Решение № 21299 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21299 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110161178 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК

Образувано е по искова молба на „Еконт Експрес“ ООД, с ЕИК:

117047646, с адрес на управление: гр. Русе, бул. Славянски № 16, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Н. М., срещу „Ин Лоджистик“ ЕООД, с ЕИК: 206194642, с адрес на управление: гр. ********** и И. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, с която се иска ответниците ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА

СОЛИДАРНОСТ на ищеца следните суми: 1/ сумата от 11 000,07 лева, представляваща неплатена част от задължение по запис на заповед от 21.02.2021 г., обезпечаващ задължения по договор за паричен заем от 15.02.2021 г. и 2/ сумата от 24 654,51 лева /искът увеличен в съдебно заседание от 29.10.2024 г. със сумата от 807.79 лева/, представляваща част от задължение по запис на заповед от 27.04.2021 г., обезпечаващ задължения по договор за паричен заем от 27.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба – 05.08.2022 г. до окончателното плащане на вземанията.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между него и ответника имало сключени поредица от договори за паричен заем, обезпечени със записи на заповед.

1/ В тази връзка и на първо място ищецът посочва, че ответникът „Ин Лоджистик“ ЕООД, в качеството си на издател по запис на заповед от 21.02.2021 г. и И. Р. Н. като авалист по записа на заповед се задължили да 1 заплатят на ищеца „Еконт Експрес“ ООД сумата от 22 200 лева с уговорен падеж – „на предявяване“ и с уговорка без протест и без разноски. Твърди, че записът на заповед е издаден във връзка с договор за паричен заем от 15.02.2021 г., сключен между „Ин Лоджистик“ ЕООД като заемател и „Еконт Експрес“ ООД като заемодател за сумата от 22 000 лева, включваща и договорна лихва, която заемателят е следвало да погаси на 24 равни месечни вноски, всяка по 916,67 лева, начиная от 15.03.2021 г. до 15.02.2023 г.

Заявява, че посочените суми са погасявани чрез прихващане на дължимите от заемателя месечни вноски и задължението на заемодателя за заплащане на възнаграждение по договор за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г.

Твърди, че с протокол от 16.02.2022 г. е направено последното погасяване по този заем и оттогава досега ответното дружество не изпълнява задълженията си.

Посочва, че остатъкът от дължимата сума по договора за заем и по записа на заповед от 21.02.2021 г. възлиза на 11000,07 лева.

Записът на заповед е предявен на „Ин Лоджистик“ ЕООД с нотариална покана № 1180, том I, № 101 от 09.05.2022 г. на нот. Евгения Братоева на 28.06.2022 г. и предявен на авалиста И. Р. Н. с нотариална покана № 1181, том I, № 102 от 09.05.2022 г. на нот. Евгения Братоева на 13.06.2022 г.

2/ На второ място в исковата молба се твърди, че ответникът „Ин Лоджистик“ ЕООД, в качеството си на издател на запис на заповед от 27.04.2021 г. се е задължил да заплати на ищеца „Еконт Експрес“ ООД сумата от 40 285,80 лева на падеж – „на предявяване“ и с уговорка без протест и без разноски, а като авалист по записа на заповед се е задължил И. Р. Н.. Уточнява се, че записът на заповед е издаден във връзка с договор за паричен заем от 27.04.2021 г., сключен между „Ин Лоджистик“ ЕООД като заемател и „Еконт Експрес“ ООД като заемодател за сумата от 40285,80 лева., заедно с уговорена договорна лихва, която заемателят е следвало да погаси на 24 месечни вноски.

Посочва се, че съответните суми са се погасявали чрез прихващане на дължимите от заемателя месечни вноски и задължението на заемодателя за заплащане на възнаграждение по договор за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г. Твърди се, че с протокол от 16.02.2022 г. е направено последното погасяване по този заем и оттогава досега ответното дружество не изпълнява задълженията си.

В тази връзка се уточнява, че дължимият остатък по договора за заем и по записа на заповед от 27.04.2021 г. възлиза на 24 654,51 лева.

