Решение № 110 от 24.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002900644 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Д. и Г. Г. М. срещу решение № 559 от 15.12.2022г. по в.т.д. № 563/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е потвърдено частично и отменено частично решение № 22031 от 07.06.2022г. по т.д. № 55/2020г. на Окръжен съд – Кърджали, е отхвърлен предявеният от Г. М. Т., на когото касаторите са деца и наследници по закон, иск с правно основание чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на сума над размера от 100 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Ш.М.Т., негова съпруга, при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2018г., със законната лихва за забава от 29.01.2020г. до окончателното плащане; предявеният от Н. Г. Д. иск с правно основание чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на сума над размера от 50 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш.М.Т., 1 нейна майка, при пътнотранспортното произшествие, със законната лихва за забава от 29.01.2020г.; както и искът на Г. Г. М. по чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал.

1, т. 1 от КЗ за сума над размера от 100 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш.М.Т., също негова майка, със законната лихва за забава от 29.01.2020г. до окончателното плащане.

Оплакванията на касаторите в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Определените обезщетения (съответно по 100 00 лева за Г. М. Т. и Г. Г. М., и 50 000 лева за Н. Г. Д.) са изключително ниски и не съответстват на претърпените от касаторите и техния баща болки и страдания. Те не могат да изпълнят критерия за справедливост. Въззивният съд не е взел предвид всички обективно съществуващи обстоятелства и не е анализирал установените по делото факти и обстоятелства, които са от значение при определяне размера на обезщетенията – силната емоционална връзка между ищците и починалата Ш.М.Т., тогава на 52 години, както и конкретните претърпени страдания по повод смъртта й. Не е съобразена съдебната практика, постановена по сходни дела. Съдът е нарушил разпоредбата на чл. 269 от ГПК. Присъден е по-нисък размер на обезщетение за Н. Г. Д. в сравнение с този, определен от първоинстанционния съд, без във въззивната жалба на ответника да има възражение срещу размера на обезщетението. Първоинстанционният съд й е определил обезщетение в размер на 100 000 лева преди да го намали с 50% поради констатираното съизвършителство. Ответникът не само не е направил оплакване по приложението на чл. 52 от ЗЗД, но в отговора на въззивната жалба на ищците е посочил, че размерът на обезщетение от 100 000 лева за всеки от ищците е справедлив.

Тези оплаквания се поддържат и в открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд.

Касаторите искат решението на Апелативен съд – Пловдив да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете бъдат уважени в пълните поддържани размери от по 150 000 лева, със законните лихви.

2

От насрещната страна по жалбата Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е подаден отговор в срока по чл.

287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна.

Присъдените обезщетения се считат за справедливи. По делото не се установява твърдяната причинно-следствена връзка между диагностицираното при Г. онкологично заболяване през 2020г. и преживените негативни емоции от загубата на съпругата му през 2018г. Стресогенното събитие е овладяно и преодоляно от всеки от останалите ищци. Н. е напуснала дома на родителите си повече от десет години преди смъртта на майка си, след като е сключила брак и е създала свое семейство в друго населено място.

Впоследствие тя е заминала за чужбина. Не са подкрепени с доказателства твърденията, че личните преживявания на Н. от загубата на нейната майка са в причинна връзка с проблемно забременяване. Ищецът Г. се е върнал в дома на родителите си след смъртта на своята майка.

С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса дали съдът, при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, трябва да се съобрази с указанията, съдържащи се в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11), и да обсъди всички конкретни съществуващи обстоятелства и въз основа на общата им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост. Касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение в обжалваната част със задължителните постановки на постановлението, както и с казуалната практика на Върховния касационен съд.

Касационно обжалване, също на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е допуснато по въпроса дали въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба и може ли този съд да се произнесе извън нейните предели, като определи по-ниско справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинена при ПТП смърт, въпреки липсата на оплакване за това от другата страна. Касационно обжалване е допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната 3 съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на Върховния касационен съд.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

Въззивното производство е било образувано въз основа на въззивна жалба на касаторите, лично и като деца и наследници по закон на Г. М. Т., починал на 13.04.2022г., в хода на първоинстанционното производство, както и по жалба на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. Касаторите са обжалвали решението на Окръжен съд – Кърджали в частта на отхвърлените искове по чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и съпруга на Г. - Ш.М.Т., при пътен инцидент от 06.08.2018г., над присъдените суми от по 50 000 лева до поддържаните размери от по 150 000 лева обезщетение. Оплакванията са били срещу преценката на първоинстанционния съд относно справедливия размер на следващите се на всеки от ищците обезщетения, както и намаляването на обезщетенията с 50%, поради възприето съизвършителство, обуславящо, според първоинстанционния съд, разделяне на отговорността за причинените вреди по равно между двамата делинквенти. НББАЗ е обжалвало решението единствено в частта на присъдената лихва за забава върху присъдените обезщетения (считано от 31.12.2019г.) и с искане да се приеме, че сдружението е изпаднало в забава, считано от 29.01.2020г., денят следващ изтичане на тримесечния срок от датата на завеждане на извънсъдебната претенция на ищците (28.10.2019г.).

