Решение № 1144 от 03.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1144 гр. София, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000501012 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 1083 от 25.02.2024г., постановено по гр.дело № 11134/2022г. по описа на СГС, ГО, 12-и състав, е осъдено дружеството ЗД ”БУЛ ИНС“ АД да заплати на С. С. А. сумата от 63 700 лв., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2022г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 100 000 лв., както и сумата от 6 340лв. на основание чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2022г. до окончателното изплащане.

Постъпила е въззивна жалба от С. С. А., с която се обжалва съдебно решение № 1083 от 25.02.2024г., постановено по гр.дело № 11134/2022г. по описа на СГС, ГО, 12-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното ПТП за сумата до пълния претендиран размер от 100 000лв.

1

Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД и е необосновано занижен, като при определяне на същия съдът не е взел предвид всички относими обстоятелства: непълното възстановяване здравето на ищцата, останалите трайни негативни последици. Твърди се,че при определяне на размера на обезщетението, съдът не е взел предвид обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП и завишения размер на застрахователните лимити.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решение № 1083 от 25.02.2024г., постановено по гр.дело № 11134/2022г. по описа на СГС, ГО, 12-и състав, в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди ддо пълния предявен размер от 100 000 лв. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна по въззивната жалба, подадена от Е. С. Д. депозира писмен отговор. Оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства: КП за ПТП се установява, че А. И. Ф. при управление на МПС – лек автомобил „Мицубиши Лансер“ с ДК № ******** и А. Х. К. при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц220Д“ с ДК № ********, са нарушил правилата за движение по пътищата и са предизвикал ПТП на 28.12.2021г., при което са причинили средна телесна повреда на пешеходката С. С. А., изразяваща се в открито двуглезенно счупване на лявата подбедрица, луксация (изкълчване) на лявата глезенна става, фрактура на горното и долното рамо на дясната лонна (срамна) кост, фрактура на дясната ацетабуларна ямка и сакралната кост на таза, ретропериктонеален хематом, фрактура на 7-мо ребро в дясно, стеноза на долна куха вена, рана на лявата подбедрица в долната част - 6 см. и частична лезия (разкъсване ) на Ахилесовото сухожилие.

2

По делото не се спори, че към датата на процесното ПТП ЗД ”БУЛ ИНС” АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” и на двамата водачи на МПС относно съответните управлявани от тях леки автомобили, а това обстоятелство се установява и от справка в ИЦ на ГФ.

Въззивната жалби е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на

С. С. А. е

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

3

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” към датта на ПТП.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

От представените доказателства- КП за ПТП и доказателства, съдържащи се в представеното на дигитален носител

ДП №11434 от

28.12.2021г. по описа на СДВР, и от заключенията на приетите в първоинстанционното производство КСАТМЕ и САТЕ се установява вината на водачите на двата леки автомобила, А. И. Ф. и А. Х. К., за причиняване по непредпазливост на средни телесни повреди на ищцата С. С. А. при извършеното от тях при условията на солидарност ПТП и виновното им и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на .

ЗДвП

Не се оспорва от ответника обстоятелството за наличието на действително застрахователно правоотношение между ответното дружество и всеки от двамата водачи на процесните леки автомобили към датата на ПТП, а същото се доказва и от справка в ИЦ на ГФ.

Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан.

Съдът следва да се произнесе по възраженията във въззивната жалба на С. А. относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователни.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно 4 изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в открито двуглезенно счупване на лявата подбедрица, луксация (изкълчване) на лявата глезенна става, фрактура на горното и долното рамо на дясната лонна (срамна) кост, фрактура на дясната ацетабуларна ямка и сакралната кост на таза, ретропериктонеален хематом, фрактура на 7-мо ребро в дясно, стеноза на долна куха вена, рана на лявата подбедрица в долната част - 6 см. и частична лезия (разкъсване ) на Ахилесовото сухожилие. Било е проведено оперативно лечение на глезенните фрактури с поставяне на синтези, чието оперативно отстраняване предстои. Останалите травми на трите кости на таза са лекувани консервативно. Била е проведена и операция на долна куха вена.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцата, продължителността и интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с процеса на възстановяване, който е продължил около 6 месеца, като е съобразено обстоятелството, че възстановяването към датата на изготвяне на експертизата все още не е завършило. Съобразени са останалите трайни последици: загрозяващи белези на долните крайници, леко накуцваща походка, ограничения в движенията на лявата глезенна става. Предвид младата възраст на ищцата СМЕ дава позитивна прогноза за пълно възстановяване на движенията на глезенната става. На ищцата й предстоят още две операции за отстраняване на синтези, евентуално й предстои операция за коригиране на Ахилесовото сухожилие, но тази корекция е възможно да бъде извършена и консервативно, чрез специална обувна стелка.

Размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е съобразен с обществения критерий за справедливост и съдебната практика, вкл. и ППВС № 4/1968г., правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 63 700 лв., представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищцата неимуществени вреди

При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази 5 разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вкл. и бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищцата.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищцата и неговото увреждане. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата са интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и младата й възраст.

В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване за ищцата.

Ищцата е претърпяла открито двуглезенно счупване на лявата подбедрица, луксация (изкълчване) на лявата глезенна става, фрактура на горното и долното рамо на дясната лонна (срамна) кост, фрактура на дясната ацетабуларна ямка и сакралната кост на таза, ретропериктонеален хематом, фрактура на 7-мо ребро в дясно, стеноза на долна куха вена, рана на лявата подбедрица в долната част - 6 см. и частична лезия (разкъсване ) на Ахилесовото сухожилие, които травми са довели до трайно затруднение на движението на снагата й за срок до 6 месеца. Тези контузии са довели до трайно обездвижване на ищцата и поставянето й в зависимост от чужда помощ при извършване на обичайните й ежедневни дейности за по-кратък период. Лечението е било оперативно с ендопротезиране, като поинтензивните болки са отшумели за период от около един месец. След извършената балонна дилатация на стеснението на вената, ищцата също е търпяла по-интензивни болки и страдания за период от около месец.