Записът на заповед е предявен за плащане на „Ин Лоджистик“ ЕООД с нотариална покана № 1184, том I, № 105 от 09.05.2022 г. на нот. Евгения Братоева на 28.06.2022 г. и предявен на авалиста И. Р. Н. с нотариална покана № 1185, том I, № 106 от 09.05.2022 г. на нот. Евгения Братоева на 13.06.2022 г.

3/ На последно място се твърди, че ответникът „Ин Лоджистик“ ЕООД, в качеството си на издател на запис на заповед от 28.08.2020 г., се е задължил да заплати на ищеца „Еконт Експрес“ ООД сумата от 92 000 лева на падеж – „на предявяване“ и с уговорка без протест и без разноски, като авалист по записа 2 на заповед се е задължил И. Р. Н.. Твърди се, че записът на заповед е издаден във връзка с договор за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги, сключен между „Ин Лоджистик“ ЕООД и „Еконт Експрес“ ООД, като договорът е бил прекратен на 16.02.2022 г. Заявява, че с протокол от 16.02.2022 г. между страните се е извършило прихващане на задълженията на „Ин Лоджистик“ ЕООД към „Еконт Експрес“ ООД в размер на 26044,93 лева със задълженията на „Еконт Експрес“ ООД към „Ин Лоджистик“ ЕООД в размер на 26852,72 лева, при което са останали непогасени задължения на ищеца към ответника в размер на 807,79 лева.

Прави се изявление за прихващане на дължимите от ищеца към ответника суми в размер на 807,79 лева и задължението на „Ин Лоджистик“ ЕООД към ищеца в размер на 24654,51 лева по записа на заповед от 27.04.2021 г., в резултат на което твърди, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 23 846,72 лева и претендира тази сума.

Впоследствие това е възражение е оттеглено – като ищецът е увеличил втория си иск със сумата от 807.79 лева.

Поради това ищецът претендира сумата от 11 000,07 лева по записа на заповед от 21.02.2021 г. и сумата от 24 654,51 лева по записа на заповед от 27.04.2021 г.

Като доказателства към исковата молбата са представени следните документи: договор за паричен заем от 15.02.2021 г., сключен между „Еконт Експрес“ ЕООД и „ИН Лоджистик“ ЕООД; договор за паричен заем от 27.04.2021 г., ведно с Приложение № 1 към него, сключен между „Еконт Експрес“ ЕООД като заемодател и „ИН Лоджистик“ ЕООД, като заемател и И.

Р. Н., като солидарен длъжник; 6 бр. – нотариални покани; Запис на Заповед от 27.04.2021 г.; Запис на заповед от 28.08.2020 г.; Запис на Заповед от 21.02.2021 г.; Споразумителен протокол от 16.02.2022 г. съгласно договор за представителство: 01.09.2020 г. /Русе; Договор по чл.22 ЗПУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г., сключен между „Еконт Експрес“ ЕООД като пощенски оператор и „ИН Лоджистик“ ЕООД, като партньор и Приложение №1/01.09.2020 г. и Приложение №2/01.09.2020 г. към него; Споразумение към Договор по чл. 22 ЗПУ за изпълняване на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г.; преводно нареждане от 24.02.2021 г.; преводно нареждане от 29.04.2021 г.; копие от електронна поща.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ИН Лоджистик“ ЕООД и след срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Р. Н. подават общ писмен отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове като неоснователни.

Признават, че между „Еконт Експрес“ ООД и „Ин Логистик“ ЕООД е сключен договор за паричен заем на 15.02.2021 г., по който заемодателят е предал парична сума в размер на 20 000 лева, срещу задължението на заемателя да върне получената парична сума с 5% годишна договорна възнаградителна лихва до 15.02.2023 г. Оспорват като неоснователна претедираната сума в частта за възнаградителна лихва, тъй като с исковата 3 молба ищецът е прекратил договора за заем и ответникът дължи единствено връщане на предоставената главница. Посочват, че доколкото ищецът не е представил подробна разбивка на вземанията, се претендират 12 месечни вноски за договорна възнаградителна лихва, наред с дължимата главница.

