Решение № 17 от 20.05.2024, Районен съд - Тервел
- Съд
- Районен съд - Тервел
- Дело
- Административно наказателно дело 17/2024
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 20.05.2024
- В сила
- 15.11.2024
- Състав
- Ганчо Манев Драганов
Цитирани разпоредби
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 138а, ал. 3, т. 5 · Закон за водите
- чл. 190, ал. 2 · Закон за водите
- чл.190а, ал.2 · Закон за водите
- чл.200, ал.1, т.39 · Закон за водите
- чл. 314 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 17 гр. Т. , 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Ж.Ж. като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Административно наказателно дело № 20243250200017 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Община Т. с адрес на управление: гр. Т., ул.
„************* представлявано от кмета С.Г.С., срещу Наказателно постановление №НЯСС-13 от 23.01.2024 г. , издадено от Е.С.С - председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), по силата на което за установено административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Жалбоподателя редовно призован се представлява от юрисконсулт К. К. редовно упълномощена.
В жалбата си сочи, че не е съгласен с така наложеното му наказание.
Твърди, че са налице процесуални нарушения в административнонаказателното производство, и счита нарушението за маловажен случай. На това основание моли за цялостна отмяна на поднадзорното НП.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрисконсулт Е.В.З., която не се явява лично, но е представила становище по делото с което оспорва жалбата, като сочи, че изнесеното в нея не отговаря на истината. Моли по същество да бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Актосъставителя свидетеля – Е. Х. И., редовно призована се явява.
По делото бяха представени и приети следните писмени доказателства:
Оригинал на Наказателно постановление (НП) № НЯСС-13/23.01.2024 г. ведно със заверено копие от писмо с изх. № 85-03-19/30.01.2024 г. и известие за доставяне с № ИД PS 1797 00Е1СО К; Заверено копие на възражение срещу акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №051 029/25.08.2023 г. с вх. №85-02-111/2/07.09.2023 г., ведно с приложение; заверено копие на покана за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с изх. № 85-02-111/03.07.2023 г. до г-н Симеон Симеонов - кмет на община Т., ведно с известие за доставяне с № ИД PS 9009 007CRA J; оригинал на АУАН № 05-029/25.08.2023 г. ведно с разписка за връчване; заверено копие на Заповед № 2010-181/23.03.2023 г. и Заповед № А-776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН за оправомощаване на длъжностни лица от ГД НЯСС; заверено копие от Констативен протокол № 05-02-13/08.06.2023 г.; заверено копие от Констативен протокол № 05-02-14/05.10.2022 г.; копие от Акт за публична общинска собственост № 3215/02.10.2017 г.; заверено копие от Класификация по степен на потенциална опасност за язовир „Т. X“, област Д., община Т., гр.
Т. и представеното становище на Е.В.З..
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства и наведените от страните доводи, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Язовир „Т. X“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *** (стар № 000130) в землището на град Т., община Т., област Д..
Същият съгласно Акт за публична общинска собственост № 3215/02.10.2017 г. е собственост на община Т.. На 08.06.2023 г. на основание чл.190 ал.4, от ЗВ е извършена проверка от комисия Я.Ю.П. на длъжност главен инспектор в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - Североизточна България и Е. Х. И. на длъжност главен инспектор в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - Североизточна България, назначена по Заповед № 2010-181/23.03.2023 г. на Председателя на ДАМТН.
В комисията е участвало и длъжностно лице от Община – Т. - К.К. на длъжност ст. специалист „ГЗ и ОМП“. За извършената проверка е съставен констативен протокол № 05-02- 13/08.06.2023 г. Вследствие на извършената проверка чрез обход и оглед на голяма язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че водният откос е обрасъл с храстовидна растителност и единични млади дървета, т.е. че не е изпълнено от собственика на язовир „Т. X“ задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 05-02-14/05.10.2022 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се почисти храстовидната растителност по воден откос на язовирната стена“, със срок на изпълнение 20.04.2023 г. С тази контролна проверка се установило, че даденото задължително предписание от комисията по заповед на областния управител не е изпълнено, което представлявало нарушение на разпоредбите на чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Предвид установеното нарушение била изпратена покана за съставяне и връчване на АУАН. На датата и часа се явил представител на общината, лично кметът на община Т.. Бил съставен Акт № 05-029/ 25.08.2023 г. Актът бил надлежно връчен на нарушителя, доброволно подписан от кмета на община Т. без възражения. Община Т. чрез представляващият я кмет е упражнила правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) да направи писмени възражения по акта.
На база АУАН и другите писмени доказателства събрани по АНП, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление, с което за установеното административно нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за Водите/ЗВ/ на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, му 2 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Независимо от основанията за атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт, съдът прецени административнонаказателното производство изцяло, какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който препраща чл.84 от ЗАНН, при което установи следното:
Жалбата, като депозирана в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.
От представените разписки е видно, че както АУАН така и НП са връчени по надлежния ред на нарушителя Община Т.. АУАН е връчен лично на кмета на общината, който от своя страна се е възползвал и от правото си в тридневен срок да направи писмени възражения по него. Поканата за връчване на НП също е получена по надлежния ред. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за неспазване на срока по издаване на АУАН. Проверката е извършена на 08.06.2023 г., когато е и установено самото нарушение и в тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН на 25.08.2023 г. е съставен АУАН.
Настоящият състав намира, че както актосъставителя, така и административнонаказващият орган правилно са формулирали нарушението по материалния закон, като нарушението е безспорно установено. Самото нарушение е формално, на просто извършване и е извършено, чрез бездействие при задължително предписано по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите действие. Съдът намира, че не е налице маловажен случай, както пледира жалбоподателя. Язовирите са обекти от изключително значение за населението, независимо дали са пълни или не. Тяхната функция е ясно описана в закона за водите и нарушенията свързани с правилното им стопанисване и обслужване не могат да се счетат за маловажни, тъй като засягат голям кръг от хора.
Съгласно чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ за нарушение по чл. 190, ал. 2 от ЗВ на виновното лице се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.
Съдът намира, че административнонаказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение, и правилно е наложил имуществената санкция предвидена в закона в нейния минимум от 1000 лева.
С това наказание съдът счита, че биха се постигнали целите на наказанието - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите лица.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон по отношение на извършеното нарушение, поради което следва да потвърди, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът 3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №НЯСС-13 от 23.01.2024 г., издадено от Е.С.С - председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).
Копие от решението да се изпрати на страните .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Д. в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________ 4