Решение № 26 от 28.01.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Перник , 28.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА И. ТОДОРОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско дело № 20201700500681 по описа за 2020 година

С Решение № 1126/10.08.2020год. , постановено по гр. дело № 11/2020г., Пернишкия районен съд е признал за установено по отношение на А. И. Е. от *** , че дължи на „Топлофикация-Перник” АД сумата от1 137.42лева ,представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в *** ; лихва за забава на месечните плащания в размер на 81.55 лева за периода от 09.12.2016год. до 12.01.2018год. , ведно със законната лихва върху главницата от 1218.97лева , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2019год. до окончателното изплащане на сумата,за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 06091/2019год. на РС-Перник като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер поради изтекъл давностен срок.

Със същото решение съдът е осъдил А. Е. да заплати на „ Топлофикация Перник” АД гр.П. сумата от 522.94лева направени в исковото и в заповедното производство разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът - А. И. Е. , която го обжалва в срока по чл.259, ал.1 от ГПК в частта, в която е уважен предявения против него установителен иск. По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост, жалбоподателят моли първоинстанционното решение да отменено и отхвърлен предявения против него иск , ведно с произтичащите от това последици.

1

Въззиваемото дружество не е подало писмен отговор. В депозирана по делото молба моли въззивната жалба да се отхвърли като му се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззиванта инстанция. В същата се прави и възражение за прекомерност на претендираното от адвокат пълномощника адвокатско възнаграждение.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответника А. Е. , че дължи на „ Топлофикация Перник” АД гр.П. сумата от 1580.34лева , представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в *** за периода от 01.02.2015год. до 30.04.2017 год. включ..; лихва за забава на месечните плащания в размер на 207.32 лв.,представляваща законна лихва върху цялата главница за периода от 07.04.2015год. до 12.01.2018год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 18.10.2019год. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Същият е оспорил твърдението, че е собственик на процесния апартамент за исковия период, като е възразил срещу начина на отчитане на потребената топлинна енергия, начина на нейното разпределение и съответно против формирането на нейната цена.Направил е възражения за незаконосъобразно начисляване и разпределение на топлоенергията в блока , в който живее и оттук- за недължимост на претендираните суми, като стойност на потребена от него топлоенергия. Оспорил е и валидността на приложените Общи условия .

Районният съд е уважил така предявения иск / извън погасените по давност суми/, приемайки че между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с покупко-продажбата на топлинни енергия за битови нужди и че ответникът е неизправна страна по това правоотношение,тъй като не изплатил в срок цената на доставената и потребена от него топлоенергия за периода от 09.12.2016год. до 12.01.2018год.

Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „ Топлофикация Перник „ АД гр.П. е да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер. Ищецът следва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответника, както и размера на дължимите суми. Ответницата от своя страна носи тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите вземането на ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при разпределяне на доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите за това материални норми в Закона за енергетиката и Закона за етажната собственост и предвид събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно наличието на облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия за ап.

2

**, в *** . За наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно правоотношение във връзка с доставката и ползването на топлинна енергия за битови нужди, първостепенният съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК .

Неоснователен е довода в жалбата ,че жалбоподателят няма качеството „ клиент“ на топлинна енергия, поради което и не дължи заплащане на доставената и потребената в процесния апартамент топлинна енергия и БГВ.

За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия период топлинна енергия и БГВ в процесния апартамент ответникът А. Е. трябва да има качеството „ клиент“ на топлинна енергия. Съгласно чл.153 и параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ / действаща към исковия период/ , „ клиент“ на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоподаване.

Жалбоподателят е бил собственик на топлоснабдения имот през периода ***год. до ***год. и това се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства .

Същият е придобил собствеността върху имота по дарение на ***год. и това е видно от представения Нотариален акт № **, том- *, рег.№ ***, дело № 221/2015год. и го е отчуждил го е чрез покупко-продажба на ***год. .Последното е видно от представения Нотариален акт № **, том- ***, рег.№ ***, дело № 430/2019год.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за невалидност на Общите условия.

