Определение № 2087 от 04.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2087 гр. София, 04.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002900838 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Редман” ЕООД, чрез пълномощника му В. Х. от АК-Бургас, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 1/07.01.2025 г., постановено по в. т. д. № 162/2024 г. по описа на Апелативен съд-Бургас, с което, след отмяна на първото въззивно решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с решение № 164/18.10.2024 г. на ВКС, по т. д. № 1144/2023 г., II т. о. и връщане на делото на апелативния съд, повторно е отхвърлена молбата на „Редман” ЕООД за допълване на решение № 11/31.01.2023 г. по т. д. № 170/2022 г. по описа на Апелативен съд-Бургас, в частта, в която е поискано да бъде постановен отхвърлителен диспозитив по отношение на претендираните от „Национална потребителска кооперация на слепите” суми за мораторна неустойка, изтекла за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.

Касаторът навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като при постановяването му апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до неговата необоснованост – не се е съобразил със задължителните за него указания на отменителното решение, постановено по т. д. № 1144/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., с което е отменено решение № 33/04.04.2023 г., 1 постановено по в. т. д. № 170/2022 г. по описа на Апелативен съд-Бургас, в частта му, в която е оставена без уважение молбата на „Редман” ЕООД за допълване на въззивно решение № 11/31.01.2023 г. по т. д. № 170/2022 г., и е указано да бъде постановен отхвърлителен диспозитив относно претендираните от „Национална потребителска кооперация на слепите” суми за мораторна неустойка, изтекла за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.

Счита, че след изслушване на допуснатата от втория въззивен състав СИЕ се установявало, че размерът на претендираната от ищеца мораторна неустойка за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. е в размер на сумата от 2732,17 лв., поради което е следвало този акцесорен иск да бъде отхвърлен за тази сума и за този период, както и съобразно този изход на спора пред въззивната инстанция да бъдат присъдени на ответника съдебни разноски, извършени и пред първоинстанционния съд. Твърди, че както при първоначалното разглеждане на делото във въззивната инстанция, така и при разглеждане на делото пред първия състав на ВКС, респ. при повторното му разглеждане от въззивния съд безспорно било прието, че претенцията за неустойка за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. е неоснователна, но исковата претенция за сумата на претендираните неустойки за този период не е отхвърлена с изричен диспозитив – при присъждане на съответната част на сторените от страната съдебни разноски. Доколкото правният довод на „Редман” ЕООД за неоснователност на претенцията за неустойки за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. в размер на сумата от 2732,17 лв. не бил изрично уважен чрез постановяване на отхвърлителен диспозитив, обжалваното от касатора с настоящата касационна жалба въззивно решение се явявало постановено в нарушение на материалния закон – арг. чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - решението е очевидно неправилно, като поставя следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение?” (твърди се противоречие с казуалната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение № 84/25.03.2013 г. по гр. д. № 847/2012 г. на ВКС, II г. о. и решение № 2

740/26.10.2010 г. по гр. д. № 1935/2009 г., I г. о.).

Ответникът по касационната жалба не е подал в законоустановения срок писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че с решение № 164/18.10.2024 г., постановено по т. д. № 1144/2023 г., ВКС е отменил решение № 33/04.04.2023 г., постановено по в. т. д. № 170/2022 г. по описа на Апелативен съд-Бургас единствено в частта, в която е оставена без уважение молбата на „Редман” ЕООД за допълване на решение № 11/31.01.2023 г., постановено по т. д. № 170/2022 г. по описа на Апелативен съд-Бургас, с постановяване на отхвърлителен диспозитив относно претендираните от „Национална потребителна кооперация на слепите” неустойка за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Бургас. Изяснил е, че решението е непълно, когато съдът не се е принесъл по целия спорен предмет, т.е. в мотивите на съдебния акт не е формирана правосъдна воля по отношение на част от спорното право или по един от съединените искове, съответно по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. Приел е, че в случая предмет на въззивното обжалване е решението на Окръжен съд-Бургас само в частта, в която предявените кумулативно обективно съединени искова са уважени - в отхвърлителната му част правният спор не е пренесен пред въззивния съд. Именно с въззивна жалба „Редман” ЕООД е обжалвал решение № 260043/21.04.2022 г., постановено по т. д. № 443/2020 г. от Окръжен съдБургас, в частта, в която ответникът е осъден да заплати на „Национална потребителна кооперация на слепите” сумата от 27821 лв., представляваща сбора от дължимите наемни възнаграждения по фактури, описани в осъдителната част на решението, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане, както и сумата 3 от 9169,23 лв., представляваща мораторна неустойка по договор за наем от 23.01.2015 г., формирана по начина, посочен във втория абзац от диспозитива на съдебното решение и законна мораторна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Взел е предвид, че с първоначалното въззивно решението Апелативен съд-Бургас е обезсилил обжалваното първоинстанционно решение в частта, в която ответникът е осъден да заплати на „Национална потребителна кооперация на слепите” наемни възнаграждения по фактури над следните размери: по фактура № 26031/05.11.2019 г. - над размера от 3021,67 лв. до присъдената сума от 4053,63 лв.; по фактура № 26205/05.12.2019 г. - над размера от 4626 лв. до присъдената сума от 5052,86 лв.; по фактура № 26310/08.01.2020 г. - над размера от 4626 лв. до присъдената сума от 5117,87 лв.; по фактура № 26436/04.02.2020 г. - над размера от 4626 лв. до присъдената сума от 5172,04 лв.; по фактура № 26560/05.03.2020 г. - над размера от 4626 лв. до присъдената сума от 5247,72 лв.; по фактура № 26611/06.04.2020 г. - над размера от 126 лв. до присъдената сума от 874,26 лв.; по фактура № 26768/08.05.2020 г. - над размера от 1044 лв. до присъдената сума от 1918,72 лв.; изцяло наемните възнаграждения по фактури № 26253/20.12.2019 г. – за сумата от 160,98 лв.; № 26382/03.02.2020 г. – за сумата от 146,74 лв.; № 26473/21.02.2020 г. – за сумата от 197,71 лв. и № 26840/01.06.2020 г. – за сумата от 310,44 лв., както и в частта, в която над тези суми по фактурите е присъдена мораторна неустойка по чл. 26 от договора за наем в общ размер от 5041,27 лв., като в тази част е върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове от друг състав на съда. Със същото въззивно решение е потвърдено обжалваното първоинстанционно решение в частта, в която „Редман” ЕООД е осъдено да заплати на „Национална потребителна кооперация на слепите” (след прихващане със сумата от 432 лв.) наемно възнаграждение по фактура № 25207/03.04.2019 г. - 0.03 лв.; по фактура № 26031/05.11.2019 г. - 3021.67 лв., по фактура № 26205/05.12.2019 г.

