Определение № 335 от 16.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Варна, 16.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20263001000268 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от името на "СТИК - КРЕДИТ" АД, против определение № 143/16.03.2026г., постановено по електронно дело 20263400500067(ВЧГД № 67/2026) на ОССилистра, с което е оставена без разглеждане неговата частна жалба, подадена срещу определяне на разноски в издадена срещу него като длъжник по парично задължение заповед за изпълнение, в полза на кредитор по реда на чл. 410 ГПК.

По предварителните въпроси:

Частната жалбата е регистрирана в срока по чл. 275 ГПК, отчитан от връчване на обжалваемото въззивно определение и отговаря на изисквания на чл. 260 ГПК. Държавна такса е събрана авансово. Жалбата е администрирана с връчване на насрещната страна –въззиваем кредитор по прекратеното въззивно производство.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен погорестоящ съд за проверка на подлежащ на обжалване процедурен акт на въззивна инстанция (чл. 274 ал.2 вр. ал.1 т.1 ГПК). Жалбоподателят има правен интерес от обжалването на неизгодно за него процесуално преграждане на защита по същество пред въззивна инстанция. Производството е допустимо.

Частният жалбоподател – длъжник в заповедното производство "СТИК - КРЕДИТ" АД, чрез адвокат Х. М., се оплаква за погрешно приложен закон. Позовава се на специалната хипотеза на чл. 414а ГПК, допускаща оспорване на определените разноски в срока за доброволно изпълнение, който е едномесечен. С доводи за неправилно отчетен по- кратък едноседмичен срок, моли неправилното прекратително определение да бъде отменено и съответно уважено искането му за коригиране на определените в полза на заявителя разноски.

1

Въззиваемата насрещна страна кредиторът-заявител в заповедното производство Б. С. Б. „Аса Агро“ ЕООД, чрез адв. Н. И. оспорва оплакванията на жалбоподателя, като в отговора си се позовава на правилното прилагане на чл. 413 ГПК, уреждаща право на жалба пред горестоящ съд по общия ред на чл. 274 ГПК, само срещу частта от заповедта, с която са определени разноски по неоспорен дълг. Според тази страна контролът по този общ ред е принципно различен от хипотезите на подадени възражения по чл. 414 ГПК или чл. 414а ГПК, които се разглеждан от първа инстанция. Като обосновава, че специално предвидените по-дълги срокове за оспорващия длъжник не са приложими при общия случай на обжалване по чл. 413 ГПК, моли за потвърждаване на правилния прекратителен акт.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази:

Производството в по-долната въззивна инстанция е било образувано по частна жалба на длъжника "СТИК - КРЕДИТ" АД, регистрирана с вх. № 705/29.01.2026 г. като електронен документ, постъпил през ЕПЕП в общ пакет с възражение по чл. 414а ал.1 ГПК, регистрирано с вх. № 706/29.01.2026г., адресирани към електронно дело 20263430100013 (ЧГД № 13/2026) на РС Тутракан. Това дело е било образувано по заявление на кредитора Б. С. Б., уважено с издадена заповед за изпълнение № 24/08.01.2026 година, по чл. 410 ГПК, в която наред с описаните от заявителя като безспорни парични вземания са били обявени и поисканите разноски за заплатена такса и адвокатско възнаграждение. Тази заповед, съдържаща и изрично указание за реда за обжалване на частта, с която са определени разноските(вкл. и предвиден едноседмичен срок за това) е била съобщена на длъжника, чрез юрисконсулт на 15.01.2026г.

В рамките на сроковете за защита по същество (срещу материалното право на кредитора) по чл. 414 ал. 2 и по чл. 414а ал.1 вр. чл. 412 т.8 ГПК, длъжникът СТИК - КРЕДИТ АД е обявил своето възражение за извършено доброволно изпълнение, като е представил доказателства за изплащане на неоспорените задължения за главница и лихва, и изрично е заявил оспорване на дължимостта само на сумите, включени като разноски в издадената срещу него заповед. В самия формуляр на възражението по чл. 414а ал.1 ГПК вносителят е посочил като обосновка на това оспорване два аргумента. На първо място, длъжникът е оспорил собствената си отговорност за разноски, като се е позовал на своята добросъвестност като страна, която не е причинила процеса. Това акцесорно искане (съответно на общо правило на чл. 78 ал. 2 ГПК) е изцяло съответно на последиците от признанието на платения доброволно дълг в това специфично производство и затова е уредено като неразривна част от него( чл. 414а ал. 5 ГПК). Съответно произнасянето по това оспорване на разноски, като последица от отпадането на дължимостта на вземането на кредитора е изцяло в компетентност на първоинстанционния съд, сезиран с материално правната защита по чл. 414а ал.1 и л.3 ГПК.