За да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение в обжалваните части, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че при пътен инцидент от 06.08.2018г. на път І-5, км. 348+600м., на кръстовището за с. Глухар и с. Пепелище, общ. Кърджали, е била причинена смъртта на 4

Ш.М.Т., пътник на дясната предна седалка на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК К 5976 ВА. Настъпил е сблъсък между този лек автомобил, управляван от М. Х. Х., в нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал.

1 от ЗДвП (непропускане на насрещно движещо се пътно превозно средство) и лек автомобил „Мерцедес“, модел „CLA“, с ДК № ТВ-О 63-В, управляван от Самет Сами Садулла, в нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП (с превишена скорост). Виновното и противоправно поведение на двамата водачи при условия на независимо съизвършителство, е било установено с влязла в сила присъда № 9 от 22.06.2020г. по н.о.х.д. № 241/2019г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, задължителна за гражданския съд (чл. 300 от ГПК).

За лекия автомобил „Мерцедес“ е имало валидна към датата на ПТП полица за застраховка „Гражданска отговорност“, издадена от регистрирано в Нидерландия застрахователно дружество, с кореспондент за обработка на щети на територията на Република България ЗАД“Алианц България“. Ищците са отправили претенция с молба вх. № 200-00-3982/28.10.2019г. По делото не е имало данни за окончателно произнасяне по ликвидирането на щетата от страна на българското застрахователно дружество, поради което е налице хипотезата на чл. 511, ал. 3 от КЗ – кореспондентът не се е произнесъл по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Налице са били предпоставките претенциите за обезщетение на сродниците на починалата Ш.М.Т. да бъдат насочени срещу НББАЗ.

Според въззивния съд не са били налице основания за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди поради настъпването на смъртта на Ш.М.Т. при независимо съпричиняване от водача на лекия автомобил „Мерцедес“ и водача на автомобила „Фалксваген“. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, т.е. увреденото лице може да претендира пълния размер на обезщетението от всяко от тези лица, респективно застрахователя на съответното лице. В този смисъл не са били споделени изводите на първоинстанционния съд за дължимост на половината от базовия размер на обезщетенията.

Обезщетенията (базов размер) са били определени от Окръжен съд – Кърджали в размери от по 100 000 лева за всеки от ищците. Въззивният съд е присъдил обезщетения в такива размери, освен за Н. Г. Д., на която са били присъдени 50 000 лева.

5

По-конкретно въззивният съд е посочил, че обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 от ЗЗД), като се вземат предвид конкретните особености за всеки конкретен случай, че се съобразява икономическата конюнктура в страната, израз на която са лимитите на отговорност на застрахователите, както и съдебната практика в подобни случаи. Съдът се е позовал на показанията на разпитаните пред Окръжен съд – Кърджали свидетели, както и заключението на изслушаните в първоинстанционното производство съдебно-психологична експертиза и съдебно-медицинска експертиза.

Определеното на Г. М. Т. обезщетение в размер на 100 000 лева е било обосновано с това, че семейството било задружно и сплотено. Той преживял тежко загубата на своята съпруга, към която е бил емоционално привързан.

Отношенията са били на доверие, помощ и подкрепа. Бракът между съпрузите продължил повече от 35 години. Съпругът ходил в чужбина сезонно, за да изкара пари за семейството. След смъртта на Ш.М.Т. се разболял от болест на стомаха (онкологично заболяване). Нуждаел се от грижите на съпругата си и това е засилило липсата от загубата й. Довело е до потиснатост, емоционална лабилност, ниска устойчивост на стрес. Стомашният антрален карцином при Г. е бил установен на 11.05.2020г., но не може да се приеме, че стресогенното събитие, което той е преживял при загубата на съпругата му, е довело до възникване на това заболяване, макар в медицинската литература емоционалният стрес да е сочен като спомагателен фактор за появата му.

Същата сума от 100 000 лева е била определена като обезщетение и за Г.

Г. М.. От въззивния съд е приел, че той също преживял тежко смъртта на майка си, която обичал. Все още не се е възстановил. Работил с нея на едно място, по-голяма част от живота си живял в дома на родителите си. Имал свое семейство и дете, но след смъртта на майката се върнал в дома на родителите.