- 4626 лв., по фактура № 26310/08.01.2020 г. - 4626 лв., по фактура № 26436/04.02.2020 г. - 4626 лв., по фактура № 26560/05.03.2020 г. - 4626 лв., по фактура № 26611/06.04.2020 г. - 126 лв. и по фактура № 26768/08.05.2020 г. 1044 лв., общо в размер от 22695,70 лв., както и в частта, в която върху дължимите наемни възнаграждения е присъдена мораторна неустойка по чл.

26 от договора за наем в общ размер от 4127,96 лв. В мотивите си първият 4 въззивен съд изрично бил обосновал правното съждение (стр. 10 и стр. 11), че от общо дължимия размер на мораторните неустойки, изчислен само върху месечните наемни възнаграждения, следва да се приспадне сумата на мораторната неустойка за 123 дни - времето на извънредното положение и два месеца след това, през който период от време наемателят не дължи обезщетение за забавено изпълнение съгласно императивната норма, уредена в чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП. След като бил приспаднал сумата за тези 123 дни от общо изчислената от вещото лице, макар и да не е посочил изрично общия ù размер, преди да извади недължимата мораторна неустойка за тези 123 дни, първият въззивен съд бил достигнал до извода, че дължимата неустойка за времето от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г, респ. от 14.07.2020 г. до 06.11.2020 г., вкл. е в размера от 4127,96 лв.

При съобразяване на този диспозитив на съдебното решение, чието допълване по делото се иска, новият състав на апелативния съд е достигнал до правния извод, че първият въззивен съд се е произнесъл изцяло и в пълнота по целия предмет на спора, който е бил пренесен пред него с въззивната жалба - в една част е обезсилил, в друга част е потвърдил, като сборът от сумите, за които първоинстанционното решение е било обезсилено, с тези, за които решението е потвърдено, възлиза на уважената част от исковете пред БОС.

Следователно, този сбор обхваща целия предмет, заявен с въззивната жалба, поради което съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, т.е. изцяло по направеното с въззивната жалба искане и в този смисъл, целият неин предмет е изчерпан.

Само за пълнота новият състав на апелативния съд е изяснил, че постановяването на допълнително решение предпоставя непълнота на решението, която може да се отстрани - без да се променя правосъдната воля, удостоверена в решението (в производството по неговото допълване е недопустимо да се иска пререшаване на спора по същество). Съобразявайки се с дадените от касационната инстанция указания съдът при новото разглеждане на делото е допуснал СИЕ, която е установила, че общият размер на мораторната неустойка по чл. 26 от договора за наем върху дължимите наемни възнаграждения възлиза общо на сумата от 3981,69 лв. (сбора от сумите 1348,99 лв. и 2632,70 лв.), изтекла за времето от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г., вкл. и от 14.07.2020 г. до 06.11.2020 г., вкл. Именно за този период с решението по делото, чието допълване се иска, съдът бил приел за 5 дължима като неустойка сумата от 4127,96 лв., т.е. при разлика от 146,27 лв. между двете суми (4127,96 лв. - 3981,69 лв.). Мораторната неустойка, която не била посочена като конкретен размер в първоначалното решение на въззивния съд, но е прието за недължима, поради което тя била приспадната и неприсъдена, възлизала съобразно изясненото от вещото лице на сумата от 2732,17 лв. При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е обосновал правното съждение, че в случай че въззивният съд уважи молбата за допълване – макар и първият въззивен състав да се е произнесъл по целия предмет на правния спор, пренесен с въззивната жалба, вкл. и по отношение на този, посочен в молбата по чл. 250 ГПК, би се достигнало до недопустимо пререшаване на правния спор от въззивния съд.