Наред с това оспорване обаче възразяващият длъжник е обявил допълнително и възражение срещу размера на разноските, което е заявил че пояснява в допълнителна частна жалба. Именно такава е жалбата, която е била и приложена в общия пакет и администрирана от заповедния съд като жалба по чл. 413 ал.1 ГПК.

2

Законодателят е посочел реда на упражняване на това право като е индикирал сезирането на въззивна инстанция с частна жалба и това е единствената жалба с такъв предмет в заповедното производство. Характера на това производство е изяснен в т. 12 от ТРОСГТК №4/2013 на ВКС като специфична форма на упражняване на контрол за процесуална законосъобразност, извън въпросите, които обуславят принципното материалноправно разпределение на отговорността. Затова и приложното поле на тази жалба се ограничава до онази част от заповедта, която не би се засегнала като акцесорна последица от установяване или отричане на материалните права на страните. Когато спор за съществуване на заявеното вземане се очертае с възражения на длъжника (независимо дали по чл. 414 ал.

2 или по чл. 414а ал. 1 ГПК) заповедта загубва значение в частта за разпределение на отговорността за разноските и съответно липсва интерес от проверката на конкретните размери. Съответно на това, няма предвидена някаква друга „специална“ жалба в чл. 414а ал.3 ГПК. Напротив, само ако такъв спор изначално липсва или отпадне в последствие, може да се съхрани предмета на въззивния контрол. Само тогава компетентността на заповедния съд е изчерпана, и затова въпросът относно точния размер на иначе правилно възложена на тази страна отговорност за разноски следва да се пренесе за разглеждане пред по-горна инстанция. При разглеждането на този процесуален въпрос няма уредени специални правила и затова въззивният съд следва да прилага общата процедура по гл. 21 от ГПК, включително и посочения там едноседмичен срок за упражняване на процесуалното право ( чл. 275 ал.1 ГПК)

В конкретния случай настоящият състав съобразява, че основното искане на жалбоподателя за коригиране на размера на включените в заповедта разноски поради липса на отговорност, съответства на бланкетно искане, заявено към компетентния заповеден съд във вече подаденото възражение по чл. 414а ал.3 ГПК, и в тази част „частната жалба“ следва да се счита за пояснително изложение към него. Само евентуалното искане за намаляване на прекомерен размер на адвокатския хонорар кореспондира на реда за въззивен контрол на разноските, определени в стабилизирана заповед и може да бъде разглеждано по реда на обжалване на определенията, респективно само тази част може да бъде квалифицирана като частна жалба по чл. 413 ал.1 ГПК.

За да се съхрани обаче действието на това сезиране, то следва да е било отправено в срок. Пропускането на едноседмичния срок от връчването на заповедта преклудира правото на самостоятелното обжалване на самото определяне на размера на разноските. Подадената по-късно частна жалба не следва да се взема в предвид (чл. 64 ал.1 ГПК) и подлежи на връщане на подателя( чл. 275 ал. 2 вр. чл. 262 ал. 2 т.1 ГПК). Когато администриращият съд е пропуснал да констатира просрочието, въззивният съд е длъжен да приложи процесуалната норма и да прекрати въззивното производство без да разглежда въпроса по същество. В същия смисъл е и обжалваното прекратително определение и затова то следва да се потвърди.

Само за пълнота на изложението, констатираната от настоящия съд част от жалбата, която е относима към неприключилата процедурата по чл. 414а ГПК следва да бъде съобразена при връщането на делото на първата инстанция.

3

По тези съображения, съставът на Варненския апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на "СТИК - КРЕДИТ" АД против определение № 143/16.03.2026г., постановено по електронно дело 20263400500067(ВЧГД № 67/2026) на ОС- Силистра, с което е оставена без разглеждане неговата частна жалба, подадена срещу определяне на разноски в заповед за изпълнение по електронно дело 20263430100013 (ЧГД № 13/2026) на РС -Тутракан.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3 т.1 ГПК.

След връщането на делото на заповедния съд частта от частна жалба на длъжника "СТИК - КРЕДИТ" АД, регистрирана с вх. № 705/29.01.2026 г., представляваща обосновка на оспорването на дължимост на разноските, да се докладва като пояснение, подлежащо на разглеждане като неразделна част от възражение по чл. 414а ал.1 ГПК, регистрирано с вх. № 706/29.01.2026г. по електронно дело 20263430100013 (ЧГД № 13/2026) на РС Тутракан.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4