Признават, че между „Еконт Експрес“ ООД като заемател и „Ин Лоджистик“ ЕООД и И. Р. Н. е сключен договор за паричен заем от 27.04.2021 г., по който заемателят е предал в собственост на заемателя сумата от 38 000 лева, а заемателят се е задължил да върне получената сума, заедно с годишна възнаградителна лихва от 5,5% до 15.05.2023 г. Посочват, че исковата молба ищецът е направил искане за прекратяване на договор за паричен заем от 15.02.2021 г., но не и на договор за паричен заем от 27.04.2021 г. Излагат твърдения, че след предявяване на исковата молба договорът е прекратен, поради което не се дължи възнаградителна лихва. Оспорват, че плащанията по договорите за паричен заем са преустановени. Посочват, че ищецът не е представил разбивка на претендираните суми по главница и лихви, поради което ответниците не могат да установят точния размер на задължението.

Оспорват извършеното прихващане с Протокол от 16.02.2022 г., тъй като не е ясно основанието на вземанията, които се прихващат, те са неоснователни и недоказани. В тази връзка оспорват вземанията на „Еконт Експрес“ ООД към „Ин Лоджистик“ ЕООД в размер на 26 044,93 лева, като посочват, че не е ясно какво е основанието за възникване на тези вземания, с които се твърди, че е извършено прихващане.

Правят в условията на евентуалност възражение за прихващане между дължимите от ответниците суми с дължимите от ищеца суми. Посочват, че ищецът дължи на ответниците сумата от 4100,98 лева, а не от 807,79 лева, които твърдят, че се установяват като задължения на ищеца от споразумителен протокол от 16.02.2022 г., а също така и ищецът дължи на ответниците сумата от 26 852,72 лева, която ищецът изрично е признал в исковата молба. Молят съдът да отхвърли изцяло предявените искове.

Представени като доказателства към исковата молба са 17 бр. фактури.

В молба с вх. 204804/20.06.2024 г. ответниците заявяват възражение за прихващане и със сумата от 26 852.72 лева – тяхно вземане към ищеца, произтичащо от договор за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г.

В съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 г. процесуалният представител на ищеца изрично заявява като дата на разваляне на договорите за заем – датата на на исковата молба – 05.08.2022 г.

По делото е извършена и приета е съдебно счетоводна експертиза с вх.

№ 284793/09.09.2024 г.

В съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г., процесуалният представител на ищеца изразява писмено становище, че исковете са доказани и иска същите да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.

4

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните липсва спор, а и от представените писмени доказателства / три броя запис на заповед и договори за паричен заем/ се установява, че помежду им са били налице следните облигационни отношения:

1/По договор за паричен заем от 15.02.2021 г. – по който ищецът е заемодател, а ответното дружество заемополучател. Чистата стойност на заема възлиза на 20 000 лева, а договорната лихва на 5 % или на 2000 лева – т.е общото задължение на заемополучателя възлиза на 22 000 лева и следва да се погаси на 24 месечни вноски от 916.67 лева с първа падежна дата 15.03.2021 г.

Договорът няма отделен погасителен план. Липсва спор, че заемът е усвоен – платежно нареждане от 24.02.2021 г.

Видно от чл. 6 от договора страните са уговорили задълженията на заемателя да се погасяват чрез прихващане със задължения на заемодателя по договор за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г., сключен между същите страни.

Между страните липсва спор, че задълженията на заемателя по договора за заем са обезпечени със запис на заповед от 21.02.2021 г. с уговорока „без протест“, платим на предявяване, с издател „Ин Лоджистик“ ЕООД, който запис на заповед е авалиран от втория ответник И. Р. Н.. Ответниците не оспорват валидността на записа на заповед – като липсва спор и че същият е предявен на „Ин Лоджистик“ ЕООД – на 09.05.2022 г. и на И. Р. Н. – на 13.06.2022 г.