Определение № 3910 от 27.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3910 гр. София, 27.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20251100502096 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 41242/28.11.2024 г. на „Трибуто“ ЕООД – длъжник по изп. д. № 20249210401344 по описа на ЧСИ С.П. срещу постановление № 1517 от 14.11.2024 г. , с което съдебният изпълнител е отказал да вдигне наложените обезпечителните мерки поради липса на несъразмерност по чл. 442а ГПК.

Според жалбоподателя постановлението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като намира, че наложените обезпечителни мерки (запори) са несаръзмерни на задължението по изпълнителното дело. Ето защо моли постановлението да бъде отменено и да бъде уважено възражение с вх.

№ 38591 от 07.11.2024 г., депозирано по изпълнителното дело.

В законоустановения срок от взискателя „Уърлд транспорт оувърсийз България“ ЕООД са постъпили писмени възражения, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за допустимост на жалбата, но неоснователност на същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Производството по изп. д. № 20249210401344 по описа на ЧСИ С.П. е било образувано по молба от 16.10.2024 г. на взискателя „Уърлд транспорт оувърсийз България“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу длъжника „Трибуто“ ЕООД, с който са присъдени дължими парични вземания.

1

С разпореждане от 22.10.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху следните движими вещи, собственост на длъжника: МПС модел „Пежо 301“ с рег. № СВ****АР; МПС модел „Мерцедес“ с рег. № СВ****НТ; МПС модел „Ивеко“ с рег. № СВ****НА.

На 07.11.2024 г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение по реда на чл. 442а, ал. 2 ГПК с молба за вдигане на обезпечителната мярка запор на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СВ****НТ поради несъразмерност на същата с размера на задължението по изпълнителното дело.

По така депозираното възражение съдебният изпълнител се е произнесъл с постановление от 14.11.2024 г., като е отказал да вдигне наложените обезпечителни мерки, тъй като е приел, че не е налице несъразмерност по смисъла на чл. 442а ГПК.

При така изложената фактическа обстановка частната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следните съображения:

С действащия ГПК е въведен принципът за ограничаване на възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител съобразно техния предмет и легитимираните субекти с право на жалба. В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника. Извън тях, длъжникът е легитимиран да обжалва и разпределението по реда на чл. 463 ГПК. В сочените разпоредби обаче законодателят не е регламентирал възможност за пряк съдебен контрол за законосъобразност на откази на съдебния изпълнител за вдигане на наложени възбрани по образувано изпълнително производство. Допустим предмет на обжалване съгласно чл.

435, ал. 2, т. 2 ГПК могат да представляват действията и актове по налагане на възбрани, но само с възражения за несеквестируемост на недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение с налагането на възбрана, а подобни твърдения не са изложени в жалбата.

В случая възраженията в жалбата касаят нарушения на чл. 442а, ал. 1 ГПК при налагането на възбраната. Правилото на чл. 442а ГПК предвижда процесуално средство за защита на длъжника в изпълнителното производство, което се изчерпва с възможността същият да релевира несъразмерността чрез възражение до съдебния изпълнител. В случай, че последният откаже да предостави защита на длъжника по този ред, за него е налице правната възможност да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред, но не и да обжалва неговото действие/бездействие по реда на чл. 435 ГПК. Преценката на съдебния изпълнител по чл. 442а, ал. 2 ГПК не подлежи на съдебен контрол и погрешно в постановлението си от 14.11.2024 г.

ЧСИ С.П. е посочил, че същото подлежи на обжалване в двуседмичен срок по реда на ГПК.

2

Ето защо, настоящият съдебен състав преценява жалбата като недопустима, поради което намира, че същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. №

41242/28.11.2024 г. на „Трибуто“ ЕООД с ЕИК 205622182 против постановление № 1517 от 14.11.2024 г., по изп. д. № 20249210401344 по описа на ЧСИ С.П., с което съдебният изпълнител е отказал да вдигне наложените обезпечителните мерки поради липса на несъразмерност по чл.

442а ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3