Определение № 733 от 23.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 733 гр. Пловдив, 23.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500607 по описа за 2023 година Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД , представлявано от А.Ч.Д. и Н.Й.С. в качеството им на изпълнителни директори , чрез техния пълномощник юрк.Д. И. против Разпореждане от 24.01.2023г., обективирано в Заповед № 457 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, в частта на което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на ЗИ по чл.417 ГПК и изп.лист за претендирано обезщетение за забава в размер на 261,88 лева върху просрочената главница и за разноски над уважената част до претендирания размер. По изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на акта на заповедния съд в обжалваната му част и уважаване на заявлението за издаване на ЗНИ в частта относно претендираното обезщетение за забава, в която част се поддържа претенцията на основание чл.9.4 и чл.15.1 от сключения договор за потребителски кредит. Прави се довод от обстоятелството, че процесния договор е не само потребителски по смисъла на ЗПК, но и банков такъв по чл.430 ТЗ, като лихвата при тези договори за банков кредит не е мораторна / закъснителна/, а е цена / възнаграждение/, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични средства, предвидения размер на договорната лихва е изчислен при презумиране на обстоятелството, че потребителят плаща в срок своите 1 месечни вноски; допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане са представени сумарно в „Извлечението от счетоводните книги по чл417, т.2 ГПК в общ размер на 261, 88 лева, които поотделно размери са уточнени в уточнителна молба по делото съответно за обезщетението за забавено изпълнение в размер на 51.44 лева, а за договорната лихва – в размер на 210.44 лева, сочи се съдебна практика на ВКС / по гр.д.№ 357/99г. – V ГО и две определения на ПОС/. Алтернативно се претендира, че дори и изложената аргументация относно дължимостта на посочените по-горе суми да не е възприета, съдът е следвало да уважи претендираната законна лихва за забавено плащане в размер на 10% върху забавените вноски.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в законоустановения срок по чл.275 , ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.Подадено е Заявление по чл.417 ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД , представлявано от А.Ч.Д. и Н.Й.С. в качеството им на изпълнителни директори за издаване на ЗНИ по чл.417,т.2 ГПК въз основа на Извлечение от счетоводни сметки от 08.09.2022г. с претендирани вземания по ДПК №7053187349 от 27.7.2021г.към 08.09.2022г., с краен падеж на вземанията – 05.08.2022г: за изискуема главница – 989,96 лв, изискуема договорна лихва за периода 5.9.2021г-5.8.2022г.- 232,85 лв, обезщетение за забава върху главницата за периода 5.9.2021г.-8.9.2022г. –261,88 лв, с общо задължение възлизащо на 1 484,69 лв.

Във връзка с указания на съда относно претендираното обезщетение за забава / по т.3 от Извлечението по чл.417.т.2ГПК/ за уточнение на претендираното основание и конкретните лихвени проценти, прилагани при това обезщетение, заявителят относно това вземане се е позовал на чл.9.4 и чл.15.1. от договора, съобразно които при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, който към момента на сключването му е в размер на ОЛП + 10 пункта, при определен ОЛП от БНБ, а този на законната лихва с ПМС/ чл.9.4 /, както и в случай на допускане на просрочие потребителят да дължи и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на 2 просрочието - от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата, при формиране на законната лихва както е посочено в чл.9/ чл.15.1./.

С уточнението са развити аналогични на настоящата частна жалба съображения във връзка с характера на сключения ДПК и характера на претендираните лихви, с уточнение на вида и размерите на лихвите в претендираната сума от 261,88 лева.

Прави впечатление, че в претендираното обезщетение за забава се включва претендиране на законна лихва върху две различни бази за изчислението й веднъж само върху просрочената сума и втори път върху цялата просрочена сума, възлизащи съответно по направеното уточнение по видове, веднъж като обезщетение за забавено плащане в размер на 51.44 лева и втори път за договорната лихва – в размер на 210.44лв, което правилно е отчетено от заповедния съд с оглед вида на претендираните вземания по т.3 от Извлечението по чл.417, т.2 ГПК , че всъщност се касае до приложение на чл.9,1 от договора, съобразно която клауза се предвижда приложимият лихвен процент за олихвяване на кредита да е в размер на 40,91 % за договорното задължение, което принципно се претендира самостоятелно в т.2 от Извлечението по чл.417.т.2ГПК, като в чл.9.4 е уговорен и размер на възнаградителна лихва ведно със задължение за законна лихва. С оглед на това установената неравноправност на клаузите във връзка с претендираното и начислено обезщетение за забава поради формиране на необосновано завишаване на размера му , по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП, както и следователно наличието на обоснована вероятност тази клауза за да основава на неравноправна клауза , заобикаляща забраната на чл.33, ал.2 ЗПК, се явява в съответствие с така формулираната претенция за мораторната лихва, включваща в размера си и допълнителна сума за възнаградителна лихва, вкл. приемайки, че наред със законната лихва е било включено и допълнително възнаграждение в размер на уговорения лихвен процент за времето след падежа на задълженията, поради което правилно е постановен отказа за издаване на ЗНИ в тази част на претенцията за обезщетение за забава, както и в частта на претендирания общ размер на разноските за заповедното производство.

По отношение на останалите доводи относно характера на договора за потребителски кредит и характера на договорната лихва обоснованото от 3 заповедния съд становище е в съответствие с приетата и посочена съдебна практика на ПОС и ВКС, отделно от което следва да се отбележи, че в случая предмет на отказ за издаване на ЗНИ касае обезщетението за забава / мораторната лихва, поради което доводите, свързани с договорната лихва се явяват непряко относими към предмета на обжалване.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 24.01.2023г., обективирано в Заповед № 457 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 94/ 2023г. по описа на ПРС – ХІV гр.с., в обжалваната част с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК131134023 издаване на ЗИ по чл.417 ГПК и изп.лист за претендирано обезщетение за забава в размер на 261,88 лева върху просрочената главница от 989,96 лв и за разноски над уважената част до претендирания размер, против Г. З. Б., ЕГН:**********.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4