Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 995 от 24.01.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно от частен характер дело 14332/2021
Вид
Разпореждане № 995
Подписан
24.01.2022
В сила
24.01.2022
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 32, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 995 гр. София, 24.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. Т. М. като разгледа докладваното от А. Т. М. Наказателно дело частен характер № 20211110214332 по описа за 2021 година

Днес, 24.01.2022 г., А.М., съдия-докладчик при Софийски районен съд, НО, 105 състав, след като се запознах с внесената за разглеждане тъжба от М.

С. К., с ЕГН **********, адрес гр. С****, срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. В*****, намирам за установено следното:

Производството е образувано и разпределено на настоящия съдиядокладчик, който след като се запозна с частната тъжба и приложените доказателства, намира, че делото е подсъдно на СРС, но не са налице основания за разглеждане на делото в съдебно заседание тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК.

По отношение на частната тъжба, съдията-докладчик намира, че частната тъжба не отговаря на изискванията на закона тъй като в нея липсват основните факти и обстоятелства, които да мотивират извод, че е извършено престъпление. Частният тъжител не е длъжен да посочва правната квалификация на твърдяното престъпление, но е длъжен да посочи време, място и начин на неговото извършване. В настоящия случай, частният тъжител не е посочил нито време, нито място, нито начин , по който според него е осъществено престъпление, съответно кой следва да понесе отговорност за тях.

Така тъжителят излага, че в излъчване на живо на 14.04.2021г. в социалната мрежа Фейсбук, Д. е заявила следното : „Тя е била бушон на 1 мутрите. Менкали са я от легло на легло“, „П. К. е била ниско квалифицирана проститутка като М. К.“, „М. и Б. са участвали в тази смърт“, „За мен това си е чисто убийство“, „М. не е само измамник и насилник – тя си е и убиец“, като с тези изрази тъжителката е било оклеветена и й е било приписано престъпление.

В наказателната доктрина е несъмнено, че една от формите на престъплението клевета се характеризира с разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелтво, свързано с личността на пострадалия, което е от естество да накърни доброто му име в обществото. То може да се отнася до миналото или настоящо поведение на пострадалото лице, укоримо от гледна точка на господстващия морал. Може да се касае за прояви от личния живот на пострадалия или до негови служебни или обществени прояви, или отразява отрицателни качества на жертвата.

При втората форма на престъплението клевета се приписва на пострадалия на неизвършено от него престъпление. Деецът твърди пред трето лице/а, че пострадалият е изършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил, което твърдение се отразява отрицателно на доброто му име и честта. За да е налице клевета следва деецът съзнателно да съобщи на другиго неистинни, позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.

В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е прието, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат позорни, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване на престъпление, като същите не следва да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психична дейност.

В случая изложените обстоятелства в частната тъжба досежно изразите „ „Тя е била бушон на мутрите. Менкали са я от легло на легло“, „ М. и Б. са участвали в тази съмрт“, „ За мен това си е чисто убийство“, „М. освен насилник и измамник – е и убиец“ по никакъв начин не става ясно как са свързани с личността на тъжителя, респективно последната счита, че се отнасят именно до нейната личност и действия, така както сочи израза „ Пепа 2

Караделева е била ниско квалифицирана проститутка като М. К.“.

Тъжителят сочи, че с тези изрази са били изнесени позорящия я обстоятелства и са й приписани престъпления, като не става ясно дали всичките изрази в случая са позорящи или само част от тях, съответно й се приписва престъпление, като за последното следва да се посочи какво е същото, време и място, както и да уточни кои изрази счита за позорящи я, и по какъв начин й е приписано престъпление, доколкото изразите „измамник, насилник, убиец, по скоро имат характер на обидни, а не позорящи.

Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия именно в тежест на последния е да индивидуализира, конкретизира и посочи ясно и изчерпателно обстоятелствата, въз основа на която се подава частната тъжба. Именно от обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира рамката на частното обвинение, въз основа на които фактически положения лицето, срещу което е насочена тя, организира своята защита. В нея следва да бъдат изложени факти, а не предположения и субективна оценка на подалия я.

Основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в наказателното дело от частен характер и съответно по този начин да даде възможност на подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.

Тази неяснота пречи и на самото лице срещу което е подадена тъжбата да разбере в какво деяние е привлечено да отговаря от частния тъжител, респективно да организира адекватно защитата си по него, имайки предвид, че подсъдимото лице се защитава на първо място по фактите, след което и по тяхната възведена правна квалификация.

Водим от горното и на основание чл. 32, ал. 2 от НПК съдията-докладчик РАЗПОРЕДИ:

1.НЕ ДАВА ХОД НА ЧАСТНАТА ТЪЖБА.

3.УКАЗВА на частния тъжител в 15 дневен срок от получаване на съобщението да представи по делото поправена частна тъжба, съгласно обстоятелствената част на разпореждането.

4.УКАЗВАМ на частния тъжител, че при неизпълнение на което и да е от 3 дадените указания в дадения срок, производството по делото ще бъде прекратено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4