през 2020г. било взето решение от ръководството на ответното дружество да закупи нова подвижна високоволтова лаборатория. След провеждане на обществена поръчка била доставена и приета на 18.03.2021г., а след това и въведена в експлоатация нова мобилна лаборатория. Необходимата апаратура за обезпечаване на изискваните електрически измервания на новата мобилна лаборатория била монтирана в товарен ван с допустимо общо тегло 3500 кг., като управлението му можело да се извършва от лице, притежаващо свидетелство за управление на МПС категория „В“, каквато притежавали двамата И.и, работещи в лабораторията.

На основание т.1 от Вътрешни правила за организацията на транспортната дейност в Е. АД със заповеди от 22.03.2021г. било дадено право на Д.М.М. – ръководител ПВВЛ да управлява автомобил Мерцедес Спрингер 316 CDI с рег. № ** и автомобилът бил зачислен на Д.К.К. на длъжност „И. ВВИ“.

С доклад с вх. № ***/12.04.2021г. до изпълнителния директор на дружеството били направени предложения за промени в организацията на работата на подвижната вилоковолтова лаборатория към отдел „Силови трансформатори“ на Е. АД, по които били предприети съответни действия след разрешение от изп. директор.

След въвеждане в експлоатация на новата мобилна високоволтова лаборатория, старата лаборатория била изведена от експлоатация, като ремаркето, в което била разположена измервателната апаратура било откачено от влекача. Ремаркето с ПВВЛ останало в склада на Е. АД в гр. Варна, а влекачът бил прехвърлен от Мрежови експлоатационен район Варна /МЕР Варна/ в Мрежови експлоатационен район Пловдив /МЕР Пловдив/, поделения на Е. ЕАД, за да се ползва там за други нужди. С приемопредавателен протокол от 17.06.2021г. влекачът бил предаден на автомонтьор от МЕР Пловдив.

След прехвърляне в МЕР Пловдив бил направен опит влекачът да се използва за теглене на мобилна установка за преработка на трансформаторно масло, но мощността му се оказала недостатъчна. Взето било решение влекачът да се преустрои в товарен бордови автомобил, за което била организирана обществена поръчка.

Ответникът поддържа, че за Е. ЕАД като работодател било налице преустановяване на дейността управление на тежкотоварен автомобил – подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес 16 тона в структурно звено „Подвижна високоволтова лаборатория“, т.е било налице преустановяване на извършваната от ищеца дейност, която той трябвало да 4 изпълнява съгласно трудовия му договор и длъжността характеристика. В тази връзка била издадена заповед № ЧР-113/04.03.2022г., с която бил обявен престой за дейността управление на тежкотоварен автомобил – подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес 16 тона в структурно звено „Подвижна високоволтова лаборатория“, считано от 07.03.2022г.

Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.4 КТ не съдържала друго изискване за законност на уволнението, освен да е осъществено спиране на работата и то да е продължило повече от 15 работни дни.

Изложените от ищеца обстоятелства, свързани със здравословното му състояние били неотносими към спора, тъй като при уволнение поради спиране на работата за повече от 15 работни дни, работникът не се ползвал със защита по чл.333, ал.1 КТ.

Неотносими към спора се явявали и твърденията на ищеца за изпълнение на задачи, възлагани му от служители на Е. ЕАД, различни от прекия му ръководител и несвързани с осъществяване на неговите задължения съгласно трудовия договор и длъжностната му характеристика. Обстоятелството, че ищецът е извършвал друга работа през времето на престоя не опровергавал факта на спирането на възложения с трудовия договор работа.

Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.4 КТ било налице независимо от това дали поради престоя на работника е възложено да изпълнява временно друга работа, получавал е обезщетение за престой по чл.267 КТ или е ползвал отпуск.

Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, прави доказателствени искания и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.