От направена служебна справка в търговския регистър при Агенцията по вписванията , „ Топлофикация Перник” АД има за предмет на дейност „ производство на електрическа и топлинна енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности и услуги обслужващи основните дейности”, както и не е спорно по делото че притежава лиценз за производство и за пренос на топлинна енергия. В този смисъл ищцовото дружество има качеството „ продавач „ на топлинна енергия, както и е надлежно регистриран като такъв. Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, 3 които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.Съгласно чл.2 на цитираната разпоредба топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Т.е. за да бъдат същите приложими е от значение факта на първото публикуване, а второто такова има само оповестителен характер. В случая , Общите условия са публикувани в бр.82 /3959 от 29.04.2008год. на в.” Съперник”, от което и следва, че са влезли в сила и са приложими в отношенията между страните по делото.

В добавка следва да се отбележи че Общите условия са валидни и за конкретното правоотношение, тъй като не се твърди по делото, а и липсват доказателства в тази връзка, страните да са договорили нещо различно, от уговореното в Общите условия.Законът допуска такава възможност, но същата няма данни да е реализирана в настоящия случай .

От събраните пред районния съд доказателства се установява, че апартамента на ответника има отоплителни тела в кухня с монтирани на тях индивидуален разпределител / т.н. топломер/. Същият се снабдява и с битово гореща вода, за отчитането на която е монтиран водомер, като в банята има щтранг-лира. Горните данни се съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, на която съдът се позовава като компетентно дадена. След проверка на всички относими към спора документи, вещото лице е установило и посочило ,че дължащата се като отдадена от СИ за СЕС топлоенергия е разпределена по партидата на ответника пропорционално на отопляемия обем на процесния имот, който е 222 кв.м. Посочило е също така ,че разпределението за отдадената от двете отоплителни тела в процесния имот топлинна енергия е извършено прогнозно,като изравняването е извършено не след проведен отчет, а с начислена прогнозно топлоенергия.

Аналогични са данните и по отношение на ползваната в имота БГВ ,доколкото не е осигурен достъп за извършване на отчет. Касае се за разпределена по изчислителен път топлинна енергия в поведена съгласно чл. 70, ал.2 и ал.4 ,както и т.6.7 и т.6.5 от Приложение към чл.6 от наредба № 16-334/06.04.2007год. процедура и разпределена по норматив за 1 ползвател ,съгласно чл.69, ал.2 от Наредба 16-334/ 06.04.2007год. БГВ. Вещото лице е посочило ,че общия топломер на абонатната станция притежава необходимите сертификати и е преминал през всички задължителни проверки. Последната такава е извършена на ***год. , установено е че общия топломер съответства на одобрения тип и това е удостоверено със Свидетелство за проверка № *** от горецитираната дата. Същевременно е установено , че в етажната собственост на бл.** е въведено „ дялово разпределение” , като фирмата за дялово разпределение е изготвяла ежегодно изравнителни сметки, при които са спазени принципите и методиката за разпределение, залегнала в Наредба № 16-334 от 06.04.2007год. Уточнено е ,че дяловото разпределение е въведено през ***год. ,въз основа на сключен договор № ***год. между „Иста „ ЕООД ,чийто правоприемник е „ Техем Сервис „ ЕООД и потребителите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост –*** за 4 доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и отчитане средствата за измерване в СЕС. Вещото лице е посочило и последващите договори за дялово разпределение, сключени с етажната собственост като е цитирал такива от ***год., и ***год. Позовавайки се на данните ,подадени от топлинния счетоводител , вещото лице е изчислило размера на задължението на абоната,което възлиза в претендирания от ищеца размер. Последният кореспондира и с констатациите, направени от вещото лице, изготвило съдебноикономическата експертиза по делото.

Позовавайки се гореизложеното съдът намира за несъстоятелни доводите на ответника относно размера на предявения иск , които са свързани с отчитането , разпределението и формирането на цената на доставената и потребена в процесния апартамент топлоенергия и БГВ . При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, тоест въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребената топлинна енергия и битово гореща вода. Съобразена е и конкретиката на спора, а именно че в апартамента се ползват отоплителни тела и БГВ, а банята се отоплява от щранг-лира.